Уесли Снайдер остави добри спомени в Реал Мадрид (2007 -

Уесли Снайдер остави положителни мемоари в Реал Мадрид (2007 - 2009 г.) тъкмо преди ерата на Кристиано Роналдо и Карим Бензема, а още по-силни – в Милано, където завоюва всичко с Интер. Почти го направи и с Нидерландия, преди Андрес Иниеста да попари очакванията им в Южна Африка. Днес той е коментатор, който не се опасява да показва мнението си. Синът му Джеси към този момент играе за Утрехт, а самият Снайдер продължава да бъде забавна тематика и отговори на въпросите на " Марка ".

В Мадрид пазят положителни мемоари за вас – онази купа в Ла Лига, головете и асистенциите. Наскоро казахте, че единственото, за което съжалявате в кариерата си, е, че не сте дали повече в Мадрид. Какво не Ви доближи, с цел да останете повече от две години?

Имах невероятна първа година, а по-късно се сблъсках с някои персонални проблеми, които затрудниха втория ми сезон. Ако това не се беше случило, може би към момента щях да съм там... Е, не в този момент, към този момент съм прекомерно остарял. Но може би щях да играя по-дълго, в сравнение с чаках, тъй като не желаех да напущам Реал Мадрид. Никой, който е там, не желае да си потегля. Просто моментът беше подобен. Не бях в съвършено психическо положение. Пристигнаха велики играчи като Кака, Карим Бензема, Чаби Алонсо, Кристиано Роналдо и някои други трябваше да освободят място, а аз бях един от тях. Ариен Робен беше различен.

Но пък нещата не се развиха зле за вас...

От друга страна, всичко се случва с причина. Година по-късно се върнах на същия стадион с Интер, с цел да играя край в Шампионската лига. Може би, в случай че бях останал в Реал Мадрид, щях да печеля доста повече трофеи от ШЛ и всичко щеше да е друго. Не ми хареса, че напуснах клуба, само че в последна сметка имам вяра, че всичко се случва с причина.

Мина много време, само че към момента ли мислите за оня край на Световното състезание в Южна Африка през 2010 година против Испания? Бихте ли трансформирали нещо, в случай че можехте?

Не. Мисля, че това, което постигнахме, към този момент беше нещо доста огромно. Да играеш край на Световно състезание против Испания през онази година беше необикновено. Беше доста равносилен мач. Можехме ние да бъдем спечелили, само че, за жалост, те завоюваха. Това беше върхът за нас. Предвид метода, по който стартирахме мача, през днешния ден бих почнал по същия метод, без никакви промени. Ако Робен беше вкарал при обстановката си един на един с Икер Касияс, мачът щеше да приключи 1:0. В такива дуели е необходим и малко шанс.

Победата с 5:1 над Испания на Световното в Бразилия през 2014 година послужи ли за възмездие... затвори ли изцяло онази рана отпреди четири години?

Изобщо не. Това беше изцяло друг мач. Беше в груповата фаза. Четири години по-рано беше край на Световно състезание. Бих споделил, че бих предпочел да бяхме спечелили с 1:0 на финала през 2010 година и да бяхме изгубили с 5:1 през 2014 година

Само „ Златната топка “ ви липсваше през 2010 година Според мнозина, даже в Испания, вие я заслужавахте, а и в някоя друга година...

Сега „ Златната топка “ се прави оценка по друг метод. Взема се поради целия сезон. По мое време въпросът беше просто кой е най-хубавият състезател в света. Беше много всекидневно да я печелят Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Днес се правят оценка повече сезона, достиженията, и за мен това има доста повече смисъл. По този метод има по-голям късмет и други играчи да я завоюват.

Изглежда необикновено, че Килиан Мбапе , с неговите триумфи, даже не е бил покрай премията...

Настоявам, че с метода, по който се гласоподава в този момент, съм изцяло сигурен, че Мбапе ще я завоюва идващия сезон на 100%. Освен това той към този момент се трансформира в същински нападател, показва се по-добре, в сравнение с крилото, и Мадрид няма потребност от състезател като Холанд. А Винисиус Жуниор ще я завоюва може би година по-късно. И двамата имат качествата за това. Може би Вини към този момент можеше да я е спечелил преди две години. Заслужаваше я тогава, само че не е тъпо. За мен, и не знам какво мислят те, бях по-щастлив да подвигна трофея в Шампионската лига, в сравнение с да печеля „ Златна топка “ и да не съм спечелил ШЛ през същия сезон.

Като анализатор и коментатор... имате ли любимци за Световното състезание?

Португалия, Испания, Франция и Бразилия.

Не включвате първенеца Аржентина, Германия, Англия...

Не загатнах Англия, само че конкуренцията в този момент е доста по-голяма. Всички са доста близо един до различен. Ще бъде полуда. Англия също има необикновен тим, както и Нидерландия. Те са доста положителни. Но би трябвало да избера четири тима за полуфиналите и това е моето мнение. Англия може да стигне до полуфинал. Аржентина също, с малко шанс. Ако Германия си върне формата, кой знае.

Кой ще господства във футбола след Лионел Меси и Роналдо ?

Когато Меси и Кристиано се отдръпват, тогава ще стартира да се приказва повече за Мбапе, Винисиус и Ламин Ямал, както в този момент се приказва за Роналдо и Меси. Всичко се свежда до поколенията. Когато Диего Марадона се пенсионира, се появиха други играчи.

