Уди Харелсън е роден на 23 юли 1961 г. в

Уди Харелсън е роден на 23 юли 1961 година в Мидланд, Тексас – третият от трима синове, отгледани от жена на име Даян, която работела като секретарка, с цел да устоя фамилията. Баща му, Чарлз, влизал и излизал от живота им още от ранните години – ту го нямало, ту се прибирал, ту още веднъж изчезвал, – до момента в който раздялата не станала дефинитивна, когато Уди бил към седемгодишен , пишат от Facebook групата Малките секрети.

Нямало публично прощаване. Нямало пояснение, което да има смисъл за едно дете. Просто неявяване, след това още неявяване и дългото безмълвие, което изпълва къщата, когато един от хората, които трябвало да са вътре, го няма.

Даян в никакъв случай не говорела неприятно за Чарлз пред синовете си. Уди по-късно казвал, че би трябвало да ѝ отдаде заслуженото за това. Тя можела. Имала всевъзможни учредения. Вместо това тя пазела възприятията си за себе си и отгледала трима синове с това, което можела да покрие заплатата на една секретарка – а то постоянно не стигало.

Уди израснал сърдит по метод, който не можел нито да назове, нито да изясни. Гневът нямал чиста цел. Просто живеел в него и търсел къде да отиде. В учебно заведение и най-малката неправда можела да го изкара от релси. Учителите виждали мъчно дете. Всъщност виждали момче, което носело тъга, за която нямало думи – момче, което чакало мъж, който в никакъв случай нямало да се върне, и не можело да разбере за какво.

Никой не му споделил повода – тъй като никой не знаел по какъв начин да му я каже.

Чарлз Харелсън не бил просто мъж, който изоставил фамилията си. Той бил професионален наемен палач – човек, който към този момент бил осъждан един път през 1968 година за ликвидиране по поръчка на тексаски търговец на зърно на име Сам Дегелия-младши. Излежал присъда, освободен по-рано за положително държание и незабавно се върнал към същата работа. През 1979 година, до момента в който синът му бил младеж и растял в Охайо, Чарлз Харелсън приел 250 000 $ от тексаски наркобос на име Джамиел Чагра, с цел да простреля и убие федерален арбитър.

На сутринта на 29 май 1979 година арбитър от Окръжния съд на Съединени американски щати Джон Х. Ууд-младши – прочут в целия Тексас като „ Максимум Джон “ поради суровите присъди, които издавал на трафиканти на опиати – излязъл от къщата си в Сан Антонио и тръгнал към колата си. Един-единствен патрон от пушка го улучил в гърба. Той починал на място. Това било първото ликвидиране на настоящ федерален арбитър в Съединените щати през 20. век. ФБР почнало едно от най-скъпите следствия в историята на бюрото, в което взели участие всичките 54 негови районни офиса в страната.

Чарлз Харелсън бил задържан през септември 1980 година след шестчасова блокада, по време на която бил дрогиран с кокаин, стрелял по мислени сътрудници на ФБР и отправял все по-необуздани закани, преди най-сетне да се съобщи. Осъден бил през декември 1982 година и получил две поредни доживотни присъди във федерален затвор.

Уди бил в колежа, когато за пръв път чул за това.

Слушал радио. Пуснали новинарска емисия, в която обсъждали правосъдния развой против Чарлз В. Харелсън. Прибрал се вкъщи в потрес и поговорил с майка си. Така схванал кой е татко му.

Откровението разцепило нещо в него. Отказал се от религиозната религия, която носел през тийнейджърските си години. Започнал да пие. Започнал да се бие. Внимателният, отзивчив и разговорлив млад мъж, който трагичните му учители в Ливан, Охайо, познавали и харесвали, станал по-труден за постигане. Години наред той градял версия на себе си, която нямала нищо общо с семейството му, а в този момент името го намерило все пак.

Но той не липсващ в него.