Доц. Красен Станчев: За работещите в частния сектор възникват редица проблеми
Удължителният закон за бюджет мина на първо четене без полемики. Депутатите удължиха и работното си време до окончателното приемане на текстовете и на второ четене. По закон страната ще може да харчи толкоз, колкото е изразходвала през същия месец на предходната година, само че единствено в границите на събраните доходи. Минималната работна заплата ще бъде увеличена, само че редица други разноски, в това число заплатите в обществения бранш, остават замразени. И какви ще бъдат до година последствията от това, което в този момент депутатите, националното посланичество приема? Наш посетител в предаването " България, Европа и сметът на фокус " на Радио ФОКУС е доцент Красен Станчев – учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ и създател на Института за пазарна стопанска система.
Доц. Станчев, тази обстановка сега, която следим, ненатоварва ли в допълнение бюджета, и то изключително този бюджет, който действително ще се приема от идващото държавно управление, и не носи ли риск от увеличение на дълга и в вероятност напън за по-високи налози?
По-скоро не, защото имаше нарастване на дълга, очакван в плана за бюджета в 2026 година. Това не значи обаче, че няма опасности. Онова, което е добре в по този начин признатия вид все още, е второто изречение, което цитирахте, че в случай, че има доходи, това е възобновяване на една норма, която беше нарушена 2020 година края от Закона за обществените финанси, където се споделя, че в общи линии увеличението на бюджетния недостиг би трябвало да бъде в границите на това, което се планува в средносрочен проект, т.е. 3 години, като възможни доходи в бюджета. Така че това е ненапълно задоволително. Що се отнася до рисковете, това че в предишното година или в тази година имахме увеличение на заплащането в браншове, които не създават нищо, като се почна от ДАНС и се свърши с определени държавни чиновници, това в случай че се резервира, оттогава в действителност нищо не се трансформира и остава. Вторият риск е, че при избори, каквито се обрисуват, при общи избори, които евентуално ще се състоят някъде в април, може би най-бързо в края на март, само че евентуално април, това значи, че при служебни държавни управления не е ясно по какъв начин ще се ръководят дълготрайни контракти, които са подписани от държавни компании или от държавното управление. И в някои от действителните браншове на стопанската система съществуват много проблематични съвпадения на датите и на интервала на деяние на служебното държавно управление с приключването на контракти. Вероятно има такива в концесионните заплащания, концесионните контракти – те би трябвало да се запазят. Но има такива, които са с краен период, да вземем за пример подобен е договорът за изкупване на електрическа енергия от " Марица Изток 1 “, който е единствената балансираща мощ, която доста бързо може да бъде включена в енергийния микс тогава, когато нещо се случи, и примерно атомната централа или някакви други събития водят до дефицит на електрическа енергия. Ако обаче тези неща не бъдат решени, т.е. всички тези проблеми с договорите, към този момент подписани и в деяние, в това число тези, чиито периоди изтичат в интервала до април месец, тогава ще има доста огромни проблеми в идната година цялата, а евентуално и за в бъдеще.
А какви проблеми могат да се отворят, в случай че след първи предварителни избори не се образува държавно управление, стигне се до втори и на процедура съвсем цяла година се върви с бюджет от предходната година и служебно държавно управление?
Първият период е 3 месеца, т.е. това е до края на март. Ако няма настоящо държавното управление и няма бюджет, то тогава ще се удължи за още 3 месеца. Това не е кой знае какъв проблем. Проблемът е в случай че се запазят тези нараствания на разноските, които бяха заложени в бюджета за тази година.
Кои тъкмо?
