Удовлетворен съм, че за 25 години като митрополит опазих вярата и църковността, каза Ловчанският митрополит Гавриил
Удовлетворен съм, че за 25 години като митрополит опазих вярата и църковността. Старах се да изучавам хората да бъдат същински християни. Най-важното, което желая да върша, е да избавям душите им. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Ловчанският митрополит Гавриил във връзка 25 години от каноничния избор на Негово Високопреосвещенство отпред на Ловчанска епархия.
По думите му четвърт век не е по никакъв начин малко време. „ Много неща успяхме, а други се надяваме още да създадем. Важното е, че създадохме положителни, християнски, приятелски връзки с вярващите, с църковните хора в нашата епархия, със свещеници и монаси. С тяхна помощ и подпомагане съумяхме да изградим нови църкви, други да ремонтираме, да въведем в някои манастири същински светоотечески правилник “, съобщи владиката.
Той добави, че не се е стремял да бъде митрополит. „ Това беше Божия промисъл и когато човек самичък не се домогва, тогава Господ му оказва помощ. Той не ме е оставил в компликации и в моменти, когато трябваше да се вземат верни решения, постоянно съм усещал, че Господ ми помагаше. Доволен съм. Можеше и доста повече да се направи, само че и това, което постигнахме, не е малко “, уточни митрополитът.
Според него през тези 25 години е имало най-различни компликации. „ В началото трябваше да се преодоляват компликации с някои хора, които бяха несъответствуващи. Епархията беше материално на доста ниско равнище. Трябваше да се ремонтира постройката на митрополията. Много от манастирите бяха в неприятно положение и в тях имаше потребност от интелигентни млади свещеници. За тези години в това отношение се направи доста “, сподели Ловчанският митрополит Гавриил.
Той изясни, че на доста места в епархията се строят и ремонтират храмове, ръкополагат се духовници, постригват се монаси.
„ Стараем се да учим хората, да издаваме прелестни книги за деца, за възрастни, а свещениците да проповядват на празнични дни и да бъдат добър образец за хората със своя персонален живот “, добави Ловчанският митрополит Гавриил.
Гордост за него е построяването на катедралния храм „ Св. св. Кирил и Методий “ в Ловеч и основаването на първото в България частно общообразователно учебно заведение " Св. Седмочисленици " към Светия синод, в частност Ловчанска митрополия.
По думите на владиката още при започване на предишния век е било замислено да строи катедрала в центъра на Ловеч, само че когато той е станал митрополит, се е почнало да се работим по реализацията й. „ Успяхме да купим от Общината място в центъра на града и започнахме с Божията помощ да търсим донори и средства, каквито първоначално нямахме. Попитах един нравствен дъртак дали аз ли да строя храма, или митрополитът, който пристигна след мен. Той намерения малко и сподели: „ Бог благославя ти да строиш храма “. И в действителност Бог благославяше. Имаше първоначално доста сложни моменти, организирахме благотворителни събития и концерти, с които да събираме средства. Правителството стартира да ни оказва помощ. Намерихме донори и успяхме за 12 години да построим подобен прелестен храм. Той е перла и от архитектурна позиция, и от иконописта. Много хора споделят, че няма сега в България по-красиво изписан храм от нашия “, означи митрополитът.
Той добави, че е вярвал в сполучливото развиване на първото у нас общообразователно учебно заведение, основано под егидата на Българската православна черква.
" Ние вярвахме, че учебното заведение ще се развие, откакто хората схванат какво е то и като видят образеца на децата, които се образоват в него. Така и стана в реалност. В началото беше мъчно. Родителите не се решаваха, само че по-късно към този момент видяха, че при нас атмосферата е доста добра, а учителите се стараят по най-хубавия метод децата да учат предметите. Отделно, при нас има едно същинско християнско образование, основата на което беше преподаването и до момента на Закон Божий или както в този момент се назовава " Религия - Православие ", сподели Ловчанският митрополит.
Той уточни, че през тази образователна година е имало толкоз доста искащи родители да запишат децата си в първи клас, че не са съумели да удовлетворят желанието на всички.
По думите на митрополита учебното заведение е един от методите да се възроди вярата.
" Много значимо е децата като са дребни, до момента в който не ги е развалил светът, да им дадем една духовна основа, един корен, който след това в живота ще им оказва помощ и ще ги пази ", изясни Ловчанският митрополит.
Той съобщи, че си пожелава Господ да му прости немощите, слабостите и да го дарува със сили, мъдрост и разсъдък.
