10 февруари 1879 г. – Открито е първото Народно събрание на България след Освобождението
Учредителното заседание в Търново е първото Народно заседание на младата българска страна. То се организира от 10 февруари 1879 година до 16 април 1879 година Създадено е на съображение на Берлинския контракт сред Великите сили и Османската империя.
В него вземат участие 229 български народни представители. Задачата им е да сформират и одобряват главния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.
Първото национално заседание е намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Председател на Учредителното заседание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии - демократична партия и консервативна партия. Събранието разисква и приема с промени плана за главен закон основан от съветския правист Сергей Лукиянов.
По време на съвещанията се водят съществени разногласия за характера на главния закон и най-много за съотношението сред правата на жителите и президента. За да подчертае устрема на българския народ към действителна самостоятелност, събранието разисква не Органически правилник, а Конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските жители в новата страна Княжество България.
Новата конституция утвърждава правилото на разделяне на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико национално събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и правосъдна (съд). Наред с демократичните права на жителите, Търновската конституция дава на президента забележителна власт и надзор.
Търновската конституция е в действие до 1947 година След нейното приемане Учредителното заседание се саморазпуска.
Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното заседание се взема решение за пренасяне на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е отвън рамките на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.
Предложението е импортирано от Марин Дринов. След Освобождението съветските сили избират София за седалище на краткотрайното ръководство. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 година Разликата в гласовете в интерес на преместването на столицата е единствено един глас, който в действителност се оказва решителен.
Какво още се е случило на днешния ден?
Събития
• 1258 година — Монголите завладяват Багдад и унищожават Абасидския халифат.
• 1392 година — Състои се сватбата на Елена Драгаш и византийския император Мануил II Палеолог.
• 1619 година — Състои се сватбата на френската принцеса Кристин Мари и Виктор-Амеде I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт.
• 1763 година — В Париж е подписан контракт за привършване на Седемгодишната война.
• 1799 година — След завладяването на Египет, Наполеон стартира поход за завземане на Палестина.
• 1824 година — Симон Боливар е провъзгласен за деспот на Перу
• 1827 година — В Санкт Петербург е учредена Военноморска академия.
• 1840 година — Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт декор Сакс-Кобург-Гота.
• 1841 година — Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
• 1867 година — Григорий VI е одобрен от Високата врата за Вселенски патриарх.
• 1883 година — В България влиза в действие първият Закон за печата.
• 1885 година — В България, Пловдив е образуван БЦТРК, подготвил Съединението.
• 1892 година — Започва развой против Екатерина Каравелова — брачна половинка на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвиняване в изменничество, който приключва с оправдателна присъда.
• 1904 година — Избухва Руско-японската война.
• 1913 година — Десет месеца след трагичната им гибел, в Антарктида са открити телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
• 1922 година — В Съединени американски щати е осъществено първото непосредствено лъчение по радиото на цялостен симфоничен концерт.
• 1925 година — В Турция избухва въстание на кюрдите за приемане на самостоятелност.
• 1935 година — В Северна Месопотамия са открити руините на най-стария, прочут в историята град от преди 5 700 години.
• 1938 година — Румънският крал Карол анулира конституцията и открива кралска тирания.
• 1940 година — Втората международна война: Съветската власт стартира всеобща депортация на полско население от окупираните от Червената войска полски територии, при което 200 хиляди души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
• 1942 година — Американската звукозаписна компания Виктор пуска първата в света Златна плоча.
• 1945 година — Втората международна война: В Полза на Съединени американски щати завършва борбата сред американски и немски войски за надзор върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хиляди жертви.
• 1945 година — Втората международна война: Съветска подводница потапя немски транспортен транспортен съд, пренасящ цивилни бежанци и ранени бойци, умират към 3600 души.
• 1947 година — В Париж е подписан Парижкият кротичък контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция.