Посочих заплатите. Това, че се отсрочва приемането на нов бюджет за по-късен интервал, не значи, че се отсрочват или затварят всички глупави хрумвания, които бяха заложени в проектобюджета за 2026-а. И там главното беше, че нарастването на заплатите в държавния бранш са към 5 пъти по-високи в сравнение с растежа на продуктивността в стопанската система и към 3 пъти по-високи в сравнение с хипотетичния БВП (БВП), т.е. това, което се създава в стопанската система и се продава за избран интервал от време, т.е. носи приход. И откакто ви имате такива нараствания, по кое време те ще бъдат въведени, несъмнено е въпрос, който ще бъде решен в бъдещето, само че при всички случаи тези решения, в случай че не бъдат отстранени напълно като метод на виждане какво ще се прави в бюджетната сфера, те ще се върнат като проблем 2027 година и евентуално по-силно, с по-силни отрицателни резултати. И те ще обиден някъде към 27-28% от работещите в действителния бранш без държавно ръководство и всички бюджетни заплащания дотолкоз, доколкото по последни данни на Евростат в тези браншове, които са частният бранш, 27% работят на така наречен " ниски хонорари “. Ниските хонорари, комплицирано е да се изяснява, само че това са почти 30% към междинната централна, по-долу от междинната централна заплата за стопанската система като цяло. А такива ниски хонорари са в 12 области в страната и в 3 района запланирано, в случай че се махне София и така нататък, то става доста тежка обстановка. И на тези хора, тогава когато им увеличите налозите върху труда, така наречен заплащания за Държавно публично обезпечаване, то тези хора ще престанат да заплащат други налози, което ще се отрази негативно на приходите на бюджет за идната или за която и да е година, когато ще бъдат наведени такива високи хонорари и несъмнено по-високи заплащания към Държавно публично обезпечаване.
Чуват се хрумвания, че когато се одобри бюджет за идната година от постоянно държавно управление, със задна дата от началото й ще бъдат изплатени всички покачвания на заплатите. Това няма ли надлежно да бъде първият удар върху бюджет?
Аз тъкмо по тази причина и не мога да кажа дали това, което споделих, ще се случи в 2027 година или ще се случи в някакъв интервал след изборите. Това към този момент никой не може да го каже. Общо взето това, което не се схваща в цялата тази обстановка, е, че има нещо като клептокритична коалиция в Народното събрание и тези разнообразни партии в Народното събрание се съревновават една с друга кой ще назначи повече хора в държавния бранш, с цел да има съответната изборна база. И тогава, когато това става, то общото въодушевление сега е в посока на увеличение на тези опасности. Ако на изборите нямаме резултат, който отстранява тези съревноваващи се клептократи, те апропо по тази причина и се бият в Народното събрание, тъй като се съревновават, то тогава ситуацията ще се повтори по някакъв по-лош метод.
Колко по-лош и по какъв начин ще го разберем? Как ще наподобява по-лошият метод?
По-лошият метод би бил това, което доста сътрудници приказват – румънски сюжети: доста високи бюджетни дефицити и по-късно понижаване на разноските за настоящи потребности, надлежно заплати, пенсии и всякакви други такива неща.
Доц. Станчев, в този интервал по какъв начин ще работят общините?
Общините могат да работят доста добре, в случай че отиващият си парламент промени Закона за обществените финанси и направи автоматизиран механизъм за финансиране на общините, като те получават 1/5 от прихода, корпоративен и персонален, който е импортиран данъкът в Национална агенция за приходите, само че се връща в общините, тези 2% от 10-те % налог се връщат там, и в случай че за 2027 година, тъй като това не може да стане незабавно по линия на Данък добавена стойност, 1/10 от прихода от този налог се връща в общината, където осъществена дадена продажба на стока или услуга. Това е много елементарно и понижава зависимостта на общините от централния бюджет и дава съответната независимост на централния бюджет, в частност на съответния заместник-министър или министър на финансите, който в общите линии разпределят ресурсите за дотации на общинските бюджети.
И още един проблем стои, той е с дефицитите в пенсионната и здравноосигурителната система. От Министерството на финансите и министърът в оставка настояват, че пари за пенсиите са подсигурени, ще има.
Обаче, в случай че дефицитите не престават да се трупват, какво става?
Така е, само че това е по този начин, в случай че не се трансформира приходната част и така нататък Тогава, когато това се случва, то тези заплащания, които са почти 12% от Брутният вътрешен продукт, това са 12 милиарда повече, примерно 13 милиарда евро за идната година. Т.е. няма от кое място да бъдат взети, в случай че стопанската система не работи. А защото са вероятни тези опасности, които споделих в самото начало, то тогава стопанската система ще работи на по-ниски обороти. Като работи на по-ниски обороти, надлежно ще има по-ниски заплати и надлежно по-ниски доходи от налозите, които се заплащат автоматизирано, т.е. това са косвените налози.
