Учителят е учител и извън училището и работният му ден не свършва, след като каже „Довиждане!“
Учителко обичана, добър ден… тъкмо 26 години по-късно. Днес, в Деня на националните будители, поглеждам с трогване обратно във времето. Пътувам всред знанията и моментите в класната стая, когато за първи път прекрачих прага й. Връщам се тогава, когато ги нямаше удобствата на актуалните технологии, а ние децата, приемахме всичко, като чиста монета. Бях първокласник! Попивах всяка дума и жест на първия ми преподавател – Мария Дерменджиева. Днес се срещаме още веднъж – аз по-пораснала, а тя – по-мъдра. Говорим си за актуалните будители в българското общество, за грамотността, съпоставяме предишното и сегашното в учителската специалност. Коментираме промените в образованието в България и измененията, които биха били от изгода, както за учениците, по този начин и за учителите. Обсъждаме ролята на фамилията в просветителния развой. А един от най-ценните препоръки, който Дерменджиева споделя, е че " учителят е преподавател и отвън учебното заведение и работният му ден не свършва, откакто каже „ Довиждане!” на учениците си " …
Моля, представете се за читателите на Actualno.com - по какъв начин се казвате, къде преподавате и от какъв брой години сте преподавател?
Казвам се Мария Дерменджиева. Работя от 33 години, като начален преподавател в ОУ " Ангел Кънчев " в Асеновград.
Какво значи специалността за Вас?
Професията на преподавател е като всички останали. Тя има и прозаична, и възвишена страна. Има своята делничност и тържественост. Често резултатът от труда се вижда след години. Известно е, че цветето не може да се издърпа, с цел да порасне по-бързо, само че учителят може да бъде водата, слънцето, вятърът, който раздвижва въздуха и основава импулса на растежа, на търсенето и стремежа нагоре.
По какъв метод се е трансформирало учителството през годините?
Учителството не се е трансформирало значително. В предишното фигурата на учителя стоеше по-скоро дистанцирано и респектиращо, по отношение на учениците. Нещо, което в този момент ни наподобява изкуствено. Тогава учениците не смееха да поддържат връзка по този начин свободно с нас, както го вършат в този момент. Сменен е дрескодът на връзката. Тя е доста по-непосредствена и уютна. В същото време, учителите от предишното бяха същински запалянковци, които не пресмятаха труда си на дребно. Училището, в което работех, беше базово. Непрекъснато се изнасяха открити уроци - нещо, което предполагаше голямо натоварване за сътрудниците, само че и беше доста потребно за младите учители.
Какви качества са нужни в актуалния свят, с цел да стане един преподавател същински справочник и будител в живота на учениците?
Любов към децата е единственото изискване. С цялостното си държание учителят би трябвало да споделя на учениците това, което ни споделя Бог: „ С вас съм, през всичките ви часове! “
Кой е най-важният урок, на който учите своите възпитаници?
Когато имат да споделят нещо, да го кажат високо. Т.е. да не се опасяват да бъдат себе си, само че в това време да имат очи и сърце и за останалите. Умението да се поставиш на мястото на другия е един от най-важните уроци.
Какво останалите не схващат от работата на учителя - кое е това, което остава прикрито от близките?
Много неща остават скрити. Учителят е преподавател и отвън учебното заведение и работният му ден не свършва, откакто каже „ Довиждане! “ на учениците си, а постоянно продължава и до полунощ.
Ако би трябвало да съпоставим учителската специалност отпреди повече от 15 години и в този момент - какво се е трансформирало към по-добро и кое е трябвало да си остане същото?
Материалната база в учебните заведения е доста по-добра. Училищата са санирани, има компютърни кабинети и благоприятни условия за прилагане на актуалните технологии в образованието. Полагат се старания да се поддържат в положително положение учебните дворове, столовете към учебните заведения, класните стаи и кабинети. Дали това трансформира учебното заведение в мечтана територия? Основният фактор си остава учителят и умеенето му да преведе учениците си през този лабиринт от толкоз разнородни и безредно звучащи познания.
Защо е значимо да са образовани децата на България?
Децата са бъдещето на една нация, плодовете, които обществото ще бере след време.
На какво, съгласно Вас, се дължи все по-активно възходящият брой необразовани в страната ни и по какъв метод би могла да бъде спряна тази наклонност?
Неграмотността е измежду една избрана общественост. Но тя е проблем на цялото общество. Има стратегии за приобщаващо обучение, за битка с неграмотността, само че сякаш резултатът от тях е условен. Ако ромските деца посещават учебно заведение, те ще бъдат ограмотени, ще имат късмет за смяна.
Какво би трябвало да се промени в закона за образованието в България и за какво?
Законът е напълно нов. Прилага се за трета година. Ясно е, че е належащо време, с цел да бъдат избрани плюсовете и минусите. Това, което можеше да се направи, бе да се олекоти образователното наличие. Прост образец - таблиците за умножение и разделяне, които в Америка се учат в 4-ти клас, нашите деца ги учат още във 2-ри. Непосредствено, откакто в 1-ви, одеве са се научили да четат и пишат. Ние премахнахме количествените оценки и бележниците в начален стадий. Днес системата от знаци за качествени оценки на знанията на учениците в I - IV клас е друга за всяко учебно заведение.
