Ударихме в земята по евтини заеми всички държави от еврозоната.

Ударихме в земята по евтини заеми всички страни от еврозоната. Небивал растеж от 18,1% на ипотеките.
Във финансово-икономическия батак,
в който се намираме, изплува една необикновена вест. Лихвите по ипотечни заеми у нас са едни от най-ниските в Европа. При приблизително равнище в еврозоната от 3.97%, семействата в България теглят жилищни заеми при 2.59%
Справката е публична и касае
последните обработени данни за октомври на Европейската централна банка и Българска народна банка. А новината е необикновена, тъй като политическата и икономическата обстановка в една страна по предписание постоянно имат отношение към лихвите по заеми.
По-евтино се финансират само в
Малта, където  лихвата е едвам 2.03 на 100. Лихвите по ипотеки са по-големи във Франция (3.42%), Хърватия (3.62%), Белгия (3.78%), Нидерландия (3.81%), Испания (3.86%) и по този начин нататък до Естония, Литва и Латвия, където ипотеки се теглят при равнища сред 5.20 и 5.89 %.

А когато цената на една стока е ниска, всички се юрват да я купуват. Така се стигна до нечуван растеж на годишна база от 18.1% при ипотеките. Както се майтапят зевзеците, то толкоз хора в България няма, колкото изтеглени ипотечни заеми.
Истината е, че с ипотеки се заробват
освен хората, които нямат личен дом. Такива се теглят за покупка на ваканционни парцели, на градски жилища за отдаване чартърен, български емигранти влагат парите си в у нас, ако те или децата им решат да се върнат в миналото в родината. С други думи, който не е изискал, той не е получил банково финансиране, пък даже и с обвързване за цели 30 години напред.
„ Лихвеният оазис “ у нас се оказа дълготраен
и безусловно неподвластен на прогнозите и упованията на финансистите. От най-малко една година те вещаеха растеж в лихвите – първо при новоотпуснатите заеми, а след това и при старите, правеха сметки по какъв начин една смяна би се отразила на джоба на кредитополучателите, призоваваха за „ стягане на коланите “ и съблюдаване на елементарното
предписание обслужването на заем
да лишава най-вече към 1/3 от приходите. В идеалния случай, споделяха те, всеки заемополучател би трябвало да има настрани пари за от 3- до 6-месечни вноски, ако остане без работа или се случи друго чрезвичайно събитие. Малко от хората обаче, които имат взимане-даване с банките, са толкоз дисциплинирани и деликатни с парите си.
След 10 следващи покачвания на
главната рента от страна на ЕЦБ, което се отрази  върху заемите в еврозоната, семействата у нас не усетиха нищо, обобщава Десислава Николова, финансов специалист от профилираната платформа „ Моите пари “. Това важи както за ипотеките, по този начин и за потребителските заеми. Към октомври месец междинната рента при тях е 8.59 на 100. Миналата година по това време тя беше 8.36%, напомня тя. Ето за какво не е учудващо, че и потребителското кредитиране е записало растеж от 10.3 %.

Докато има подобен растеж на спестяванията и хората не престават да си влагат парите в банки, няма да има осезателно покачване на лихвите по заеми, най-малко не толкоз, колкото чакаме, счита Десислава Николова. Защото банките у нас ценообразуват лихвата по заеми съгласно лихвите по спестявания. „ Според мен натискът рано или късно ще пристигна от Българска народна банка. Защото в действителност се намираме в ненормална обстановка, в която банките не желаят да подвигат лихви, тъй като се борят за клиенти, само че това пък основава рискове на имотния пазар. Централната банка в действителност няма доста потребни ходове, тъй като сме във валутен ръб. Това значи, че Българска народна банка няма право да оказва кой знае какъв напън върху комерсиалните банки, защото няма право да ги финансира. В рамките на валутен ръб банките имат доста по-голяма независимост на деяние, в сравнение с в страни, които не са с подобен паричен режим “, аргументира се тя. Единственото, което Българска народна банка може да направи, е да усили още веднъж размера на минималните наложителни запаси. Това се случи към този момент през лятото, само че не даде кой знае какъв резултат. Не се отрази по никакъв метод на лихвите.