" Да можем по този начин да ръководим епархията, че да има повече религия, повече положителни каузи, повече обич сред хората, с цел да има повече хора, които се избавят. Пожелавам на всички Господ да дарува здраве, доста години благодетелен и потребен живот. А на прелестния старославен античен град Ловеч - дано още веднъж да възкръсне и младежите да се върнат благодарение на управлението на града, да бъде град, цялостен с живот, с младост, благочестие, религия и християнство ", съобщи Ловчанският митрополит Гавриил.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 година в гр. София. Светското му име е Цветан Методиев Динев. От 1959 година до 1966 година фамилията му живее в Чехословакия, където приключва и главното си обучение. След завръщането си в България и довеждане докрай на гимназия, през есента на 1970 година е признат за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който приключва през 1976 година По време на своето следване там той се среща с блаженопочиналия Левкийски свещеник Партений, Викариен свещеник на българския патриарх Максим, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 година постоянно посещава Клисурския манастир " Св. Петка " край гр. Банкя. Там се привързва духовно към съветската подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария Магдалина Дохторова, която след това става и негова духовна наставница. Година по-късно се реалокира да живее непрекъснато в манастира, където извършва разнообразни послушания.
На 27 декември 1979 година е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския свещеник Партений, а на 16 май 1980 година, Възнесение Господне, го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника Свети Дух същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на манастира " Св. Петка ". През 1984 година приключва задочно Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София. От есента на същата година до 1986 година той е на богословска специализация в Московската духовна академия. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24 май 1986 година в Българското църковно подворие " Св. св. Кирил и Методий " в Москва той е възведен в архимандритско достолепие от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 година, като пази дисертация на тематика: " Характерни черти на подвига на съветските подвижници на благочестието през 19 в. ", за която получава научното звание Доктор на Богословието. От септември 1986 година архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 година Награждаван е два пъти с църковни оценки от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. След завръщането си в България, от 1991 година до 1998 година архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а дружно с това от 1994 година извършва и длъжността свещеник на клисурския манастир " Св. Петка " край гр. Банкя. На 19 октомври 1998 година в Рилската света обител е ръкоположен в епископски ранг с купата Макариополски и е назначен за Викарий на Софийския митрополит. През време на служението си в София като архимандрит и свещеник той се изявява като ревнив бранител на идеята на каноничната Българска православна черква - срещу разколническите дейности на така наречен " различен синод ".
След кончината на приснопаметния Ловчански митрополит Григорий (Узунов) и овдовяването на Ловчанската катедра през декември 2000 година Макариополският свещеник Гавриил е определен за Ловчански митрополит на 21 януари 2001 година от епархийските гласоподаватели на Ловчанска епархия, а седмица по-късно е и канонично одобрен от Светия Синод на БПЦ.
По думите му четвърт век не е по никакъв начин малко време. „ Много неща успяхме, а други се надяваме още да създадем. Важното е, че създадохме положителни, християнски, приятелски връзки с вярващите, с църковните хора в нашата епархия, със свещеници и монаси. С тяхна помощ и подпомагане съумяхме да изградим нови църкви, други да ремонтираме, да въведем в някои манастири същински светоотечески правилник “, съобщи владиката.
Той добави, че не се е стремял да бъде митрополит. „ Това беше Божия промисъл и когато човек самичък не се домогва, тогава Господ му оказва помощ. Той не ме е оставил в компликации и в моменти, когато трябваше да се вземат верни решения, постоянно съм усещал, че Господ ми помагаше. Доволен съм. Можеше и доста повече да се направи, само че и това, което постигнахме, не е малко “, уточни митрополитът.
Според него през тези 25 години е имало най-различни компликации. „ В началото трябваше да се преодоляват компликации с някои хора, които бяха несъответствуващи. Епархията беше материално на доста ниско равнище. Трябваше да се ремонтира постройката на митрополията. Много от манастирите бяха в неприятно положение и в тях имаше потребност от интелигентни млади свещеници. За тези години в това отношение се направи доста “, сподели Ловчанският митрополит Гавриил.
Той изясни, че на доста места в епархията се строят и ремонтират храмове, ръкополагат се духовници, постригват се монаси.
„ Стараем се да учим хората, да издаваме прелестни книги за деца, за възрастни, а свещениците да проповядват на празнични дни и да бъдат добър образец за хората със своя персонален живот “, добави Ловчанският митрополит Гавриил.
Гордост за него е построяването на катедралния храм „ Св. св. Кирил и Методий “ в Ловеч и основаването на първото в България частно общообразователно учебно заведение " Св. Седмочисленици " към Светия синод, в частност Ловчанска митрополия.
