Учудващо е как за осем дни и седем нощи можеш

Учудващо е по какъв начин за осем дни и седем нощи можеш да се срещнеш с предишното и сегашното. Колкото и чудно да наподобява, само че е допустимо, установи кореспондент на БГНЕС.

Така стана по време на екскурзия (http://ekvator.bg/), тръгнала от Барселона и траяла из френската област Прованс.

Спестяваме си губенето на време и умората от пътуването по шосе и кацаме след два часа и половина в Жирона. Оттам на един хвърлей е Барселона. Столицата на Каталуня е мегаполис, заради което има мега доста средства, с които да впечатли посетилите я чужденци. За нас, българите, Барса е обвързвана с №8 – Христо Стоичков, който стана пет пъти първенец на Испания с „ Барса “. Пак за нас евентуално стадиона на „ Барса “ е перлата на Барселона, тъй като е декориран със фотография на Стоичков. Но за тези, които не са толкоз почитатели на футбола, емблема на Барселона е катедралата „ Саграда фамилия “, дело на неповторимия проектант Антони Гауди. През 1883 година той поема управлението на внушителния план. И оставя един от най-значимите си подписи в историята. Защото впечатляващата фасада издава неговия усет за неортодоксалност. Гауди излиза отвън строгата форма на готиката и дава със свои средства визията си за християнството. За някои туристи може да е необичайно, че не познаващото граници въобръжение на Гауди, видно по фасадата на незавършената от него катедрала (той умря през 1926 година в Бакселона, откакто е блъснат от трамвай и не съумява да приключи „ Саграда фамилия “) очевидно не е било по силите на продължителите построяването на храма. Заоблените форми, без остри ъгли и ръбове по фасадата, контрастират със настоящето продължение на постройката. Но, по този начин или другояче, „ Саграда фамилия “ основава за всеки, който я е видял със личните си очи, безконечен спомен. Извън емблемите на Барселона има и една жива – каталунската столица е обиталище на зелени папагали, които шетат като врабците из нашите дървета, само че са по-гласовити.

На час път от Барса е Лорета де Мар, курортно градче с 30-тина хиляди поданици. Е, това е мястото за отмора: пешеходни дребни улички, цялостни с магазини, кафенета, заведения, над 40 нощни заведения – изобщо кой каквото търси, може да го откри. При гарнитурата от успокоение не е чудно че и в този момент, в края на сезона, хотелите са цялостни.
Фасадата на "Саграда фамилия" в Барселона. / БГНЕС
От „ Ола “ към „ Бонжур “

В един миг желанието за нови неща ни понася на североизток. И от „ Ола “ незабележимо прекосяваме на „ Бонжур “, тъй като сме прекосили висящата във въздуха граница сред Испания и Франция (границата минава през средата на мост, свързващ двете страни). И без да се усетим, се оказваме в Каркасон, където е една от най-известните и остарели замъци във Франция и в Европа. И от надалеч, и от близо крепостта вдъхва почит. И подухва спомен за катарите, продължители на богомилите, които са я трансформирали в своя твърдина и са я бранили. През 1209 година Каркасон изиграва съществена роля в Албигойския кръстоносен поход, защото градът е барикада на катарите. Старият град – ла Сите – е заобиколен от двойна внушителна крепостна стена с обща дължина към три километра с впечатляващата декорация от над 50 бойни и наблюдателни кули. Вътре ла Сите си е градче, запазила отпечатъка на предишното, само че живеещо през днешния ден. Има ъгъл и за търсачите на „ мощни чувства “ - кулата, в която през XIII в.е приютявала светата инквизиция, а през днешния ден предлага „ обмяна на опит “ с древността – като музей на мъченията...

След бърз обзор на Каркасон идва редът на Монпелие. Друг град, различен дух, различен образ. Съвременен, туптящ град, в който на смрачаване заведенията се изпълват с търсещи обществено другарство младежи.

Ако в съзнанието ни коридата постоянно върви ръка за ръка с испанските тореадори и бягащите на независимост диви бикове из улиците на Памплона, то се оказва, че арени за корида има и във Франция. Друго си е да видиш тази в Ним, която е една от най-добре непокътнатите – от римско време – и се употребява и до през днешния ден. Лека бавно до момента в който пътуваме из Франция, започваме да разбираме, че Hôtel de ville не е градски хотел, а кметство. Така че, когато видите този надпис на някоя постройка във френски град не търсете в нея свободни стаи. А „ хотелът “ на Ним е добър.

