Кога се появява учтивата форма в българския език
Учтивата форма “Вие ” все по-рядко се използва в българския език. В опитите си да подражаваме на непознати култури и техните модели на държание, забравяме каква е повода да бъде основана и употребена тази форма, написа poznanieto.bg.
Кога се появява уважителната форма и за какво не би трябвало да забравяме да я използваме.
Историята на учтивата форма в света
Когато приказваме за появяването на учтивата форма, би трябвало да приказваме най-вече за европейския континент. Предполага се, че това се случва в границите на Римската империя. Някои създатели дефинират това по времето на появяването на двамата консули – двата висши представители на Рим, които когато приказват е трябвало да приказват и от името на другото лице.
Друга догадка е, че това се случва по време на ръководството на Константин Велики – при започване на IV след Христа, римските императори почнали да извадават заповедите в множествено число – “ние заповядваме ” вместо “аз повелявам ”. Тази процедура продължава и по време на Средновековието, като можем да я видим при Източната Римска империя и Свещената римска империя, които претендират да са наследници на Рим.
Учтивата форма в България
Официалната просвета приема, че тя се появява при нас при започване на XIX век под въздействие на сърби, гърци и румънци. Причината е, че се следи в градската среда, с цел да покаже форма на диференциация сред събеседниците. Постепенно навлиза и това разделяне сред “Ти ” и “Вие ”, което се вижда и в някои текстове от това време. Например при Неофит Бозвели и Емануил Васкидович през 1835 година се вижда потреблението на тези форми редом, което е индикатор за тяхното нахлуване измежду грамотните българи.
Приема се, че различаването на “Ти ” и “Вие ” формите завършва в края на XIX век, когато последователно стартират от езика да отпадат лексикални средства за изложение на вежливост като да вземем за пример – твоя благосклонност, ваша благосклонност -, само че все пак формата “Вие ” се резервира в езика ни.
Защо е належащо потреблението на учтивата форма през днешния ден
Тъй като сега сме под въздействие на външна езикова и културна доминация, която постанова своите правила – това е и една от главните аргументи за неглижирането на учтивата форма. Където и да отидете, даже и в някаква официална конюнктура, доста постоянно към този момент даже не се задава въпросът дали може да се приказва на “Ти ”, а непосредствено се прави това послание.
На пръв взор се приема, че това е обикновено и даже хем е по-лесно, хем разрешава установяването на непосредственост сред събеседниците. Но за какво би трябвало да се заобикаля? Ето какви са главните аргументи:
- Липса на почитание към по-възрастно лице – Особено, в случай че се приказва с лице, което е много по-възрастно или на по-висока позиция от Вас, е погрешно потреблението на обръщението “Ти ”.В доста разнообразни култури това даже се счита за сериозна засегнатост към това лице. Единственият вид, с цел да бъде употребявано е, в случай че съответното лице ви позволи или имате много дълго другарство с него.
- Създаване на неформалност – Когато се постанова да се води сериозен и формален диалог, надали бихме желали да се сътвори сходен вид конюнктура. Колкото и сега на всички места да се постанова сходен вид теза, коства ми се като прекомерно несериозно отношение сред участниците.
- Опростяването е път към опростачването – Използвайке по-прости езикови структури на пръв взор ни улеснява, само че на процедура това води само към опростяване на метода на мислене, което не е целесъобразно. Защото опростяването е път към опростачването.
Ако желаете да видите разликата сред метода на мислене на средностатистическия българин – отворете си изявления или изявленията от 80-те и началото на 90-те години на предишния век и ги сравнете с това, което виждате към днешно дата.
Разликата не е явна, а ОЧЕИЗВАДНА. Тоест, по-старите генерации българи, възпитани в много по-различна среда, са научени да мислят и да приказват по много по-сложен метод и могат да изполват много по-сложно формирани фрази и да мислят нереално – нещо, което сега несъмнено е необичайност.
Кога се появява уважителната форма и за какво не би трябвало да забравяме да я използваме.
Историята на учтивата форма в света
Когато приказваме за появяването на учтивата форма, би трябвало да приказваме най-вече за европейския континент. Предполага се, че това се случва в границите на Римската империя. Някои създатели дефинират това по времето на появяването на двамата консули – двата висши представители на Рим, които когато приказват е трябвало да приказват и от името на другото лице.
Друга догадка е, че това се случва по време на ръководството на Константин Велики – при започване на IV след Христа, римските императори почнали да извадават заповедите в множествено число – “ние заповядваме ” вместо “аз повелявам ”. Тази процедура продължава и по време на Средновековието, като можем да я видим при Източната Римска империя и Свещената римска империя, които претендират да са наследници на Рим.
Учтивата форма в България
Официалната просвета приема, че тя се появява при нас при започване на XIX век под въздействие на сърби, гърци и румънци. Причината е, че се следи в градската среда, с цел да покаже форма на диференциация сред събеседниците. Постепенно навлиза и това разделяне сред “Ти ” и “Вие ”, което се вижда и в някои текстове от това време. Например при Неофит Бозвели и Емануил Васкидович през 1835 година се вижда потреблението на тези форми редом, което е индикатор за тяхното нахлуване измежду грамотните българи.
Приема се, че различаването на “Ти ” и “Вие ” формите завършва в края на XIX век, когато последователно стартират от езика да отпадат лексикални средства за изложение на вежливост като да вземем за пример – твоя благосклонност, ваша благосклонност -, само че все пак формата “Вие ” се резервира в езика ни.
Защо е належащо потреблението на учтивата форма през днешния ден
Тъй като сега сме под въздействие на външна езикова и културна доминация, която постанова своите правила – това е и една от главните аргументи за неглижирането на учтивата форма. Където и да отидете, даже и в някаква официална конюнктура, доста постоянно към този момент даже не се задава въпросът дали може да се приказва на “Ти ”, а непосредствено се прави това послание.
На пръв взор се приема, че това е обикновено и даже хем е по-лесно, хем разрешава установяването на непосредственост сред събеседниците. Но за какво би трябвало да се заобикаля? Ето какви са главните аргументи:
- Липса на почитание към по-възрастно лице – Особено, в случай че се приказва с лице, което е много по-възрастно или на по-висока позиция от Вас, е погрешно потреблението на обръщението “Ти ”.В доста разнообразни култури това даже се счита за сериозна засегнатост към това лице. Единственият вид, с цел да бъде употребявано е, в случай че съответното лице ви позволи или имате много дълго другарство с него.
- Създаване на неформалност – Когато се постанова да се води сериозен и формален диалог, надали бихме желали да се сътвори сходен вид конюнктура. Колкото и сега на всички места да се постанова сходен вид теза, коства ми се като прекомерно несериозно отношение сред участниците.
- Опростяването е път към опростачването – Използвайке по-прости езикови структури на пръв взор ни улеснява, само че на процедура това води само към опростяване на метода на мислене, което не е целесъобразно. Защото опростяването е път към опростачването.
Ако желаете да видите разликата сред метода на мислене на средностатистическия българин – отворете си изявления или изявленията от 80-те и началото на 90-те години на предишния век и ги сравнете с това, което виждате към днешно дата.
Разликата не е явна, а ОЧЕИЗВАДНА. Тоест, по-старите генерации българи, възпитани в много по-различна среда, са научени да мислят и да приказват по много по-сложен метод и могат да изполват много по-сложно формирани фрази и да мислят нереално – нещо, което сега несъмнено е необичайност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