• 1947 година — Приета е Резолюция 17 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
• 1949 година — Приета е Резолюция 68 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
• 1953 година — 1 Народно заседание на Народна република България приема промени в Наказателния кодекс и планува смъртно наказване за измяна на Родината.
• 1962 година — Заловеният руски разузнавач Рудолф Абел е сменен за Гари Пауърс, водач на американския шпионски аероплан U2, свален над Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година.
• 1990 година — Михаил Горбачов декларира в изявление, че обединяването на Германия е в ръцете на германците.
• 1996 година — Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която печели игра по шахмат против сегашен международен първенец (Гари Каспаров).
• 2006 година — В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.
Родени
• 1499 година — Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
• 1606 година — Кристин Мари, френска кралица († 1663 г.)
• 1741 година — Леонтий Бенингсен, немски граф († 1826 г.)
• 1795 година — Ари Шефер, френски художник († 1858 г.)
• 1845 година — Харалан Ангелов, български стихотворец († 1904 г.)
• 1851 година — Йонко Карагьозов, деятел на националноосвободителното придвижване (†1876 г.)
• 1859 година — Илия Миларов, български публицист († 1948 г.)
• 1861 година — Тодор Кантарджиев, български военачалник († 1945 г.)
• 1867 година — Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
• 1870 година — Стоян Аргиров, български лингвист († 1939 г.)
• 1874 година — Иван Каиков, български бунтовник († 1965 г.)
• 1887 година — Джон Франклин Ендърс, американски доктор, Нобелов лауреат през 1954 година († 1985 г.)
• 1890 година — Борис Пастернак, съветски публицист, Нобелов лауреат през 1958 година († 1960 г.)
• 1891 година — Димитър Осинин, български публицист († 1981 г.)
• 1894 година — Яков Френкел, съветски физик († 1952 г.)
• 1897 година — Джон Франклин Ендърс, американски медицински академик († 1985 г.)
• 1898 година — Бертолт Брехт, немски стихотворец († 1956 г.)
• 1902 година — Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 година († 1987 г.)
• 1903 година — Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
• 1910 година — Жорж Пир, белгийски духовник, Нобелов лауреат през 1958 година († 1969 г.)
• 1912 година — Йожеф Дарваш, маджарски публицист († 1973 г.)
• 1912 година — Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
• 1913 година — Уилям Менстър, римокатолически духовник († 2007 г.)
• 1922 година — Арпад Гьонц, президент на Унгария
• 1924 година — Зафир Йончев, български художник - график († 2006 г.)
• 1925 година — Начо Начев, български академик († 1995 г.)
• 1929 година — Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
• 1930 година — Владимир Шкодров, български астроном († 2010 г.)
• 1933 година — Александър Держански, български физик
• 1934 година — Георги Узунски, български публицист († 1987 г.)
• 1934 година — Татяна Лолова, българска актриса
• 1935 година — Александър Обрешков, български сценарист
• 1938 година — Асен Дурмишев, български доктор († 2006 г.)
• 1938 година — Димо Димов, български цигулар
• 1942 година — Илия Добрев, български артист
• 1944 година — Георги Тодоров, български художник
• 1950 година — Марк Шпиц, американски плувец
• 1955 година — Евгений Бакърджиев, български политик
• 1962 година — Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
• 1964 година — Франческа Нери, италианска актриса
• 1970 година — Пламен Вълков, състезателен публицист
• 1973 година — Искра Ангелова, българска журналистка
• 1974 година — Елизабет Банкс, американска актриса
• 1974 година — Иври Лидер, израелски артист
• 1977 година — Сесилия Вега, френска порнографска актриса
• 1982 година — Александър Методиев, български футболист
• 1982 година — Джъстин Гатлин, американски спринтьор
• 1984 година — Брент Евърет, канадски гей нецензурен артист
• 1986 година — Виктор Троицки, сръбски тенисист
• 1987 година — Поли Генова, българска поп певица
• 1987 година — Цветан Димитров, български футболист
• 1988 година — Фуко, японски модел
• 1988 година — Християн Димитров, български пистов спортен водач
• 1990 година — Сойонг, корейска певица
Починали
• 542 година — Света Сколастика, италианска светица (* 480 г.)