А що се отнася до пенсиите, в случай че няма задоволително доходи, пенсиите ще бъдат ли изплащани в размера, в който си получават пенсиите?
В общи линии това, което се случва в този сегмент на прехвърляния, обществени разноски и така нататък, е, че от 24 години се отсрочват промените. Така че в някакъв миг, не знам тъкмо по кое време той ще настъпи, само че пенсиите по линия на Държавното публично обезпечаване, евентуално ще би трябвало да бъдат превърнати в нещо като помагало по напреднала възраст.
Има такива случаи. Такъв е случай в Грузия в 2004-2005 година, когато Държавното публично обезпечаване е банкрутирало и единственото нещо, което може да се направи, е да се фиксира корав приход – тогава той беше примерно 120 $ на месец на всички хора над 65 години, а пък всички останали да бъдат освободени да се оправят сами, като се застраховат за пенсии и здраве в частни фондове. Т.е. това, което казвате, е годно и за ръководството на Здравната каса, което също е огромен проблем сега. Това е по-сложен проблем, в сравнение с в Държавното публично обезпечаване дотолкоз, доколкото цялата система е вързана на така наречен пътеки на финансиране на лечебни заведения, а не на предварителна защита на болесттите, което води до по-големи разноски и несъмнено по-големи разноски на заплащане за здравни услуги от джоба.
И в този момент, като обобщя това, което ни казахте, в случай че съм разбирала вярно, в частния бранш заплатите ще се изплащат по договореност с работодателите, в държавния бранш заплатите ще бъдат замразени, пенсиите ще се изплащат в съществуващия размер, в случай че обаче има доходи.
Не, за работещите в частния бранш пораждат редица проблеми, защото огромните хонорари в бюджетния бранш изсмукват претовареност и при минус на хора, тези, които остават да работят в частния бранш, а те са 1,9 милиона към средата на тази година, ще бъдат немалка част от тях, най-малко тези, които са на ниски заплати, т.е. 27-28% ще бъдат изправени пред нуждата да избират дали да заплащат налози или да не заплащат налози.
Т.е. чакат ни през идващите месеци следващата година съществени финансови проблеми?
Това, което се случи с митингите, не се схваща, а то е характерен данъчен протест. Тогава, когато хората схванаха, че в последна сметка те заплащат налозите на някой различен, т.е. заплащат възнагражденията на някой различен, те излязоха и споделиха: " Не сме съгласни “. И такива са всички данъчни протести. На моето бюро има една книга, която е енциклопедия на данъчните протести от античността до наши дни. Тази енциклопедия свършва прегледа на данъчните протести през 2009 година. Но на всички места, в цялата история на човечеството, такива митинги пораждат тогава, когато имате клептокритично ръководство, без значение дали са императори, царе или някакви групи към тези императори, или пък са данъчни протести в изискванията на представителна народна власт.
Т.е. чакат ни финансови опасности в новата 2026 година, изключително през първите месеци или дотогава, до момента в който има постоянно държавно управление. Така ли?
Големите опасности ще дойдат, в случай че продължава да се следва същата философия на ръководство на обществените финанси, каквато беше показана в проектобюджета за 2026 година, и в случай че тези контракти, които завършват сега, не бъдат обновени от служебно държавно управление. Това е допустимо, само че дали служебните държавни управления ще вършат това нещо, никой не може да каже сега, тъй като сега съревнованието сред претендентите за обществена служба, т.е. всичките партии, които ще вземат участие в изборите, е да се изкарват един различен отговорен за нещо и надлежно да убедят публиката в това, че другите са по-лоши ръководещи тогава, когато нещо се скапа в системата.
И отново стигаме до равносметката, до тегленето на чертата, след всичко това, какво да чакаме?
В общи линии не е доста мъчно да се ръководят тези опасности. Шансът за това нещо е доста мъчно да се реши, само че като фасон на ръководство на обществения бранш, обществените финанси, не е комплицирано.