Какъв модел на преподаване, съгласно Вас, ще бъде най-ефективен за българското обучение - апелирам, дайте съответен образец за добра процедура?
Профилирането в нашето обучение действително е след 7-ми клас, а би могло да е на един по-ранен стадий. Имаме Национално външно оценяване (НВО) в 4-ти клас по четири образователни предмета. Препитването просто установи резултатите на този стадий, само че действително те нямат тежест. Не са определящи, даже в годишната оценка по предмета, да не приказваме за по-нататъшното развиване на детето. И защото учениците имат разнообразни заложби и качества, едни ще развиват на практика умения, други – интелектуални. Съвсем естествено е образователното наличие да бъде съобразено точно с това. Нещо, което в Германия се прави след 4-ти клас. За учениците там е изключително значимо какви годишни оценки и каква препоръка от класния си началник ще получат, тъй като това дефинира в какъв вид учебно заведение ще бъдат признати.
Кой е обичаният Ви откъс, въодушевяващ и зареждащ Ви с любовта, която всекидневно дарявате на своите възпитаници?
„ Не доста, само че доста! “ - Сенека го е споделил гениално.
Моля, дайте определение за актуалния Будител и какво би трябвало да пробужда той у подрастващите?
Всеки среща своя Будител, когато е подготвен за него. Ясно е, че актуалният човек на духа би трябвало да окрилява всички, до които се допре, без значение дали това са подрастващи, или възрастни хора.
По какъв метод са се трансформирали учениците през годините и по какъв начин фамилията на всяко дете може да помогне за образованието му?
Семейството може и оказва помощ в образованието на децата, само че до каква степен - е въпрос на персонален избор и благоприятни условия. Някои родители, въпреки и дребен брой, поверяват и образованието, и възпитанието напълно на учителите. Отказват да оказват помощ на детето си, даже когато то среща обучителни усложнения. Много е прелестно, когато се провеждат някакви извънучилищни събития и срещи взаимно с родителите. Нашето учебно заведение, да вземем за пример, е провело подобен тип спортни празници, тържества, благотворителни концерти и базари. Съвсем скоро, в седмицата на четенето, бяхме в една книжарница, в която децата имаха опция да чуят забавни текстове, готови особено за тях от родители.
С какви усеща се връщате обратно в предишното на учебното заведение и кой е най-яркият Ви спомен, който ще остане вечно в съзнанието и сърцето Ви?
Най-ярките ми мемоари постоянно са били свързани с откриването на образователната година, с чувството за вяра.
Ако в този момент Ви върнем в далечната 1992 година, какво бихте споделили на първокласниците, които занапред прекрачват прага на учебното заведение?
Нещо, което доста пъти съм изписвала на дъската. „ Първокласници благи, искам ви здраве и сили! Изписвайте букви мъниста, без неточност в тетрадката чиста!”
Моля, представете се за читателите на Actualno.com - по какъв начин се казвате, къде преподавате и от какъв брой години сте преподавател?
Казвам се Мария Дерменджиева. Работя от 33 години, като начален преподавател в ОУ " Ангел Кънчев " в Асеновград.
Какво значи специалността за Вас?
Професията на преподавател е като всички останали. Тя има и прозаична, и възвишена страна. Има своята делничност и тържественост. Често резултатът от труда се вижда след години. Известно е, че цветето не може да се издърпа, с цел да порасне по-бързо, само че учителят може да бъде водата, слънцето, вятърът, който раздвижва въздуха и основава импулса на растежа, на търсенето и стремежа нагоре.
По какъв метод се е трансформирало учителството през годините?
Учителството не се е трансформирало значително. В предишното фигурата на учителя стоеше по-скоро дистанцирано и респектиращо, по отношение на учениците. Нещо, което в този момент ни наподобява изкуствено. Тогава учениците не смееха да поддържат връзка по този начин свободно с нас, както го вършат в този момент. Сменен е дрескодът на връзката. Тя е доста по-непосредствена и уютна. В същото време, учителите от предишното бяха същински запалянковци, които не пресмятаха труда си на дребно. Училището, в което работех, беше базово. Непрекъснато се изнасяха открити уроци - нещо, което предполагаше голямо натоварване за сътрудниците, само че и беше доста потребно за младите учители.
Какви качества са нужни в актуалния свят, с цел да стане един преподавател същински справочник и будител в живота на учениците?
Любов към децата е единственото изискване. С цялостното си държание учителят би трябвало да споделя на учениците това, което ни споделя Бог: „ С вас съм, през всичките ви часове! “
Кой е най-важният урок, на който учите своите възпитаници?
Когато имат да споделят нещо, да го кажат високо. Т.е. да не се опасяват да бъдат себе си, само че в това време да имат очи и сърце и за останалите. Умението да се поставиш на мястото на другия е един от най-важните уроци.
