Диян Стаматов: Учителят не е психотерапевт на родителите
„ Учителят не е психотерапевт. И сигурно не е психотерапевт на родителите.
Все по-често в просветителната среда следим тревожна смяна на функциите. Днес от учителите се чака освен да преподават и възпитават надеждно, само че и да контролират страстите, да „ се грижат “ за фрустрацията, да разкриват страховете и да поемат отговорност за психологичното положение на възрастните. Това е път, който не води на никое място. “
Това написа в обществената мрежа Фейсбук – ръководител на Съюза на ръководителите в системата на националната култура на България . Ето какво още уточни той:
„ Училището не е лечебна стая. Часът не е лечебна сесия, а срещата с родителите не е групова терапия. Учителят няма нито компетенцията, нито инструментите за това.
Очакването учителят да бъде по едно и също време дидактик, педагог, посредник, прочувствен треньор и фамилен терапевт е освен нереалистично, само че и нормално нездравословно:
Вредно за учителя, тъй като води до претоварване и професионално прегаряне.
Вредно за ученика, тъй като размива границите на отговорност.
Вредно за родителя, тъй като го утвърждава в убеждението, че учебното заведение би трябвало да „ оправя “ всичко, което самият той не може или не желае да реши.
Връзката сред преподавател и родител не е терапия за страстите на възрастните. Учителят не е задължен да понася проекции, искания и напрежения, които постоянно нямат нищо общо с действителното действие на детето в учебно заведение.
Възрастният носи отговорност за личните си страсти. Ако има потребност от психическа поддръжка – съществуват подобаващите експерти за това. Училище без ясни граници, условия и последствия престава да бъде учебно заведение. То се трансформира в място на непрекъснато „ схващане на всичко “, където никой не носи отговорност за нищо.
Учителят има право да слага граници. Той има право да каже: „ Това не е моята роля. “ Учителят има право да се концентрира върху образованието, вместо да взема решение проблемите на другите. Това не е липса на емпатия, а здрав разсъдък.
Добро учебно заведение не е мястото, където всеки лекува всеки, а мястото, където всеки знае защо носи отговорност. Отговорността на учителя свършва там, където стартира лечебната стая. ”
Присъединете се към нашия
Николай Попов: Банките са част от корупцията в България!
