Учредител на „Да, България“ напуска партията и се извини на

Учредител на „ Да, България “ напуща партията и се извини на другари, които е пропагандирал. В персоналния си фейсбук профил Дончо Ангелов изясни аргументите, заради които е взел това решение.

"На приятелите и познатите, които агитирах: извинявайте. Смятам, че дължа пояснение на всички вас към мен, които горещо убеждавах, най-малко през първата година на участието ми, по какъв начин “Да, България” е същинска, дясна партия, която ще направи доста за бъдещето ни и за бъдещето на нашите деца ", написа той и изяснява, че в последна сметка се оказало, че надали има настоящи днешни тематики, по които да поддържа партията.

Ето какво написа Дончо Ангелов без редакторска интервенция:

Преди четири години бях една дребна, напълно незначителна и самостоятелна парченце от учредителите на “Да, България”. Бях горделив от това и ще остана горделив от него, тъй като тогава имах вяра, че е нужна същинска, дясна, програмна партия, която да се заеме крепко с битката против корупцията.

Днес напущам партията. Тук ще посоча аргументите за това. За приятелите, които тогава подлъгах да станат членове с мен. За тези, на които са им забавни аргументите. За себе си, най-много: с цел да не върша сходна неточност през остатъка от живота си.

На приятелите и познатите, които агитирах: извинявайте. Смятам, че дължа пояснение на всички вас към мен, които горещо убеждавах, най-малко през първата година на участието ми, по какъв начин “Да, България” е същинска, дясна партия, която ще направи доста за бъдещето ни и за бъдещето на нашите деца.
Дължа пояснение, а може би и опрощение, тъй като през днешния ден ще ви кажа, че съзнавам, че съм ви излъгал. Мое малко успокоение е това, че ви излъгах, воден от в действителност най-хубави усеща, също по този начин и най-откровено, лъжейки също и себе си.

Почти незабавно след основаването на “Да, България:, а и в продължение на идващите години, аз бях в непрестанен спор (къде обществен, къде лице в лице, къде из форумите, къде в Messenger) с другари, сътрудници и съидейници, от време на време и с идеологически съперници ( “зелени”, най-често) които се опитваха да ме убедят, че казусът е в мен, че “Да, България” в действителност е дясната групировка, която заслужава доверието ми.

Някои по-зелени съперници, такива, които аз различавам и ще различавам като политически зложелател, до момента в който ме убеждаваха и ме поблокираха малко дори от съдружната ни страница (но за малко, с помощта на други приятели).

Е, в този момент на мира могат да ме блокират. Свободата на словото по партийните страници е неприемлива: там би трябвало да има единствено цветя и рози, и еднорози да бягат по безоблачното партийно небе и да пръцкат дъгички (да не забравяме: дъгичките са изключително значими за избрани социалистически течения в партията!).
Аз дефинира себе си като десен либертарианец. Това, евентуално, е и повода за този непрестанен спор с моите някогашни съпартийци, тъй като моите възгледи и партийната линия са били толкоз надалеч едни от други, че не съм се стърпявал да подлагам на критика остро (и публично) нашите публични позици.

Разбира се, основанието за рецензията ми е било, че партията следва лявата политическа линия, а точно публично поддържа повече държавни разходи (ИК), както и повече безработица и престъпност (емигрантите).

Друга конфликтна точка е била косвената работа на партията за ползите на Българска социалистическа партия. Всичко, несъмнено, в името на предстоящ парламент с вероятно присъединяване на десетина наши депутата в него. В това име нашата коалиция беше и продължава да е подготвена да сложи Българска социалистическа партия отпред на страната.

Макар, че и на мен ми минаваха сходни мисли при започване на пандемията. Но видях държанието и на Българска социалистическа партия по време на рецесията, и през днешния ден още веднъж считам, че по-малкото зло за нашето ръководство е “не-БСП” държавно управление, както и да наподобява то.