През декември най-изгодният ипотечен заем на българския пазар е с рента 2.7%. Предназначен е за хора с месечен приход над 1500 лв.. А при междинна заплата от 2000 лв. това не е чак толкоз мъчно постижимо. Ако приходът на кандидат-кредитополучателя е под 1500 лв., то лихвата става 2.9%. Връщането може да се разсрочи за 30 години, а банката може да финансира до 80 на 100 от цената на парцела. Никакви трагични промени или стягане на изискванията не се е случило за година обратно.

При потребителските заеми най-изгодната рента за декември месец е била 5.40%, излиза наяве от справката на финансовия портал „ Моите пари “.

През миналата година се случи нещо нечувано – Асоциацията на комерсиалните банки сама оферира поклон към най-уязвимите клиенти физически лица. И предложи специфична разплащателна сметка за хора, които работят на минимална работна заплата. В интерес на истината Асоциацията на никое място не сподели безвъзмездна, а единствено „ сметка при облекчени условия “. Оттам насетне всичко потегли като онази остаряла игра „ негоден телефон “ – финансовият министър Асен Василев реши, че такава сметка могат да употребяват всички работещи, пенсионери, студенти, без значение какви приходи имат. После се появиха няколко напълно разнообразни трактовки за платежните сметки за съществени интервенции (ПСОО), които от дълго време в Европейски Съюз обслужват точно уязвимите жители. Едни споделяха – в случай че имате евтина ПСОО, закривате всички други сметки. И ви чака огромна ангария, тъй като сами би трябвало да уведомявате работодателя, Национален осигурителен институт, Национална агенция за приходите и други институции за смяната в IBAN-а. Други пък четяха законодателството във тип, че всяко физическо лице може да има единствено една ПСОО, без значение какъв брой други сметки има. И стана каша, в резултат на което даже и хората, които желаеха да си открият такава сметка, се отхвърлиха.

Търговските банки пък подходиха по друг метод и всяка дефинира своя лична цена за ПСОО. При един имаше три безвъзмездни тегления от банкомат в месеца, при други – не. Таксите, естествено, също бяха разнообразни. Откриването на такава да вземем за пример при една банка се таксува 1.50 лв., при друга – 1.55 лв.. Месечната такса обслужване пък е 2.35 лв., което е с малко по-евтино от общоприета.

ПСОО е значима, защото това е допустимо най-евтината банкова сметка на пазара. Таксите по нея са под междинните за пазара. Но както проличава от името, приложението й е единствено за съществени интервенции.

Печалбите на банките в България към края на октомври набъбнаха до над 3 милиарда лв.. Това е повече със 75 на 100 от същия интервал на 2022 година Само за един месец секторът е на плюс с 306 милиона. Ето за какво водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова предложи финансовите институции да се таксуват с налог свръхпечалба. Предложението обаче не срещна поддръжка на политическите сили и депутатите не го записаха в пакета данъчни закони. Иначе съгласно Българска социалистическа партия една такава мярка би вкарала в бюджета близо 5-6 милиона.

Тъй като лихвите по заеми зависят от лихвите по спестявания, има добър марж. Въпреки че тази година лихвите по депозити отлепиха от нулата, те по този начин и не съумяха всеобщо да стигнат даже до 1 %. Ръст фактически има, освен това съвсем двоен, само че базата е мижава. При спестяванията на семейства в левове междинната рента към октомври е била 0.7%. А година по-рано е била едвам 0.37 на 100. При депозитите в евро сега е 1.12 на 100, а година по-рано е била 0.48 на 100, съпостави финансовият експерт Десислава Николова. А както стана ясно, сега потребителски заеми се взимат приблизително на 8.59%, а ипотечни – на 2.59%.