Да се надяваме, че тези, които ще се застъпят на съответните позиции, мислят като вас или най-малкото биха употребили вашата експертиза? Защото другояче нищо положително не ни чака.
Всички неща в ръководството на страните, в действителност и в ръководството на България, се подчиняват на една елементарна причинност, и тя е, че политическите партии и тяхното ръководство тогава, когато е в такава конюнктура, вършат по-лесно неприятни неща, в сравнение с положителни неща.
Доц. Станчев, тази обстановка сега, която следим, ненатоварва ли в допълнение бюджета, и то изключително този бюджет, който действително ще се приема от идващото държавно управление, и не носи ли риск от увеличение на дълга и в вероятност напън за по-високи налози?
По-скоро не, защото имаше нарастване на дълга, очакван в плана за бюджета в 2026 година. Това не значи обаче, че няма опасности. Онова, което е добре в по този начин признатия вид все още, е второто изречение, което цитирахте, че в случай, че има доходи, това е възобновяване на една норма, която беше нарушена 2020 година края от Закона за обществените финанси, където се споделя, че в общи линии увеличението на бюджетния недостиг би трябвало да бъде в границите на това, което се планува в средносрочен проект, т.е. 3 години, като възможни доходи в бюджета. Така че това е ненапълно задоволително. Що се отнася до рисковете, това че в предишното година или в тази година имахме увеличение на заплащането в браншове, които не създават нищо, като се почна от ДАНС и се свърши с определени държавни чиновници, това в случай че се резервира, оттогава в действителност нищо не се трансформира и остава. Вторият риск е, че при избори, каквито се обрисуват, при общи избори, които евентуално ще се състоят някъде в април, може би най-бързо в края на март, само че евентуално април, това значи, че при служебни държавни управления не е ясно по какъв начин ще се ръководят дълготрайни контракти, които са подписани от държавни компании или от държавното управление. И в някои от действителните браншове на стопанската система съществуват много проблематични съвпадения на датите и на интервала на деяние на служебното държавно управление с приключването на контракти. Вероятно има такива в концесионните заплащания, концесионните контракти – те би трябвало да се запазят. Но има такива, които са с краен период, да вземем за пример подобен е договорът за изкупване на електрическа енергия от " Марица Изток 1 “, който е единствената балансираща мощ, която доста бързо може да бъде включена в енергийния микс тогава, когато нещо се случи, и примерно атомната централа или някакви други събития водят до дефицит на електрическа енергия. Ако обаче тези неща не бъдат решени, т.е. всички тези проблеми с договорите, към този момент подписани и в деяние, в това число тези, чиито периоди изтичат в интервала до април месец, тогава ще има доста огромни проблеми в идната година цялата, а евентуално и за в бъдеще.
А какви проблеми могат да се отворят, в случай че след първи предварителни избори не се образува държавно управление, стигне се до втори и на процедура съвсем цяла година се върви с бюджет от предходната година и служебно държавно управление?
Първият период е 3 месеца, т.е. това е до края на март. Ако няма настоящо държавното управление и няма бюджет, то тогава ще се удължи за още 3 месеца. Това не е кой знае какъв проблем. Проблемът е в случай че се запазят тези нараствания на разноските, които бяха заложени в бюджета за тази година.
Кои тъкмо?
Посочих заплатите. Това, че се отсрочва приемането на нов бюджет за по-късен интервал, не значи, че се отсрочват или затварят всички глупави хрумвания, които бяха заложени в проектобюджета за 2026-а. И там главното беше, че нарастването на заплатите в държавния бранш са към 5 пъти по-високи в сравнение с растежа на продуктивността в стопанската система и към 3 пъти по-високи в сравнение с хипотетичния БВП (БВП), т.е. това, което се създава в стопанската система и се продава за избран интервал от време, т.е. носи приход. И откакто ви имате такива нараствания, по кое време те ще бъдат въведени, несъмнено е въпрос, който ще бъде решен в бъдещето, само че при всички случаи тези решения, в случай че не бъдат отстранени напълно като метод на виждане какво ще се прави в бюджетната сфера, те ще се върнат като проблем 2027 година и евентуално по-силно, с по-силни отрицателни резултати. И те ще обиден някъде към 27-28% от работещите в действителния бранш без държавно ръководство и всички бюджетни заплащания дотолкоз, доколкото по последни данни на Евростат в тези браншове, които са частният бранш, 27% работят на така наречен " ниски хонорари “. Ниските хонорари, комплицирано е да се изяснява, само че това са почти 30% към междинната централна, по-долу от междинната централна заплата за стопанската система като цяло. А такива ниски хонорари са в 12 области в страната и в 3 района запланирано, в случай че се махне София и така нататък, то става доста тежка обстановка. И на тези хора, тогава когато им увеличите налозите върху труда, така наречен заплащания за Държавно публично обезпечаване, то тези хора ще престанат да заплащат други налози, което ще се отрази негативно на приходите на бюджет за идната или за която и да е година, когато ще бъдат наведени такива високи хонорари и несъмнено по-високи заплащания към Държавно публично обезпечаване.
