Не казвай на мама, че страшното на теб няма да се случи! Спасиха крака му в УМБАЛ-Бургас, но можеше и да е мъртъв
Удряше ме ток, тъй като водата беше нахлула в контактите, бях долепен до стената и не можех да мръдна, добре че братовчед ми счупи вратата, споделя 18-годишният юноша през днешния ден
Ден преди да се случи всичко това, се обади мама и предизвести да внимавам, че се чакат наводнения. Казах си – тъкмо това на мен няма да се случи! “, стартира описа си 18-годишният Артьом. Близо седмица той прекара в УМБАЛ Бургас и претърпя три интервенции на крайници поради голяма рана, получена при наводнението. В Елените идва при започване на лятото, с братовчед си. Настанени са в хотела, в който работят, само че сезонът завършва. Наемат квартира в „ Астория 3 “ - част от в.с. " Елените ", в непосредствена непосредственост до морето, тъкмо там, където мина най-голямата приливна вълна. Артьом и братовчед му имат ново предложение за работа в Слънчев бряг. Същият ден следобяд, на 3 октомври 2025 година, смятали да стартират, само че завалял дъждът...
„ Събудих се към 10 ч. от водата, която нахлуваше през прозорците. Стаята ни беше на партера, съвсем на равнището на земята. Скочих, разсъниха братовчед си. Опитах да изляза, да стигна до фоайето. Срещу мен течеше река, толкоз мощна, че ме прилепи до стената, не можех да мръдна. Започна да ме удря ток, тъй като водата беше влезнала в контактите “, спомня си Артьом. Водата влачи предмети, които го удрят мощно в краката – клони, стъкла. Точно против техния апартамент живеел възрастен мъж. „ Той също се опитваше да излезе, в един миг не разбрах какво тъкмо стана – видях, че братовчед ми прелетя около мен, счупи вратата. Успя да измъкне мъжа и двамата влязоха в нашата стая. Водата стигаше до гърдите ни, не се качи по-нагоре. Видях, че имам огромни рани по краката, само че се пробвах да не ги виждам, с цел да не се паникьосвам. Някак си успяхме да се качим до четвъртия етаж, където срещнахме други хора. По-късно следобяд водата се оттече, пристигнаха мои другари, заведоха ме в щаба в Свети Влас. Оттам кола за спешна помощ ме закара първо в Слънчев бряг, само че там няма нито болница, нито рентген и се озовах в Бургас “, продължава младежът.
Обстановката в региона на хотел " Астория 3 " на 3 октомври 2025 година, към 16 часа.
В УМБАЛ-Бургас той идва влажен, без документи, единствено по тениска и къси гащи. Силно потърпевш е левият крайник. В голямата рана към този момент е почнала зараза, защото е прокиснал с часове в мръсна вода. Не знае какво да прави, не може да се свърже с околните, няма телефон, няма къде другаде да отиде. Има потребност освен от здравна помощ, само че и от административно подпомагане. Болницата прави връзка със фамилията, тъй като незабавно би трябвало да се вземе решение за интервенция. Свързва се и с полицията, с цел да се откри самоличността, нужна за регистрацията на пациента.
„ Наводнението не ме уплаши. Но когато ме одобриха в болничното заведение, доста се опасявах да не ми отрежат нещо. Казах си – в случай че е един пръст, ще се примиря. Молех се единствено да не е целият крайник “, споделя младежът. За благополучие не се постанова, само че поради мощната зараза рискът е напълно действителен. Същата вечер е опериран в Клиниката по ортопедия и травматология. Зашити са срязани сухожилия, раната е почистена. Добавена е терапия, с цел да се овладее мощната зараза. Налагат се още две интервенции по обработка на раната, с цел да се убедят медиците, че риск от разпространяване на инфекцията няма.
Артьом към този момент е изписан, а фамилията му благодари на цялата болница за бързата реакция, положителното отношение и съпричастността. А младежът – най-много за това, че лекарите са създали всичко допустимо да запазят крайници му цялостен. Получил е и житейски урок - постоянно би трябвало да слушаш предизвестията на майка си и да не се заричаш, че " това на мен няма по какъв начин да ми се случи ".
