Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе

" Удивен съм, отчаян съм, само че и съм удовлетворен от себе си. Аз съм обезпокоителен, подтиснат и възхитен. Аз съм всичко това по едно и също време и не мога да пресметна сумата. Не съм в положение тъкмо да дефинира скъпото или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм изцяло сигурен. Нямам избрани убеждения - за ни­що, в действителност. Знам единствено, че съм роден и живея, и ми се коства, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, макар цялата неустановеност, чувствам някаква опора под всичко съществу­ващо и последователност в моя метод на битие. "

" Не мога да пресметна сумата… "

Това са редове от автобиографичната книга " Спомени, сънища, размишления ", която Карл Густав Юнг диктува в последните си години. 

Да, само че потомците успяват да оценят прозренията му по достолепие и назовават ​​швейцарския психиатър създател на аналитичната логика на психиката. 

Неговите хрумвания са оказали доста въздействие освен върху логиката на психиката, само че и върху антропологията, културологията, педагогиката и литературата.

Именно Юнг описа за груповото несъзнавано, той ни раздели на екстроверти и интроверти, точно той вкарва термина " архетип “ в логиката на психиката.

" Хората ми помогнаха да науча невероятни неща, само че аз самият реализирах повече, в сравнение с чаках “, обобщава живота си Юнг.

***

Ето още няколко цитата от този незабравим мъдрец:

Вашият поглед ще се проясни едвам тогава, когато съумеете да погледнете в личната си душа.

Всяка възраст си има лична логика на психиката, своя истина, по този начин да се каже; същото важи и за всяко равнище от психическото развиване. Има равнища, до които доближават малко на брой – въпрос на раса, фамилна среда, образование, заложби и пристрастеност. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е нереалност, въпреки да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развиване, което може да се прекрати още на най-ниските равнища, пишат от НаукаOFFNews.

Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.

Не считам, че човек по природа е добър, а злото в него е единствено превратно схващано положително. Напротив, уверен съм, че има задоволително доста човеци, представляващи толкоз неприятна композиция от наследствени качества, че както за обществото, по този начин и за тях самите би било добре да се откажат от самостоятелните си особености.

Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип груповото образование е нещо потребно и за доста хора – изцяло задоволително.

Никой не развива личността си, тъй като са му споделили, че е потребно или целесъобразно да го стори. Природата в никакъв случай не се е влияела от доброжелателни препоръки. Природата, в това число и човешката, е движена само от принудата на каузалността. Нищо не се трансформира без нужда, минимум пък човешката персона. Тя е извънредно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната нужда може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на стремежи, заповеди и възгледи, а само на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата насила на вътрешната или външната орис.

Но оня който е бил измамен, и самичък лъже.

Новото постоянно е нестабилно - нещо, което би трябвало да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова същинският прогрес е вероятен само при съществуването на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде само познаването на предишното. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с предишното, се излага на заплахата да попадне във властта на произлизащите от новото и непознатото внушения и помрачение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че дружно с мръсната вода изхвърлят и бебето.

Обратното на любовта не е омразата, а властта.

От морална позиция човек може да избере собствен път единствено в случай че го счита за най-хубавия. Ако за по-добър смята нечий различен път, вместо своята персона човек живее и развива непознатата.

Истинската работливост е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова лукавство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата мощ е по-могъща от индивида.

Личностното развиване е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка настрана от необятния път, пустинно пътешествие, уместно за отшелници. Нищо чудно, че единствено малко на брой дръзват да се впуснат в това премеждие.

Покажете ми един естествен, и аз ще ви го изцелявам.

Развитието на мозъка значи разширение на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно мъчително и мъчно достижение.

Само парадоксите могат ненапълно да обзет пълнотата на живота.

Светът не съществува самичък за себе си, той е и подобен какъвто ми наподобява. — " Психологически видове “