Чуват се хрумвания, че когато се одобри бюджет за идната година от постоянно държавно управление, със задна дата от началото й ще бъдат изплатени всички покачвания на заплатите. Това няма ли надлежно да бъде първият удар върху бюджет?
Аз тъкмо по тази причина и не мога да кажа дали това, което споделих, ще се случи в 2027 година или ще се случи в някакъв интервал след изборите. Това към този момент никой не може да го каже. Общо взето това, което не се схваща в цялата тази обстановка, е, че има нещо като клептокритична коалиция в Народното събрание и тези разнообразни партии в Народното събрание се съревновават една с друга кой ще назначи повече хора в държавния бранш, с цел да има съответната изборна база. И тогава, когато това става, то общото въодушевление сега е в посока на увеличение на тези опасности. Ако на изборите нямаме резултат, който отстранява тези съревноваващи се клептократи, те апропо по тази причина и се бият в Народното събрание, тъй като се съревновават, то тогава ситуацията ще се повтори по някакъв по-лош метод.
Колко по-лош и по какъв начин ще го разберем? Как ще наподобява по-лошият метод?
По-лошият метод би бил това, което доста сътрудници приказват – румънски сюжети: доста високи бюджетни дефицити и по-късно понижаване на разноските за настоящи потребности, надлежно заплати, пенсии и всякакви други такива неща.
Доц. Станчев, в този интервал по какъв начин ще работят общините?
Общините могат да работят доста добре, в случай че отиващият си парламент промени Закона за обществените финанси и направи автоматизиран механизъм за финансиране на общините, като те получават 1/5 от прихода, корпоративен и персонален, който е импортиран данъкът в Национална агенция за приходите, само че се връща в общините, тези 2% от 10-те % налог се връщат там, и в случай че за 2027 година, тъй като това не може да стане незабавно по линия на Данък добавена стойност, 1/10 от прихода от този налог се връща в общината, където осъществена дадена продажба на стока или услуга. Това е много елементарно и понижава зависимостта на общините от централния бюджет и дава съответната независимост на централния бюджет, в частност на съответния заместник-министър или министър на финансите, който в общите линии разпределят ресурсите за дотации на общинските бюджети.
И още един проблем стои, той е с дефицитите в пенсионната и здравноосигурителната система. От Министерството на финансите и министърът в оставка настояват, че пари за пенсиите са подсигурени, ще има.
Обаче, в случай че дефицитите не престават да се трупват, какво става?
Така е, само че това е по този начин, в случай че не се трансформира приходната част и така нататък Тогава, когато това се случва, то тези заплащания, които са почти 12% от Брутният вътрешен продукт, това са 12 милиарда повече, примерно 13 милиарда евро за идната година. Т.е. няма от кое място да бъдат взети, в случай че стопанската система не работи. А защото са вероятни тези опасности, които споделих в самото начало, то тогава стопанската система ще работи на по-ниски обороти. Като работи на по-ниски обороти, надлежно ще има по-ниски заплати и надлежно по-ниски доходи от налозите, които се заплащат автоматизирано, т.е. това са косвените налози.
А що се отнася до пенсиите, в случай че няма задоволително доходи, пенсиите ще бъдат ли изплащани в размера, в който си получават пенсиите?