И защото не спим, сме привлечени в Арл, град, обвързван с Ван Гог. Малкото градче е приютило великана на изобразителното изкуство, за чието положение на духа и мозъка има разнообразни теории и митове. Всеки има право да ги прави оценка както желае, само че творчеството му е запечатано във вечността. Това е късото „ меню “ на Арл – изкуство, тайнственост и римска история..
Папският замък в Авиньон, Франция, е приютявал седем папи.От същия град са работили и двама антипапи - Климент VII и Бенедикт XIII / БГНЕС
Отправяме се и към река Рона, и откакто я пресичаме, се изправяме пред нова крепостна стена. А на двеста-триста метра зад нея е... Папския замък. Не, не става дума за Ватикана, а за Авиньон, който сред 1309 и 1377 година е седалище на католическите папи. Всъщност това става по финансови аргументи – крал Филип Хубави не разрешава изнасянето на злато и сребро от Франция. Това нанася съществено ужилване на хазната на Ватикана. Поради което папата отстъпва и даже канонизира дядото на краля. Мирът е къс – през есента на 1302 година, в булата Unam sanctam папа Бонифаций още веднъж се връща на остарялата си позиция – за превъзходството на „ духовния меч “ над „ светския “. Малко по-късно папата почива. Божият трон е ангажиран от французина Климент V, който придвижва своята резиденция в Авиньон. След него седем папи – до Григорий XI ръководят католиците от Авиньон. Но Григорий връща малко преди гибелта си папския трон във Ватикана.След което заради враждите в католическата черква Авиньон става седалище на антипапите. Те са двама- Климент VII и Бенедикт XIII, които работят от френския град в интервала 1378-1402 година

Но стига с историята, да се върнем в днешния ден.
Самолет „ Мираж 2000 “ пред кметството в Авиньнон / БГНЕС
Когато сме в града, с учудване откриваме на площада пред локалния „ хотел “ паркиран... един „ Мираж 2000 “ на френските Военновъздушни сили. Който желае може да влезе в пилотската кабина и да поеме бойно дежурство. Всъщност машината била докарана за реклама на военно ревю. А градът диша умерено, в кафенетата по централната улица вършат положително кафе, а даже и митинг на профсъюзите наподобява като колекция на клуб по ползи.
ГРАД ГОРД-ФРАНЦИЯ-ОБЩ ИЗГЛЕД / БГНЕС
Понеже подкарахме папската тематика отиваме да опитаме и виното на папите – в Шато Ньоф де Пап. А и сезонът е подобаващ – гроздобер. Можеш да видиш по какъв начин едно сякаш заспало градче е цялостно с винарски къщи, където оферират елексири от региона.

Тъй като Франция е обвързвана с имената на голям брой от великите художници, ценителите на Сезан могат да видят осем негови произведения в музея в Екс ан Прованс. И колкото повече пътуваме из френската област Прованс у нас стартира да се разсънва несъгласието сред видяното и жаргонното определение за провинция в българския език - „ прованса “. Защото нашият „ прованс “ няма нищо, но нищо общо с френския. Но това е тематика за различен диалог. Иначе чак до Екс ан Прованс земята, в която са посадени разположените край пътя лозя, е покрита открай до край с огромни колкото картофи камъни. Буквално няма и педя „ свободна “ земя. И се чудим по какъв начин ли ги обработват.
Триумфалната арка в Монпелие. / БГНЕС
Ница не желае да те пусне

Точно такова е чувството сега, в който би трябвало да напуснеш Ница. Или по-точно ти не искаш да оставиш този град. Между Монпелие, Екс ан Прованс и Ница разликата е като сред Луната и Слънцето. И по този начин, добре пристигнали в Ница. Централната улица, която стартира от гарата, стига до площад „ Масена “. Широката колкото „ Цариградско шосе “ улица е непокътната за трамваи и пешеходци. От двете й страни греят витрините на каквито се сетиш магазини. А в директните й са сгушени заведения. Е, има и кътове на огромната мода. За са проверим „ ситуацията “, хващаме трамвай до последната му спирка. И с изненада откриваме, че и крайният квартал е чист, спокоен и привлекателен. И по улиците му не се следят разноцветни бежанци.