• 917 година — Фредеруна, кралица на Западнофранкското кралство (* 887 г.)
• 1126 година — Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и трубадур (* 1071 г.)
• 1162 година — Болдуин III, крал на Йерусалим (* 1130 г.)
• 1471 година — Фридрих II, немски благородник (* 1413 г.)
• 1567 година — Хенри Стюарт, британски благородник (* 1545 г.)
• 1722 година — Бартоломю Робъртс, уелски корсар (* 1682 г.)
• 1738 година — Готлиб Байер (Теофил Зигфрид), немски историк и лингвист (* 1694 г.)
• 1752 година — Ан Анриет, френска благородничка (* 1727 г.)
• 1755 година — Шарл дьо Монтескьо, френски мъдрец (* 1689 г.)
• 1817 година — Карл Теодор декор Далберг, немски свещеник и общественик (* 1744 г.)
• 1829 година — Лъв XII, римски папа (* 1760 г.)
• 1837 година — Александър Пушкин, съветски стихотворец (* 1799 г.)
• 1857 година — Дейвид Томпсън, уелски топограф (* 1770 г.)
• 1865 година — Емилий Ленц, съветски физик от немски генезис (* 1804 г.)
• 1867 година — Огюст Викенел, френски геолог (* 1800 г.)
• 1879 година — Оноре Домие, френски художник (* 1808 г.)
• 1891 година — София Ковалевска, съветска математичка и писателка (* 1850 г.)
• 1897 година — Йероним Стебницки, съветски боен топограф (* 1832 г.)
• 1899 година — Уилям Колензо, британски мисионер (* 1811 г.)
• 1905 година — Васил Караконовски, български доктор (* 1840 г.)
• 1912 година — Джоузеф Листър, британски хирург (* 1827 г.)
• 1915 година — Георги Агура, български офицер (генерал) (* 1853 г.)
• 1917 година — Джон Уилям Уотърхаус, английски художник (* 1849 г.)
• 1918 година — Абдул Хамид II, султан на Османската империя (* 1842 г.)
• 1918 година — Ернесто Теодоро Монета, италиански пацифист, Нобелов лауреат през 1907 година (* 1833 г.)
• 1922 година — Христо Матов, български бунтовник (* 1872 г.)
• 1923 година — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 година (*1845 г.)
• 1932 година — Едгар Уолъс, американски публицист и киносценарист (* 1875 г.)
• 1939 година — Пий XI, римски папа (* 1857 г.)
• 1944 година — Карл Майнхоф, немски езиковед (* 1857 г.)
• 1954 година — Вилхелм Шмид, австрийски етнолог (* 1868 г.)
• 1958 година — Жузе Пансети, бразилски художник (* 1902 г.)
• 1959 година — Борис Ахтаров, български ботаник (* 1885 г.)
• 1966 година — Били Роуз, американски поп-музикант и композитор (* 1899 г.)
• 1968 година — Питирим Сорокин, американски социолог (* 1889 г.)
• 1987 година — Добрин Петков, български диригент (* 1923 г.)
• 2002 година — Джон Ериксон, английски историк (* 1929 г.)
• 2002 година — Михаил Герасимов, български химик (* 1908 г.)
• 2005 година — Артър Милър, американски драматург (* 1915 г.)
• 2008 година — Рой Шайдър, американски артист (* 1932 г.)
Празници
• Православие — Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Имен ден честват Валентина, Валя, Валентин,Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
• Католическа черква — Ден на Света Схоластика
• Международен Ден за Безопасен Интернет
• Ден на пчеларя
obekti.bg
В него вземат участие 229 български народни представители. Задачата им е да сформират и одобряват главния закон на Княжество България, който по-късно е получава наименованието Търновска конституция.
