Първата галавечер на UFC в историята е имала само три прости правила
UFC през днешния ден е най-голямата ММА промоция и главен инструмент в световния напредък на смесените бойни изкуства, като от ден на ден и повече хора стартират да се интересуват и да обичат бойните спортове.
Защо назоваваме " смесените бойни изкуства " ММА?
Не толкоз светли са били обаче времената на същинското начало на Ultimate Fighting Championship през 1993 година. На 12 ноември група запалянковци се събират, с цел да проведат първата в историята галавечер - UFC 1. Вероятно по-запалените почитатели са осведомени с непредвидения възторг на легендата в бразилското джу-джицу Ройс Грейси (всъщност се произнася Хойс).
Маркетингът тогава по всякакъв начин е бил ориентиран към привличане на вниманието на почитатели, които нямат действителна визия какво ги чака и за какво би трябвало да се вълнуват от идните борби. Тогава не приказваме за професионален спорт с правила и комисии, а по-скоро за опит. Съответно промотирането на UFC 1 наподобява доста на това на професионалния кеч и даже включва изречения като " пердах без правила ", единствено и единствено да се " закачи " за историческата жадност на народа за самун и представление.
Какви са разпоредбите и по какъв начин протича UFC 1? Доста простичко. Няма предел на рундовете, само че всеки рунд е 5 минути. Това не е било от кой знае какво значение, тъй като най-дългата борба по този начин или другояче е траяла единствено 3 минути.
Правилата са единствено три: без бъркане в очите, без хапене и без удари в слабините.
Тъй като борбите са били много къси, за UFC 2 е взето решение да се отстранен рундовете, тъй като не се е виждало смисъл от тях. Така дуелите просто стартират и свършат, когато свършат - когато някой се съобщи или е нокаутиран.
Любопитното е, че един известен по това време войник - Зейн Фрейжър - се е оплакал, че в случай че му е разрешено да нанася удари в слабините, както е привикнал, е щял да има повече успеваемост в клетката. Затова на UFC 2 това предписание е отстранено и са в действие единствено останалите две: без бъркане в очите и без хапене.
Защо назоваваме " смесените бойни изкуства " ММА? Не толкоз светли са били обаче времената на същинското начало на Ultimate Fighting Championship през 1993 година. На 12 ноември група запалянковци се събират, с цел да проведат първата в историята галавечер - UFC 1. Вероятно по-запалените почитатели са осведомени с непредвидения възторг на легендата в бразилското джу-джицу Ройс Грейси (всъщност се произнася Хойс).
Маркетингът тогава по всякакъв начин е бил ориентиран към привличане на вниманието на почитатели, които нямат действителна визия какво ги чака и за какво би трябвало да се вълнуват от идните борби. Тогава не приказваме за професионален спорт с правила и комисии, а по-скоро за опит. Съответно промотирането на UFC 1 наподобява доста на това на професионалния кеч и даже включва изречения като " пердах без правила ", единствено и единствено да се " закачи " за историческата жадност на народа за самун и представление.
Какви са разпоредбите и по какъв начин протича UFC 1? Доста простичко. Няма предел на рундовете, само че всеки рунд е 5 минути. Това не е било от кой знае какво значение, тъй като най-дългата борба по този начин или другояче е траяла единствено 3 минути.
Правилата са единствено три: без бъркане в очите, без хапене и без удари в слабините.
Тъй като борбите са били много къси, за UFC 2 е взето решение да се отстранен рундовете, тъй като не се е виждало смисъл от тях. Така дуелите просто стартират и свършат, когато свършат - когато някой се съобщи или е нокаутиран.
Любопитното е, че един известен по това време войник - Зейн Фрейжър - се е оплакал, че в случай че му е разрешено да нанася удари в слабините, както е привикнал, е щял да има повече успеваемост в клетката. Затова на UFC 2 това предписание е отстранено и са в действие единствено останалите две: без бъркане в очите и без хапене.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