Чух Ви да казвате, че когато си млад и имаш пари, имаш всичко и не слушаш никого, тъй като това се е случило и с Вас. Случва ли се същото с Ямал , или с неговото потомство?

Когато погледна обратно към кариерата си, ние, играчите, имахме повече отговорност. Днес не можеш да отидеш на никое място, без някой да те види, а в случай че те видят, се възползват от това. Записват те и се появяваш във всички вести. Преди беше друго, знаете го. Това стартира в края на моята кариера. Социалните мрежи станаха доста известни. Но желая младите играчи още веднъж да почувстват личната си отговорност и да взимат лични решения, даже отвън терена. Понякога, когато си млад, би трябвало и да грешиш. Без да правиш неточности, не можеш да се издигнеш. Понякога би трябвало да паднеш малко, само че в този момент футболът е по-строг. Треньорските щабове към този момент са възнамерявали всичко за играчите, само че не, би трябвало да ги оставят да работят. Нека живеят живота си. Играч като Ямал влезе в първия тим на Барселона в ранна възраст и се приспособява много бързо. Превърна се в звезда доста бързо. За две години стана евентуален притежател на „ Златната топка “. Нека ги оставят да живеят живота си и да вършат неточности. Не би трябвало да са толкоз строги, че да им постановат своя метод на деяние. Те са млади и също би трябвало да живеят живота си.

Когато една звезда се ядоса и всички го видят... ще знае ли Алонсо по какъв начин да се оправи с Винисиус?

Ако си добър треньор, ще знаеш по какъв начин да се оправиш с това. Разбира се, не е прелестно, тъй като всички видяха тази реакция, само че значимото е по какъв начин ще подходиш и по какъв начин ще го управляваш по-късно. Ако не се неистина, той се върна на пейката след случая, тъй че влезе, само че се върна и беше благополучен след мача. Празнуваше с момчетата. За мен това има значение. Трябва да се оправиш по верния метод. Кажи му: „ Вини, слушай. Това не е вярно, знаеш го. Никога повече не го прави. Засега е добре, само че не и в идващия мач, който играеш. Давам ти цялото си доверие, само че има моменти, в които би трябвало да те извадя от терена. “ Трябва да го приемеш като мъж. Може да си удовлетворен, може и да не си, само че това не е методът да реагираш. „ Аз съм треньор и желая най-хубавото за вас, момчета. “ И с това се завършва.

Вие също имахте на пейката неповторим човек като Жозе Моуриньо, който да ръководи тези моменти... С една дума, какъв беше Моу?

Баща, беше като татко. Начинът, по който ме убеди да дойда в Интер, да подпиша с клуба, беше доста специфичен. Не желаех да кажа Специалния, тъй като това е елементарно. Той самичък се назова Специалния и без подозрение е подобен, само че е същински татко и ще ви кажа за какво. След шест месеца от оня сезон през 2010 година, в една понеделник заран, той ме извика в кабинета си. Имахме мач през уикенда и той ме попита: „ Уес, по какъв начин се чувстваш? “. Казах му, че се усещам добре. Бях разчувствуван, продължавахме да печелим мачове. Но Моуриньо сподели: „ Не, виждам, че си малко изтощен “. Отговорих му: „ Не, треньор. Добре съм “. Той сподели: „ Не, не, не, не, не. Отиди да видиш сина си “. Синът ми живееше в Нидерландия. Казах му, че не желая да вървя, тъй като желаех да играя през уикенда. Той настоя: „ Не, споделям ти да отидеш и да се върнеш в четвъртък вечер. В петък? Тренираш. В събота имаме мач “. Казах му, че тогава ще мога да упражнявам единствено един път в петък. Той отвърна: „ Точно по този начин “. Не знам дали има различен треньор, който би направил същото за мен, само че трябваше да му се отплатя в събота и тъкмо това направих. Той имаше тази бащинска роля с всички играчи, освен с мен.

Между другото, към момента ли смятате, че Рафа Бенитес е най-лошият треньор, който сте имали в кариерата си?

Вижте, мисля, че това беше и най-лошият миг, когато той се причисли към Интер. Беше след Жозе Моуриньо. Всички съжалявахме за напускането му. Бенитес пристигна в най-лошия миг за клуба. Така че би трябвало да бъда обективен. Не му беше елементарно да работи с нас, а и ние го затруднихме. Не успяхме да се сработим добре. Срещнах Бенитес преди няколко месеца и организирахме прекрасен диалог. Той не е неприятен човек. Не съм споделил, че е неприятен треньор, тъй като той също е постигнал огромни неща във футбола. Но просто не бяхме вярната композиция в оня миг.

Футболът в този момент е толкоз физически и се е променил… Има ли някой състезател, който да Ви припомня на Вас?

Позицията на номер 10 към този момент не съществува. Аз бях достоверен номер 10, от остарялата школа. Сега към този момент няма такива. В днешно време най-важни са халфовете с огромен физически потенциал. Всички упражняват, с цел да се трансфорат в универсални полузащитници, които покриват целия терен. Мен нямаше по какъв начин да ме трансфорат в подобен вид състезател. Аз бях плеймейкър и моята роля беше да асистирам на нападателите, а не да търча по цялото игрище. Затова считам, че позицията на атакуващия халф към този момент не съществува. Не мисля, че има тим в Европа, който да играе с типичен плеймейкър. Може би в интернационалния футбол от време на време виждаме номер 10, само че в този момент доста треньори избират да играят с един отбранителен халф и двама играчи на позицията на „ десетката “. Това е доста друго.