Първото национално заседание е намерено от съветския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Председател на Учредителното заседание е Екзарх Антим I. Оформят се и работят две политически групи, които слагат основата на първите политическите партии - демократична партия и консервативна партия. Събранието разисква и приема с промени плана за главен закон основан от съветския правист Сергей Лукиянов.
По време на съвещанията се водят съществени разногласия за характера на главния закон и най-много за съотношението сред правата на жителите и президента. За да подчертае устрема на българския народ към действителна самостоятелност, събранието разисква не Органически правилник, а Конституция.
Търновската конституция е призната на 16 април 1879 година Подписана е от всички народни представители. Определя държавното устройство, правата и свободите на българските жители в новата страна Княжество България.
Новата конституция утвърждава правилото на разделяне на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико национално събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и правосъдна (съд). Наред с демократичните права на жителите, Търновската конституция дава на президента забележителна власт и надзор.
Търновската конституция е в действие до 1947 година След нейното приемане Учредителното заседание се саморазпуска.
Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното заседание се взема решение за пренасяне на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е отвън рамките на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.
Предложението е импортирано от Марин Дринов. След Освобождението съветските сили избират София за седалище на краткотрайното ръководство. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 година Разликата в гласовете в интерес на преместването на столицата е единствено един глас, който в действителност се оказва решителен.
Какво още се е случило на днешния ден?
Събития
• 1258 година — Монголите завладяват Багдад и унищожават Абасидския халифат.
• 1392 година — Състои се сватбата на Елена Драгаш и византийския император Мануил II Палеолог.
• 1619 година — Състои се сватбата на френската принцеса Кристин Мари и Виктор-Амеде I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт.
• 1763 година — В Париж е подписан контракт за привършване на Седемгодишната война.
• 1799 година — След завладяването на Египет, Наполеон стартира поход за завземане на Палестина.
• 1824 година — Симон Боливар е провъзгласен за деспот на Перу
• 1827 година — В Санкт Петербург е учредена Военноморска академия.
• 1840 година — Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт декор Сакс-Кобург-Гота.
• 1841 година — Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
• 1867 година — Григорий VI е одобрен от Високата врата за Вселенски патриарх.
• 1883 година — В България влиза в действие първият Закон за печата.
• 1885 година — В България, Пловдив е образуван БЦТРК, подготвил Съединението.
• 1892 година — Започва развой против Екатерина Каравелова — брачна половинка на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвиняване в изменничество, който приключва с оправдателна присъда.
• 1904 година — Избухва Руско-японската война.
• 1913 година — Десет месеца след трагичната им гибел, в Антарктида са открити телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
• 1922 година — В Съединени американски щати е осъществено първото непосредствено лъчение по радиото на цялостен симфоничен концерт.
• 1925 година — В Турция избухва въстание на кюрдите за приемане на самостоятелност.
• 1935 година — В Северна Месопотамия са открити руините на най-стария, прочут в историята град от преди 5 700 години.
• 1938 година — Румънският крал Карол анулира конституцията и открива кралска тирания.
• 1940 година — Втората международна война: Съветската власт стартира всеобща депортация на полско население от окупираните от Червената войска полски територии, при което 200 хиляди души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
• 1942 година — Американската звукозаписна компания Виктор пуска първата в света Златна плоча.
• 1945 година — Втората международна война: В Полза на Съединени американски щати завършва борбата сред американски и немски войски за надзор върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хиляди жертви.
• 1945 година — Втората международна война: Съветска подводница потапя немски транспортен транспортен съд, пренасящ цивилни бежанци и ранени бойци, умират към 3600 души.
• 1947 година — В Париж е подписан Парижкият кротичък контракт сред България и страните от Антихитлеристката коалиция.
