Учудващ е плачът по незаконните сергии на площад "Славейков", и

Учудващ е плачът по противозаконните сергии на площад "Славейков ", и то от хора, които би трябвало да пазят разпоредбите и да не си затварят очите за неспазването им. Плачат и тъжат за нещо, което се намърда нелегално при започване на 90-те - когато държавните книжарници затвориха, а до тогава не съществуваха други и нямаше къде да купуваме книги - с презумпцията, че това ще бъде краткотрайно. Но краткотрайното се трансформира в непрекъснато, а някои, може би по-младите, го възприемат за постоянно.

Това разяснява във Facebook художникът Чавдар Гюзелев.

Това придавало някаква типична и "очарователна " характерност на този площад, планиран за напълно разнообразни функционалности. Забравили за противозаконната окупация на едно публично пространство, през днешния ден бойко стачкуват против премахването на сергиите, въобразявайки си, че пазят книгите, знанието, културата и някаква изцяло изфантазирана интелектуална атмосфера - уверени, че там щели да се намърдат кафенета, т.е. комерсиалното, антикултурното.

А какво друго са настанилите се търговци там с грозните си сергии, с кашоните от банани, в които близо 30 години продават книги? Най-голям смях будят сравненията с парижките букинисти! Общото сред тях и нашите мърлячи е толкоз, колкото сред Париж и София, т.е. нищо. Онези там не са противозаконни, не пречат на никого, не са задръстили площади, наподобяват естетично. Последната дума у нас не е от изключително значение и никой не се интересува от нея. По същите аргументи сме "толерантни " и към остъкляванията на балкони, частичните изолации, климатиците, кабелищата, окепазили вечно фасадите на домовете ни.

Функцията на противозаконните окупатори на пл. "Славейков " завърши от дълго време, появиха се книжарници в близост, а те не престават да цакат карти, да крещят вулгаризми и да се държат като изконни господари на място, което не им принадлежи. Някои настояват, че се занимават и с различен тип - противозаконна, търговия. Да се измисля и приписва някаква артистична или интелектуална атмосфера на това нечистоплътно място е повече от сбъркано и доста надалеч от действителността.

Живея на 300 метра от това място и го заобикалям от години, същото са ми споделяли доста другари, които другояче са фенове на книгите. У нас визиите за това по какъв начин би трябвало да действат сходни действия са безусловно неправилни и робуват на бегли, повърхностни показа. Има способи, от дълго време измислени в цивилизованите страни, по какъв начин, къде и по кое време се провеждат подобен вид пазари, просто би трябвало да ги използван и тук.

За страдание новият план за обновяването на площада е цялостен с дефекти, а това се дължи на дълготрайните порочни практики на общината и неприятно провежданите състезания - с предупреден печеливш и до болежка познатите компании изпълнителки, с пословично неприятното осъществяване на поверените им планове. А един от минусите на утвърждения план е и боязливият, популистки метод към сергиите, който е непълен и компромисен, издава непрофесионализъм и непросветеност, а и нерешителност. Както и към "ретро " фонтанчето, което е нескопосана реплика, ерзац, поставено по време на несъмнено най-лошото ръководство в София - това на Софиянски, и умъртвило човек заради бездарие... Грешка ще бъде и повторното му възкръсване - една кичова реплика, пренесена излишно, от друго време, в различен образен подтекст.

Би било добре всичко това да бъде обговаряно, споделяно в широкодостъпен и обществен спор преди взимането на дефинитивно решение, а не постфактум, само че това към момента остава в сферите на фантазиите у нас, където живеем в един тежък и отегчително отегчителен постсоц преход.