Обратно в центъра нощта е настъпила. Но не и тъмнината. Напротив, площад „ Масена “ е цялостен с живот, в парка до него цветни фонтани избликват за наслада на очите, а в отсрещния парк има концерт онлайн, пред огражденията на който полюляват тела в ритъма на танца и клошари. А вътре купона тече… Всъщност многото разкази за Ница отегчават, отидете и оставете очите си да ви ги описват „ онлайн “.

Но би трябвало да си тръгнем от този прелестен град. Времето не чака.

Иде редът на Града на прегрешението
Така наподобява пристанището на Монако от пътя, който идва от Ница. / БГНЕС
На десетина километра от Ница стопираме за малко в столицата на парфюма - Ез. Няма да върша реклама на марките, единствено ще кажа, че ароматите остават у вас.

Но продължаваме към Града на прегрешението – Монако. Това княжество е учредено от Франческо Грималди, прочут като „ Злонамерения “, който завладява с машинация и свирепост генуезката колония. Грималди завладява крепостта, преоблечен като францискански духовник, криещ оръжието си под расото. Нали това си е богоугодно дело,а?! Но оживяло през вековете, княжеството става изключително известно, когато в средата на 60-те години на предишния век принц Раниер III се дами за американската актриса Грейс Кели.
Така наподобява казино „ Монте Карло “ в едноименната "махала" на Монако. / БГНЕС
Всъщност същинският Град на прегрешението е една „ махала “ на Монако – Монте Карло. И през днешния ден казината притеглят хората със съществени пари, цените на жилищата и наемите в княжеството са за хора със съществени банкови сметки, а работата остава за обслужващия личен състав от Франция. Някакви въпроси? Ако желаете да видите последните модели на „ Бентли “, „ Ферари “ и така нататък играчки за положителни момчета, огледайте паркинга пред казино „ Монте Карло “. Друго няма какво да кажа за княжеството.

Средиземноморската столица на Франция – Марсилия, искаше да се покаже като срамежлива мома и при идването ни беше покрита от невероятна мъгла. Въпреки това регионът към пристанището беше многолюден, въпреки неприятната популярност на града поради високата престъпност. Но я се замислете по какъв начин се споделя френския химн? Не беше ли „ Марсилезата “? Или пък кой бди над града? Не е ли неповторимата базилика „ Нотр Дам дьо ла Гард “(„ Света Богородица Пазителката “)? Да. Само че четвъртото по мощност пристанище в Европа има и грозно лице, което е очевидно и денем – покрай пристанището, на изоставено пространство край магазин от комерсиална верига имаше струпани измежду купчини от отпадъци едни чуждоземни „ търсачи на свободен и обективен живот “, чиито физиономии не ти вдъхват доверие. А какво ли става през нощта по тези места не ми се желае и да знам.

То „ Всяко зло – за положително “. След мрачния миг от Марсилия разтушаваме взор и глави в Тосо де Мар, на 20-тина минути с рейс от Лорет де Мар. Чудесно прекарване.
Така наподобяват разположените край каналите на Емпуриабрава къщи, които принадлежат на звезди - от политици и банкери до спортисти. / БГНЕС
За да бъде престоят ни в Испания още по-пълен отиваме до локалната Венеция. Или пък Амстердам. Градът е млад – построяването стартира през 1964 година безусловно от нищото – и е подготвен през 1975 година. Мястото, където в този момент се намира Емпуриабрава, е било едно тресавище. Днес съставлява най-голямата населявана марина – 24 км. плавателни водни пътища, 40 км. канали. През летния сезон популацията набъбва до 80 000 души. Всъщност представете си да пътуването по необятен 15-20 канал, от двете страни на който се редят кокетни къщи с „ паркинги “ за яхти. Е, не от по 100 м., само че стотици са тези с дължина по 10-тина метра. Сега Емпуриабрава изглеждаше опустяла, само че заради хубавото време още на места имаше „ почиващи си “. Населението на града, намиращ се в Залива на розите, е от хора от каймака на обществото: политици, предприемачи, спортни звезди и така нататък, които могат да купят там парцел и да заплащат за поддръжката му. Докато се помайваш какво още да видиш, пред очите ти попада ресторант, в който вършат по аржентинска рецепта неповторимо филе...

И самолетът още веднъж ни прибира в София. Вероятно за малко, нали, защото видяното те впечатлява. И търсиш още, и още, и още…/БГНЕС