• 1947 година — Приета е Резолюция 17 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
• 1949 година — Приета е Резолюция 68 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
• 1953 година — 1 Народно заседание на Народна република България приема промени в Наказателния кодекс и планува смъртно наказване за измяна на Родината.
• 1962 година — Заловеният руски разузнавач Рудолф Абел е сменен за Гари Пауърс, водач на американския шпионски аероплан U2, свален над Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година.
• 1990 година — Михаил Горбачов декларира в изявление, че обединяването на Германия е в ръцете на германците.
• 1996 година — Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която печели игра по шахмат против сегашен международен първенец (Гари Каспаров).
• 2006 година — В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.
Родени
• 1499 година — Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
• 1606 година — Кристин Мари, френска кралица († 1663 г.)
• 1741 година — Леонтий Бенингсен, немски граф († 1826 г.)
• 1795 година — Ари Шефер, френски художник († 1858 г.)
• 1845 година — Харалан Ангелов, български стихотворец († 1904 г.)
• 1851 година — Йонко Карагьозов, деятел на националноосвободителното придвижване (†1876 г.)
• 1859 година — Илия Миларов, български публицист († 1948 г.)
• 1861 година — Тодор Кантарджиев, български военачалник († 1945 г.)
• 1867 година — Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
• 1870 година — Стоян Аргиров, български лингвист († 1939 г.)
• 1874 година — Иван Каиков, български бунтовник († 1965 г.)
• 1887 година — Джон Франклин Ендърс, американски доктор, Нобелов лауреат през 1954 година († 1985 г.)
• 1890 година — Борис Пастернак, съветски публицист, Нобелов лауреат през 1958 година († 1960 г.)
• 1891 година — Димитър Осинин, български публицист († 1981 г.)
• 1894 година — Яков Френкел, съветски физик († 1952 г.)
• 1897 година — Джон Франклин Ендърс, американски медицински академик († 1985 г.)
• 1898 година — Бертолт Брехт, немски стихотворец († 1956 г.)
• 1902 година — Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 година († 1987 г.)
• 1903 година — Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
• 1910 година — Жорж Пир, белгийски духовник, Нобелов лауреат през 1958 година († 1969 г.)
• 1912 година — Йожеф Дарваш, маджарски публицист († 1973 г.)
• 1912 година — Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
• 1913 година — Уилям Менстър, римокатолически духовник († 2007 г.)
• 1922 година — Арпад Гьонц, президент на Унгария
• 1924 година — Зафир Йончев, български художник - график († 2006 г.)
• 1925 година — Начо Начев, български академик († 1995 г.)
• 1929 година — Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
• 1930 година — Владимир Шкодров, български астроном († 2010 г.)
• 1933 година — Александър Держански, български физик
• 1934 година — Георги Узунски, български публицист († 1987 г.)
• 1934 година — Татяна Лолова, българска актриса
• 1935 година — Александър Обрешков, български сценарист
• 1938 година — Асен Дурмишев, български доктор († 2006 г.)
• 1938 година — Димо Димов, български цигулар
• 1942 година — Илия Добрев, български артист
• 1944 година — Георги Тодоров, български художник
• 1950 година — Марк Шпиц, американски плувец
• 1955 година — Евгений Бакърджиев, български политик
• 1962 година — Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
• 1964 година — Франческа Нери, италианска актриса
• 1970 година — Пламен Вълков, състезателен публицист
• 1973 година — Искра Ангелова, българска журналистка
• 1974 година — Елизабет Банкс, американска актриса
• 1974 година — Иври Лидер, израелски артист
• 1977 година — Сесилия Вега, френска порнографска актриса
• 1982 година — Александър Методиев, български футболист
• 1982 година — Джъстин Гатлин, американски спринтьор
• 1984 година — Брент Евърет, канадски гей нецензурен артист
• 1986 година — Виктор Троицки, сръбски тенисист
• 1987 година — Поли Генова, българска поп певица
• 1987 година — Цветан Димитров, български футболист
• 1988 година — Фуко, японски модел
• 1988 година — Християн Димитров, български пистов спортен водач
• 1990 година — Сойонг, корейска певица
Починали
• 542 година — Света Сколастика, италианска светица (* 480 г.)
