Удивителна е силата, с която Люба Маричкова преживява смъртта на

Удивителна е силата, с която Люба Маричкова претърпява гибелта на обичания си брат Кирил Маричков. Музикантът, именуван с любов Щуреца, полетя съдбовно от сцената преди концерта си с " Фондацията " в оряховското село Селановци. Въпреки че тук-там гласът й трепери от напиращите сълзи, Люба искрено редува тъжни и радостни случки от неговия живот.

- Люба, измина единствено седмица от погребението на брат Ви Кирил Маричков, в положение ли сте да говорите?

- Аз се пробвам да се държа, само че момчетата от " Фондацията " наподобяват сринати. Както знаете, групата е сборна, до момента обединена към фронтмена от „ Щурците " Кирил Маричков. Гледах ги в неделя в едно изявление по малкия екран и не можех да допускам, че въпреки всичко всичките са мъже, и то на възраст, а са сринати от тъга. И Дони, и Иван Лечев от ФСБ, и Венко Поромански, и Славчо Николов, който е от " Б.Т.Р. " и доста помагаше на брат ми, все гледаше да е към него, да се грижи, да го поддържа, тъй като той беше с разтърсено здраве. Даже Кирчо споделяше, че в „ Б.Т.Р. " музикантите са избирани по добрина. Всичките те са изключителни експерти и написаха доста хубави песни. Кирчо беше доста благополучен да работи с тях. Във съдбовния ден, когато заминаваха, го попитах: „ Сега за какво отиваш в това село? " и той отговори: „ Любо, тъй като доста обичам да изсвирвам, и то тъкмо с тези момчета! "

В оня петък, 11 октомври, Венко пристигна да го вземе. Качиха се в колата и отпътуваха...

- Кой Ви заяви, че с брат Ви се е случило непоправимото?

- Славчо ми се обади доста обезпокоен и сподели: „ Люба, с Кирчо стана нещо доста неприятно. Падна от сцената. Чакаме Бърза помощ... ". Покрай брат си познавам доста лекари. Казвах му: „ Само да не съм ти доктор на тебе! ", тъй като Кирчо без лекари нищо не правеше. Не беше като другите българи каквото взимаш ти, такова и аз. Непрекъснато звънеше по телефона на лекарите и питаше за всяко лекарство, по какъв брой тъкмо да взима хапчетата – половинка или четвъртинка. Виках „ Остави ги на мира тия хора, ще стартират да не ти подвигат! " Но те доста го обичаха всичките и в тия последни месеци се привързаха още повече.

Питаше ги може ли да пее. Казваха: „ Може, но единствено когато си с китарата да си седнал! ". Много бяха благи.

Например с професор Асен Гудев, кардиолог, се чуваха по пет пъти дневно. Той беше доста угрижен за него.

Започнах да въртя на единия доктор. Пита ме какво тъкмо му е станало, да знаем каква инсталация да пратят с колата за спешна помощ. После вземам решение да се обадя на различен. Той ми споделя, че тъй като с първия доктор са били някъде на конгрес, към този момент е изпратил кола за спешна помощ. Обаждам се на Славчо да му кажа коя е кръвната група на брат ми, и той ми сподели: „ Люба, няма потребност към този момент ". Неописуем смут беше.

- Кирил е Вашият батко, по какъв начин го помните от детските ви години дружно?

Разликата ни е две години и три месеца. Той е по-голям, аз съм по-мъничката. Казвах му, че аз съм му основала това предпочитание да му ръкопляскат. Защото още съм се клатела на креватчето, не мога да се изправям, той играе към мен бебешки игри и единствено: „ Юбче, Юбчето да види! ". А аз го виждам с удивление.

Много сме се обичали. Разбира се, аз по едно време акцентирах към този момент на роклички, гаджета и други работи. Но аз бях по-голяма купонджийка.

- Много малко се знае за първата жена на брат Ви Кирил Маричков, Доротея, която в деня, когато беше погребението му, загуби и втория си мъж Николай Волев.

- Защо да приказваме за първата му брачна половинка, откакто с втората му брачна половинка, Веселина, неговата огромна обич, брат ми живя повече от 40 години. Какво значение има какво се е случило преди този момент. Остана едно прелестно момче Кирил Маричков-младши, което ние с родителите ни отгледахме.

- Как са се срещнали брат ви и Веселина, на концерт ли?

- Запознаха се на нейната абитуриентска вечер, когато „ Щурците " са свирели там. Тогава беше на 38 години, към този момент разведен. Веселина имаше брат, беше доста огромен цигулар, само че умря в Америка. Брат й купил плочата с песента „ Веселина ” и й споделил: „ Това е за теб, Веси. Тази ария е написана за теб! ”. И тя, до момента в който порасне, все си е мислела, че песента е написана особено за нея. А песента е отпреди това и е по текст на Радой Ралин.

- Сега дружно ли живеете с Веселина?

- Тя живее от горната страна, аз на долния етаж. Кирчо в действителност доста я обичаше и трепереше над нея. Тя му беше като мас за неговата нервна душа. Имаха огромна обич до дъно. Сега е като лист отбрулен. Тя е живяла единствено с него и единствено за него.

Няма доста приятелки, той беше всичко за нея. То е интелигентно момиче, доста сензитивно, от хубаво семейство, класа. И аз бях непрестанно и неразделно с Иван, знаех всичко, което се случва, само че съм различен вид, независима и самостоятелна съм. Иван това доста го харесваше и го позволяваше, той не искаше никой да му служи...

Много е тежко, тъй като по този начин ненадейно Кирчо си отиде. То в никакъв случай не е леко и човек в никакъв случай не е подготвен за това. Защото Иван беше болен година и половина, само че аз имах вяра, че ще се оправи, тъй като имаше моменти на ремисия. Докато с Кирчо стана ненадейно. И това беше смут, само че това беше доста ненадейно.

- Може би в случай че Кирил Маричков беше умрял на инвалидна количка, у дома, нямаше по този начин да го преживеем. Но това да падне от сцената, беше огромен потрес за всички!

- Значи и в това отношение брат ми е имал шанс, с изключение на с жена си и всички нас, които толкоз доста го обичаме.

Едно изявление на " Минаха години "