Въобще, в последна сметка се оказа, че надали има настоящи днешни тематики, по които да поддържам партийните ни повели. Борбата за правосъдна промяна от дълго време е единствено в хартиените цели на партията ни. На хартия, несъмнено, тя продължава да е там, само че действителността е напълно друга.

В действителността сме “модерни”, “либерални”, доближаващи се към това, което беше ДЕОС. Така най-малко аз виждам нещата през днешния ден. Разговори с другари под един от последните ми фейсбук статуси, както и персонален диалог с приятел-партиец по-късно ме подтикнаха към финалното ми решение.

В последна сметка, приятелят беше прав: по-добре е да не съм член на партията, откакто обществено да я “маскаря”. Не е почтено, някак си!
Та поради това и желая да се извиня на всички другари и познати, които са се полъгали по моя възторг тогава и през днешния ден (както и при аз), са разочаровани. Ако ще ви стане по-леко, аз също грубо се самозаблудих и самоизлъгах. И никой не ми е отговорен. Само аз си.

Това е. Повече “защо го правя” не мога и да напиша. Снощи последва и моето заявление за овакантяване на партията. То беше незабавно учтиво и електронно признато (благодаря ви за това, в действителност!). От 15.12. моето участие ще е прекъснато.

От тук нататък ставам още веднъж безпартиен. Може би вечно. Не мисля, че ще мога да се доверя на друг(и) основател(и), които да дефинират партийни курсове и партийни покупко-продажби без мое присъединяване.

Също по този начин и не мисля, че аз в миналото бих желал да се занимавам с директна, дейна политическа активност. Което автоматизирано значи, че ще разгадавам други да имат партийни стратегии, които да са близо до моите политически възгледи. Защото аз постоянно гласоподавам на всички избори.

Надявам се да остана покрай приятелите, които ще продължат и по-нататък пътя на “Да, България”. Надявам се да има отрезвяване по отношение на позициите на партията и тя да се отърве от лявото в нея: както вътре (левите “съвременни либерали”), по този начин и вън ( “Зелено движение”, този токсичен съдружен партньор).

Но тази вяра е по-скоро моя измислица, тъй като да не се лъжем: в България главният електорат е с леви настройки и дясна партия, а още по-малко дясно ръководство, нямат късмет. ГЕРБ също не са десни, не се лъжете! Просто са по-приемлив вид от путиньовците ДС-КГБ-БСП.

Пределно ясно ми е, че множеството български електорат е ляв. И като подобен никоя същински дясна партия няма да успее да бъде скоро в ръководството.
Ясно ми е, че най-вероятно това е и повода за олевяването на всяка партия, в това число и ГЕРБ и “Да, България”. Защото, в случай че партията не олевее, няма да вземе задоволително гласове на идващите избори.

Ясно е също, че това ме трансформира най-вероятно в постоянно парламентарно-непредставен. Което не е наложително да е неприятно. Предвид, че към момента България върви напред (макар и постепенно, въпреки и вляво).

Когато дойдат избори, ще имам още веднъж опция да преценява за кой да гласоподавам, основано на опита ми със съответната групировка, както и на техните политически стратегии.

Надявам се, че тази преценка ще бъде по-трезва по този начин, когато няма да имам моралната обремененост на партиен член. Не укривам, че поривите за повръщане, които провокират в мен някои рупори на “Да, България”, а и съществуването на “зелените” в “Демократична България” ще са сериозен тласък да си намеря друга партия, за която да гласоподавам.

Но може въпреки всичко “Демократична България” да се окаже най-малкото зло. Ще забележим. Със сигурност ще пиша.
Като изключим времената по избори, уповавам се също по този начин да съм доста по-слабо политически зает през останалото време. Макар, че присмиване и насмешки с пълзящият социализъм постоянно ще има по моите потоци.
Преди четири години бях една дребна, напълно незначителна и самостоятелна парченце от учредителите на "Да, България ". Бях горделив...

Преди четири години бях една дребна, напълно незначителна и самостоятелна парченце от учредителите на "Да, България ". Бях горделив...
Posted by on