• 917 година — Фредеруна, кралица на Западнофранкското кралство (* 887 г.)
• 1126 година — Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и трубадур (* 1071 г.)
• 1162 година — Болдуин III, крал на Йерусалим (* 1130 г.)
• 1471 година — Фридрих II, немски благородник (* 1413 г.)
• 1567 година — Хенри Стюарт, британски благородник (* 1545 г.)
• 1722 година — Бартоломю Робъртс, уелски корсар (* 1682 г.)
• 1738 година — Готлиб Байер (Теофил Зигфрид), немски историк и лингвист (* 1694 г.)
• 1752 година — Ан Анриет, френска благородничка (* 1727 г.)
• 1755 година — Шарл дьо Монтескьо, френски мъдрец (* 1689 г.)
• 1817 година — Карл Теодор декор Далберг, немски свещеник и общественик (* 1744 г.)
• 1829 година — Лъв XII, римски папа (* 1760 г.)
• 1837 година — Александър Пушкин, съветски стихотворец (* 1799 г.)
• 1857 година — Дейвид Томпсън, уелски топограф (* 1770 г.)
• 1865 година — Емилий Ленц, съветски физик от немски генезис (* 1804 г.)
• 1867 година — Огюст Викенел, френски геолог (* 1800 г.)
• 1879 година — Оноре Домие, френски художник (* 1808 г.)
• 1891 година — София Ковалевска, съветска математичка и писателка (* 1850 г.)
• 1897 година — Йероним Стебницки, съветски боен топограф (* 1832 г.)
• 1899 година — Уилям Колензо, британски мисионер (* 1811 г.)
• 1905 година — Васил Караконовски, български доктор (* 1840 г.)
• 1912 година — Джоузеф Листър, британски хирург (* 1827 г.)
• 1915 година — Георги Агура, български офицер (генерал) (* 1853 г.)
• 1917 година — Джон Уилям Уотърхаус, английски художник (* 1849 г.)
• 1918 година — Абдул Хамид II, султан на Османската империя (* 1842 г.)
• 1918 година — Ернесто Теодоро Монета, италиански пацифист, Нобелов лауреат през 1907 година (* 1833 г.)
• 1922 година — Христо Матов, български бунтовник (* 1872 г.)
• 1923 година — Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 година (*1845 г.)
• 1932 година — Едгар Уолъс, американски публицист и киносценарист (* 1875 г.)
• 1939 година — Пий XI, римски папа (* 1857 г.)
• 1944 година — Карл Майнхоф, немски езиковед (* 1857 г.)
• 1954 година — Вилхелм Шмид, австрийски етнолог (* 1868 г.)
• 1958 година — Жузе Пансети, бразилски художник (* 1902 г.)
• 1959 година — Борис Ахтаров, български ботаник (* 1885 г.)
• 1966 година — Били Роуз, американски поп-музикант и композитор (* 1899 г.)
• 1968 година — Питирим Сорокин, американски социолог (* 1889 г.)
• 1987 година — Добрин Петков, български диригент (* 1923 г.)
• 2002 година — Джон Ериксон, английски историк (* 1929 г.)
• 2002 година — Михаил Герасимов, български химик (* 1908 г.)
• 2005 година — Артър Милър, американски драматург (* 1915 г.)
• 2008 година — Рой Шайдър, американски артист (* 1932 г.)
Празници
• Православие — Св. мъченица Валентина и Св. Харалампи. Имен ден честват Валентина, Валя, Валентин,Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
• Католическа черква — Ден на Света Схоластика
• Международен Ден за Безопасен Интернет
• Ден на пчеларя
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