Ден преди да се случи всичко това, се обади мама и предизвести да внимавам, че се чакат наводнения. Казах си – тъкмо това на мен няма да се случи! “, стартира описа си 18-годишният Артьом. Близо седмица той прекара в УМБАЛ Бургас и претърпя три интервенции на крайници поради голяма рана, получена при наводнението. В Елените идва при започване на лятото, с братовчед си. Настанени са в хотела, в който работят, само че сезонът завършва. Наемат квартира в „ Астория 3 “ - част от в.с. " Елените ", в непосредствена непосредственост до морето, тъкмо там, където мина най-голямата приливна вълна. Артьом и братовчед му имат ново предложение за работа в Слънчев бряг. Същият ден следобяд, на 3 октомври 2025 година, смятали да стартират, само че завалял дъждът...
„ Събудих се към 10 ч. от водата, която нахлуваше през прозорците. Стаята ни беше на партера, съвсем на равнището на земята. Скочих, разсъниха братовчед си. Опитах да изляза, да стигна до фоайето. Срещу мен течеше река, толкоз мощна, че ме прилепи до стената, не можех да мръдна. Започна да ме удря ток, тъй като водата беше влезнала в контактите “, спомня си Артьом. Водата влачи предмети, които го удрят мощно в краката – клони, стъкла. Точно против техния апартамент живеел възрастен мъж. „ Той също се опитваше да излезе, в един миг не разбрах какво тъкмо стана – видях, че братовчед ми прелетя около мен, счупи вратата. Успя да измъкне мъжа и двамата влязоха в нашата стая. Водата стигаше до гърдите ни, не се качи по-нагоре. Видях, че имам огромни рани по краката, само че се пробвах да не ги виждам, с цел да не се паникьосвам. Някак си успяхме да се качим до четвъртия етаж, където срещнахме други хора. По-късно следобяд водата се оттече, пристигнаха мои другари, заведоха ме в щаба в Свети Влас. Оттам кола за спешна помощ ме закара първо в Слънчев бряг, само че там няма нито болница, нито рентген и се озовах в Бургас “, продължава младежът.
Обстановката в региона на хотел " Астория 3 " на 3 октомври 2025 година, към 16 часа.
В УМБАЛ-Бургас той идва влажен, без документи, единствено по тениска и къси гащи. Силно потърпевш е левият крайник. В голямата рана към този момент е почнала зараза, защото е прокиснал с часове в мръсна вода. Не знае какво да прави, не може да се свърже с околните, няма телефон, няма къде другаде да отиде. Има потребност освен от здравна помощ, само че и от административно подпомагане. Болницата прави връзка със фамилията, тъй като незабавно би трябвало да се вземе решение за интервенция. Свързва се и с полицията, с цел да се откри самоличността, нужна за регистрацията на пациента.
„ Наводнението не ме уплаши. Но когато ме одобриха в болничното заведение, доста се опасявах да не ми отрежат нещо. Казах си – в случай че е един пръст, ще се примиря. Молех се единствено да не е целият крайник “, споделя младежът. За благополучие не се постанова, само че поради мощната зараза рискът е напълно действителен. Същата вечер е опериран в Клиниката по ортопедия и травматология. Зашити са срязани сухожилия, раната е почистена. Добавена е терапия, с цел да се овладее мощната зараза. Налагат се още две интервенции по обработка на раната, с цел да се убедят медиците, че риск от разпространяване на инфекцията няма.
Артьом към този момент е изписан, а фамилията му благодари на цялата болница за бързата реакция, положителното отношение и съпричастността. А младежът – най-много за това, че лекарите са създали всичко допустимо да запазят крайници му цялостен. Получил е и житейски урок - постоянно би трябвало да слушаш предизвестията на майка си и да не се заричаш, че " това на мен няма по какъв начин да ми се случи ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