Много хора имат „Дарвинов туберкул“ в ухото си – какво е това и как да се открие?
Ухото на всеки човек е неповторимо – дотам, че формата му може да бъде толкоз благонадежден метод за различаване на индивида, колкото и пръстовият отпечатък. Но има една специфичност, за която не всички знаят: малко нагорнище на ръба на ухото, известно като Дарвинов туберкул. Това малко нагорнище е освен подробност от външния ни тип, само че и диря от еволюцията, непокътната при някои хора. Как се открива, защо служи и какво може да ни каже за нашето минало?
Ако имате Дарвинов туберкул, вие сте един от доста редкия кръг от хора Къде се намира туберкулът на Дарвин
Ако се вгледате деликатно в горния завършек на ухото, ще забележите дребна издатина – точно тя се назовава Дарвинов туберкул. Той се намира от външната страна на ухото, тъкмо над средата на извивката, където свивката стартира да се закръгля. При някои хора този туберкул е мощно изразен, при други е едвам видим, а при трети въобще го няма.
Това е мястото, където се намира туберкулът на Дарвин Но не всеки има туберкула на Дарвин. Проучванията демонстрират, че в Испания той се среща единствено при 10,5% от възрастните, до момента в който в Индия – към този момент при 40%, а измежду шведските възпитаници – при 58%.
Изследване на близнаците смая учените: при 26 двойки еднояйчни близнаци едното дете има туберкулоза на Дарвин, а другото не. Това за следващ път потвърждава, че появяването му не е въпрос единствено на генетика, а на по-сложен развой.
За какво служи туберкулът на Дарвин
Туберкулът на Дарвин е един от многото рудименти, които сме наследили от предците си, само че с течение на времето са изгубили функционалностите си.
Навремето той може да е помагал на нашите далечни родственици да възприемат по-добре звуците, като дребна „ козирка “, която да ги насочва в ушния канал. При някои примати тази издатина към момента е доста по-силно изразена и тя в действителност им оказва помощ да чуват по-добре. Но в хода на еволюцията човешкият слух се е приспособил към възприемането най-вече на тирада и музика, тъй че Дарвиновият туберкул към този момент е непотребен.
Дарвиновият туберкул при индивида и маймуната Туберкулът е получил името си в чест на Чарлз Дарвин, който пръв го разказва в детайли в книгата си „ Произход на индивида “. С течение на времето обаче към тази специфичност на ухото са се появили доста легенди. Така да вземем за пример дълго време се е считало, че съществуването на Дарвиновия туберкул се дефинира от един ген и се предава по завещание. Но проучванията демонстрират, че всичко е доста по-сложно.
Оказа се, че този туберкул може да се появи освен поради генетиката, само че и под въздействие на фактори, които въздействат на организма по време на развиването. Това изяснява за какво даже еднояйчните близнаци могат да я имат единствено при единия от тях. По този метод той не е просто „ унаследен “, а се образува вследствие на по-сложни процеси.
Дарвиновият туберкул се появява по време на развиването на индивида в утробата на майката Въпреки че към този момент не се нуждаем от него, еволюцията не бърза да се отърве изцяло от него. За разлика от опашката, мъдреците и другите рудименти, Дарвиновият туберкул не пречи на човешкото ухо, а прибавя още един неповторим подробност към формата на ушите. Така че, без значение дали имате тази дребна издаденост, или не, ушите ви са неповторими по собствен метод, както и на всеки различен човек.
Рудиментарните органи при хората
Хората имат доста рудиментарни органи, които са изгубили функционалностите си. Така да вземем за пример апендиксът на нашите предшественици е помагал за храносмилането на грубата растителна храна, а в този момент съгласно наличните данни служи като контейнер за потребни бактерии. Опашната кост е излишък от опашката, която в миналото е пособия за равновесието, само че в този момент е единствено място за закрепване на мускулите.
Някои рудиментарни органи провокират огромен дискомфорт – да вземем за пример мъдреците Но към момента могат да се видят някои първи проблясъци на деяние. Например ушните мускули са съвсем нефункционални при множеството хора, само че някои хора към момента могат да движат ушите си като животни. А мъдреците, които са ни помагали да дъвчем грубата храна, в днешно време по-скоро основават проблеми, в сравнение с изгоди. Дори в ъгъла на окото ни има дребна дипла – излишък от мигателната мембрана, която при животните защищава окото.