По думите на владиката още при започване на предишния век е било замислено да строи катедрала в центъра на Ловеч, само че когато той е станал митрополит, се е почнало да се работим по реализацията й. „ Успяхме да купим от Общината място в центъра на града и започнахме с Божията помощ да търсим донори и средства, каквито първоначално нямахме. Попитах един нравствен дъртак дали аз ли да строя храма, или митрополитът, който пристигна след мен. Той намерения малко и сподели: „ Бог благославя ти да строиш храма “. И в действителност Бог благославяше. Имаше първоначално доста сложни моменти, организирахме благотворителни събития и концерти, с които да събираме средства. Правителството стартира да ни оказва помощ. Намерихме донори и успяхме за 12 години да построим подобен прелестен храм. Той е перла и от архитектурна позиция, и от иконописта. Много хора споделят, че няма сега в България по-красиво изписан храм от нашия “, означи митрополитът.
Той добави, че е вярвал в сполучливото развиване на първото у нас общообразователно учебно заведение, основано под егидата на Българската православна черква.
" Ние вярвахме, че учебното заведение ще се развие, откакто хората схванат какво е то и като видят образеца на децата, които се образоват в него. Така и стана в реалност. В началото беше мъчно. Родителите не се решаваха, само че по-късно към този момент видяха, че при нас атмосферата е доста добра, а учителите се стараят по най-хубавия метод децата да учат предметите. Отделно, при нас има едно същинско християнско образование, основата на което беше преподаването и до момента на Закон Божий или както в този момент се назовава " Религия - Православие ", сподели Ловчанският митрополит.
Той уточни, че през тази образователна година е имало толкоз доста искащи родители да запишат децата си в първи клас, че не са съумели да удовлетворят желанието на всички.
По думите на митрополита учебното заведение е един от методите да се възроди вярата.
" Много значимо е децата като са дребни, до момента в който не ги е развалил светът, да им дадем една духовна основа, един корен, който след това в живота ще им оказва помощ и ще ги пази ", изясни Ловчанският митрополит.
Той съобщи, че си пожелава Господ да му прости немощите, слабостите и да го дарува със сили, мъдрост и разсъдък.
" Да можем по този начин да ръководим епархията, че да има повече религия, повече положителни каузи, повече обич сред хората, с цел да има повече хора, които се избавят. Пожелавам на всички Господ да дарува здраве, доста години благодетелен и потребен живот. А на прелестния старославен античен град Ловеч - дано още веднъж да възкръсне и младежите да се върнат благодарение на управлението на града, да бъде град, цялостен с живот, с младост, благочестие, религия и християнство ", съобщи Ловчанският митрополит Гавриил.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 година в гр. София. Светското му име е Цветан Методиев Динев. От 1959 година до 1966 година фамилията му живее в Чехословакия, където приключва и главното си обучение. След завръщането си в България и довеждане докрай на гимназия, през есента на 1970 година е признат за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който приключва през 1976 година По време на своето следване там той се среща с блаженопочиналия Левкийски свещеник Партений, Викариен свещеник на българския патриарх Максим, който става и негов изповедник. Едновременно с това от 1972 година постоянно посещава Клисурския манастир " Св. Петка " край гр. Банкя. Там се привързва духовно към съветската подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария Магдалина Дохторова, която след това става и негова духовна наставница. Година по-късно се реалокира да живее непрекъснато в манастира, където извършва разнообразни послушания.
На 27 декември 1979 година е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския свещеник Партений, а на 16 май 1980 година, Възнесение Господне, го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника Свети Дух същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на манастира " Св. Петка ". През 1984 година приключва задочно Духовната академия " Св. Климент Охридски " в София. От есента на същата година до 1986 година той е на богословска специализация в Московската духовна академия. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24 май 1986 година в Българското църковно подворие " Св. св. Кирил и Методий " в Москва той е възведен в архимандритско достолепие от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 година, като пази дисертация на тематика: " Характерни черти на подвига на съветските подвижници на благочестието през 19 в. ", за която получава научното звание Доктор на Богословието. От септември 1986 година архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 година Награждаван е два пъти с църковни оценки от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. След завръщането си в България, от 1991 година до 1998 година архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а дружно с това от 1994 година извършва и длъжността свещеник на клисурския манастир " Св. Петка " край гр. Банкя. На 19 октомври 1998 година в Рилската света обител е ръкоположен в епископски ранг с купата Макариополски и е назначен за Викарий на Софийския митрополит. През време на служението си в София като архимандрит и свещеник той се изявява като ревнив бранител на идеята на каноничната Българска православна черква - срещу разколническите дейности на така наречен " различен синод ".
След кончината на приснопаметния Ловчански митрополит Григорий (Узунов) и овдовяването на Ловчанската катедра през декември 2000 година Макариополският свещеник Гавриил е определен за Ловчански митрополит на 21 януари 2001 година от епархийските гласоподаватели на Ловчанска епархия, а седмица по-късно е и канонично одобрен от Светия Синод на БПЦ.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