В общи линии това, което се случва в този сегмент на прехвърляния, обществени разноски и така нататък, е, че от 24 години се отсрочват промените. Така че в някакъв миг, не знам тъкмо по кое време той ще настъпи, само че пенсиите по линия на Държавното публично обезпечаване, евентуално ще би трябвало да бъдат превърнати в нещо като помагало по напреднала възраст.
Има такива случаи. Такъв е случай в Грузия в 2004-2005 година, когато Държавното публично обезпечаване е банкрутирало и единственото нещо, което може да се направи, е да се фиксира корав приход – тогава той беше примерно 120 $ на месец на всички хора над 65 години, а пък всички останали да бъдат освободени да се оправят сами, като се застраховат за пенсии и здраве в частни фондове. Т.е. това, което казвате, е годно и за ръководството на Здравната каса, което също е огромен проблем сега. Това е по-сложен проблем, в сравнение с в Държавното публично обезпечаване дотолкоз, доколкото цялата система е вързана на така наречен пътеки на финансиране на лечебни заведения, а не на предварителна защита на болесттите, което води до по-големи разноски и несъмнено по-големи разноски на заплащане за здравни услуги от джоба.
И в този момент, като обобщя това, което ни казахте, в случай че съм разбирала вярно, в частния бранш заплатите ще се изплащат по договореност с работодателите, в държавния бранш заплатите ще бъдат замразени, пенсиите ще се изплащат в съществуващия размер, в случай че обаче има доходи.
Не, за работещите в частния бранш пораждат редица проблеми, защото огромните хонорари в бюджетния бранш изсмукват претовареност и при минус на хора, тези, които остават да работят в частния бранш, а те са 1,9 милиона към средата на тази година, ще бъдат немалка част от тях, най-малко тези, които са на ниски заплати, т.е. 27-28% ще бъдат изправени пред нуждата да избират дали да заплащат налози или да не заплащат налози.
Т.е. чакат ни през идващите месеци следващата година съществени финансови проблеми?
Това, което се случи с митингите, не се схваща, а то е характерен данъчен протест. Тогава, когато хората схванаха, че в последна сметка те заплащат налозите на някой различен, т.е. заплащат възнагражденията на някой различен, те излязоха и споделиха: " Не сме съгласни “. И такива са всички данъчни протести. На моето бюро има една книга, която е енциклопедия на данъчните протести от античността до наши дни. Тази енциклопедия свършва прегледа на данъчните протести през 2009 година. Но на всички места, в цялата история на човечеството, такива митинги пораждат тогава, когато имате клептокритично ръководство, без значение дали са императори, царе или някакви групи към тези императори, или пък са данъчни протести в изискванията на представителна народна власт.
Т.е. чакат ни финансови опасности в новата 2026 година, изключително през първите месеци или дотогава, до момента в който има постоянно държавно управление. Така ли?
Големите опасности ще дойдат, в случай че продължава да се следва същата философия на ръководство на обществените финанси, каквато беше показана в проектобюджета за 2026 година, и в случай че тези контракти, които завършват сега, не бъдат обновени от служебно държавно управление. Това е допустимо, само че дали служебните държавни управления ще вършат това нещо, никой не може да каже сега, тъй като сега съревнованието сред претендентите за обществена служба, т.е. всичките партии, които ще вземат участие в изборите, е да се изкарват един различен отговорен за нещо и надлежно да убедят публиката в това, че другите са по-лоши ръководещи тогава, когато нещо се скапа в системата.
И отново стигаме до равносметката, до тегленето на чертата, след всичко това, какво да чакаме?
В общи линии не е доста мъчно да се ръководят тези опасности. Шансът за това нещо е доста мъчно да се реши, само че като фасон на ръководство на обществения бранш, обществените финанси, не е комплицирано.
Да се надяваме, че тези, които ще се застъпят на съответните позиции, мислят като вас или най-малкото биха употребили вашата експертиза? Защото другояче нищо положително не ни чака.
Всички неща в ръководството на страните, в действителност и в ръководството на България, се подчиняват на една елементарна причинност, и тя е, че политическите партии и тяхното ръководство тогава, когато е в такава конюнктура, вършат по-лесно неприятни неща, в сравнение с положителни неща.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