Какво останалите не схващат от работата на учителя - кое е това, което остава прикрито от близките?
Много неща остават скрити. Учителят е преподавател и отвън учебното заведение и работният му ден не свършва, откакто каже „ Довиждане! “ на учениците си, а постоянно продължава и до полунощ.
Ако би трябвало да съпоставим учителската специалност отпреди повече от 15 години и в този момент - какво се е трансформирало към по-добро и кое е трябвало да си остане същото?
Материалната база в учебните заведения е доста по-добра. Училищата са санирани, има компютърни кабинети и благоприятни условия за прилагане на актуалните технологии в образованието. Полагат се старания да се поддържат в положително положение учебните дворове, столовете към учебните заведения, класните стаи и кабинети. Дали това трансформира учебното заведение в мечтана територия? Основният фактор си остава учителят и умеенето му да преведе учениците си през този лабиринт от толкоз разнородни и безредно звучащи познания.
Защо е значимо да са образовани децата на България?
Децата са бъдещето на една нация, плодовете, които обществото ще бере след време.
На какво, съгласно Вас, се дължи все по-активно възходящият брой необразовани в страната ни и по какъв метод би могла да бъде спряна тази наклонност?
Неграмотността е измежду една избрана общественост. Но тя е проблем на цялото общество. Има стратегии за приобщаващо обучение, за битка с неграмотността, само че сякаш резултатът от тях е условен. Ако ромските деца посещават учебно заведение, те ще бъдат ограмотени, ще имат късмет за смяна.
Какво би трябвало да се промени в закона за образованието в България и за какво?
Законът е напълно нов. Прилага се за трета година. Ясно е, че е належащо време, с цел да бъдат избрани плюсовете и минусите. Това, което можеше да се направи, бе да се олекоти образователното наличие. Прост образец - таблиците за умножение и разделяне, които в Америка се учат в 4-ти клас, нашите деца ги учат още във 2-ри. Непосредствено, откакто в 1-ви, одеве са се научили да четат и пишат. Ние премахнахме количествените оценки и бележниците в начален стадий. Днес системата от знаци за качествени оценки на знанията на учениците в I - IV клас е друга за всяко учебно заведение.
Какъв модел на преподаване, съгласно Вас, ще бъде най-ефективен за българското обучение - апелирам, дайте съответен образец за добра процедура?
Профилирането в нашето обучение действително е след 7-ми клас, а би могло да е на един по-ранен стадий. Имаме Национално външно оценяване (НВО) в 4-ти клас по четири образователни предмета. Препитването просто установи резултатите на този стадий, само че действително те нямат тежест. Не са определящи, даже в годишната оценка по предмета, да не приказваме за по-нататъшното развиване на детето. И защото учениците имат разнообразни заложби и качества, едни ще развиват на практика умения, други – интелектуални. Съвсем естествено е образователното наличие да бъде съобразено точно с това. Нещо, което в Германия се прави след 4-ти клас. За учениците там е изключително значимо какви годишни оценки и каква препоръка от класния си началник ще получат, тъй като това дефинира в какъв вид учебно заведение ще бъдат признати.
Кой е обичаният Ви откъс, въодушевяващ и зареждащ Ви с любовта, която всекидневно дарявате на своите възпитаници?
„ Не доста, само че доста! “ - Сенека го е споделил гениално.
Моля, дайте определение за актуалния Будител и какво би трябвало да пробужда той у подрастващите?
Всеки среща своя Будител, когато е подготвен за него. Ясно е, че актуалният човек на духа би трябвало да окрилява всички, до които се допре, без значение дали това са подрастващи, или възрастни хора.
По какъв метод са се трансформирали учениците през годините и по какъв начин фамилията на всяко дете може да помогне за образованието му?
Семейството може и оказва помощ в образованието на децата, само че до каква степен - е въпрос на персонален избор и благоприятни условия. Някои родители, въпреки и дребен брой, поверяват и образованието, и възпитанието напълно на учителите. Отказват да оказват помощ на детето си, даже когато то среща обучителни усложнения. Много е прелестно, когато се провеждат някакви извънучилищни събития и срещи взаимно с родителите. Нашето учебно заведение, да вземем за пример, е провело подобен тип спортни празници, тържества, благотворителни концерти и базари. Съвсем скоро, в седмицата на четенето, бяхме в една книжарница, в която децата имаха опция да чуят забавни текстове, готови особено за тях от родители.
С какви усеща се връщате обратно в предишното на учебното заведение и кой е най-яркият Ви спомен, който ще остане вечно в съзнанието и сърцето Ви?
Най-ярките ми мемоари постоянно са били свързани с откриването на образователната година, с чувството за вяра.
Ако в този момент Ви върнем в далечната 1992 година, какво бихте споделили на първокласниците, които занапред прекрачват прага на учебното заведение?
Нещо, което доста пъти съм изписвала на дъската. „ Първокласници благи, искам ви здраве и сили! Изписвайте букви мъниста, без неточност в тетрадката чиста!”
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