Ново проучване: Човешкият мозък е податливо място за зараза с коронавируса
Удря ли коронавирусът и човешкия мозък? Вече наподобява ясно, че COVID-19 може и визира централната нервна система в човешкия организъм. Още не е ясно при какви случаи се случва това, само че демонстрира до каква степен може да стигнат проблемите.
Още през есента на 2020 година излезе проучване, че освен по най-известния до момента метод – през ACE2 рецепторите на някои от клетките и тъканите ни. Проучванията на два екипа от учени сочат, че той може да се прикрепи и към рецептора Neuropilin-1. Neuropilin-1 може да бъде открит в доста човешки тъкани от тялото, в това число дихателната система, кръвоносните съдове и невроните, а най-много в обонятелната епителна тъкан на носа. Откритието е значимо, тъй като това може да изясни за какво вирусът съумява да се популяризира толкоз доста в организма и да засегне не един орган.
![Храните, които зареждат мозъка ни]( "Храните, които зареждат мозъка ни")
Храните, които зареждат мозъка ни
Много са неразкритите секрети на човешкия мозък, само че учените са съумели да открият кои храни подтикват мозъчната активност, зареждат ни с...
Сега американски и френски учени са създали спомагателни проучвания поради натрупващи се данни за съдови лезии в мозъка, открити при скенерни фотоси на боледували от COVID-19. И новите проучвания демонстрират, че може да има зараза на неврони от вируса. В тях са вкючени данни от аутопсии, които демонстрират патологична картина на мозъка и най-малък имунен отговор. Има направени проби и с лабораторни мишки.
Едно от заключенията обаче е, че за болест на неврони в мозъка би трябвало да има ACE2 рецептори, само че количеството им не е толкоз доста - заплаха обаче наподобява е взаимоотношението на равнище протеини. А положителната вест е, че гръбначно-мозъчната течност може да синтезира антитела, които да се борят с вируса, в случай че е заразил мозъчни кафези. При някои пациенти се е получил имунен отговор на вируса, когато той е проникнал в централната нервна система, точно по този път. Тестовете с лабораторни мишки пък демонстрират, че минимум болест стига до дребния мозък, както и до кортикалния пласт. Малкият мозък е един от шестте дяла на основния мозък – краен, промеждутъчен, мост, издължен, междинен и дребен. Главният мозък, дружно с гръбначния мозък, образува централната нервна система. Вирусът въобще не е открит в съдовия ендотел. Ендотелът е тъничък пласт кафези от епителната тъкан, който покрива вътрешната повърхнина на кръвносните съдове на границата сред съдовите стени и кухините им. Но все пак изследванията демонстрират, че в при болест на мозъка има нарушавания в кръвоносните съдове, които пречат на норманото обогатяване с кръв. А резултатът може да е микроисхемични инфаркти на съдовете.
Основният извод – човешкият мозък е място, което евентуално може да е отличен контейнер за репликация на вируса. Изследователите считат, че мозъкът може да бъде изумен през носната празнина (крибриформната плоча, обонятелния епител и нерв), само че не могат да кажат какъв тъкмо е пътят на възможна болест във всеки случай.
Още през есента на 2020 година излезе проучване, че освен по най-известния до момента метод – през ACE2 рецепторите на някои от клетките и тъканите ни. Проучванията на два екипа от учени сочат, че той може да се прикрепи и към рецептора Neuropilin-1. Neuropilin-1 може да бъде открит в доста човешки тъкани от тялото, в това число дихателната система, кръвоносните съдове и невроните, а най-много в обонятелната епителна тъкан на носа. Откритието е значимо, тъй като това може да изясни за какво вирусът съумява да се популяризира толкоз доста в организма и да засегне не един орган.
Много са неразкритите секрети на човешкия мозък, само че учените са съумели да открият кои храни подтикват мозъчната активност, зареждат ни с...
Сега американски и френски учени са създали спомагателни проучвания поради натрупващи се данни за съдови лезии в мозъка, открити при скенерни фотоси на боледували от COVID-19. И новите проучвания демонстрират, че може да има зараза на неврони от вируса. В тях са вкючени данни от аутопсии, които демонстрират патологична картина на мозъка и най-малък имунен отговор. Има направени проби и с лабораторни мишки.
Едно от заключенията обаче е, че за болест на неврони в мозъка би трябвало да има ACE2 рецептори, само че количеството им не е толкоз доста - заплаха обаче наподобява е взаимоотношението на равнище протеини. А положителната вест е, че гръбначно-мозъчната течност може да синтезира антитела, които да се борят с вируса, в случай че е заразил мозъчни кафези. При някои пациенти се е получил имунен отговор на вируса, когато той е проникнал в централната нервна система, точно по този път. Тестовете с лабораторни мишки пък демонстрират, че минимум болест стига до дребния мозък, както и до кортикалния пласт. Малкият мозък е един от шестте дяла на основния мозък – краен, промеждутъчен, мост, издължен, междинен и дребен. Главният мозък, дружно с гръбначния мозък, образува централната нервна система. Вирусът въобще не е открит в съдовия ендотел. Ендотелът е тъничък пласт кафези от епителната тъкан, който покрива вътрешната повърхнина на кръвносните съдове на границата сред съдовите стени и кухините им. Но все пак изследванията демонстрират, че в при болест на мозъка има нарушавания в кръвоносните съдове, които пречат на норманото обогатяване с кръв. А резултатът може да е микроисхемични инфаркти на съдовете.
Основният извод – човешкият мозък е място, което евентуално може да е отличен контейнер за репликация на вируса. Изследователите считат, че мозъкът може да бъде изумен през носната празнина (крибриформната плоча, обонятелния епител и нерв), само че не могат да кажат какъв тъкмо е пътят на възможна болест във всеки случай.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