Ролята на учителя става още по-важна с навлизането на изкуствения интелект
Учителите ще имат водеща роля при въвеждането на изкуствен интелект в образователния развой. Задачата на просветителната система е да сътвори ясни правила и нужната поддръжка, тъй че новите технологии да се употребяват отговорно и в интерес на учениците. Това сподели министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на проучване на готовността за интеграция на изкуствения разсъдък (ИИ) в българските учебни заведения, извършено от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на проучване на готовността за интеграция на изкуствения разсъдък (ИИ) в българските учебни заведения Източник: Пресцентър на МОН
" Темата за модернизацията на българското обучение минава през потреблението на актуалните технологии ", сподели проф. Вълчев. Той уточни, че внедряването на изкуствения разсъдък в просветителната система е належащо да се реализира с необятен публичен консенсус. " Както и в предишното, когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. Когато една система е изпълнена със боязън, тя е тревожна и резултатите не са положителни. Затова би трябвало да намерим правилния път благодарение на проучвания като днешното и на полемиките, които ще проведем ", сподели министърът.
Проучването обгръща 10 038 възпитаници, 1767 учители и 210 шефове от 63 учебни заведения в цялата страна. Резултатите от него ще послужат за диагностика и ще подкрепят към този момент стартиралия развой по основаване на ясни правила за потребление на изкуствения разсъдък, за отбрана на персоналните данни, за превъзмогване на разликите в достъпа до технологии сред обособените учебни заведения и за развиване на нови модели на преподаване и оценяване.
Данните от проучването демонстрират, че близо 95% от учениците към този момент употребяват неестествен интелект за образователни цели, като близо половината от тях го вършат интензивно – всеки ден или няколко пъти седмично. Един от значимите заключения в него е, че българските учебни заведения не стартират от нулата. В системата към този момент има насъбран опит, предпочитание за изпробване и редица положителни практики, само че обособените учебни заведения напредват с друга скорост и имат разнообразни благоприятни условия.
Изследването демонстрира, че технологията се е трансформирала в част от всекидневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да употребяват изкуствен интелект изцяло независимо, до момента в който 6,5% показват учебното заведение като мястото, където са придобили тези умения. Това значи, че действителното потребление на ИИ изпреварва формалното образование и слага учебното заведение пред предизвикването да задава рамката, в която учениците построяват виновни и устойчиви привички за работа с новите технологии.
Учителите имат базова просветеност за ИИ, излиза наяве от данните. При педагозите най-висока подготвеност все още има при потреблението на изкуствения разсъдък в административните действия, където изгодите са най-бързо измерими.
Най-често ИИ се употребява при подготовката, изключително за обмисляне на уроци и основаване на задания. Методическото му внедряване в действителния образователен развой обаче остава лимитирано. Анализът регистрира разлика от 0,58 пункта сред високата теоретична подготовка на учителите (4,20) и действителното използване на изкуствен интелект в образователния развой (3,62). От това може да се направи извод, че учебните заведения имат потребност от повече на практика потенциал – методическа поддръжка, ясни процедури и хора, които да подкрепят процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, тъй че положителните практики да се трансфорат в част от ежедневната работа на учебното заведение.
Резултатите от проучването бяха показани от Александър Ангелов (УС на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и доктор Лъчезар Африканов (Нов български университет), основен откривател на плана, а в полемиките се включи и шефът на Института по обучение към МОН проф. Галин Цоков.
Припомняме, че МОН към този момент има създадени насоки за потребление на изкуствен интелект в просветителната система, както и визия за въвеждането му в учебното обучение, които обрисуваха правилата за етично, отговорно и педагогичен обосновано потребление на тези технологии в учебно заведение. Паралелно с това продължава и реализирането на огромната STEM промяна в учебните заведения.
Над 2000 учебни заведения и центрове за специфична просветителна поддръжка в страната към този момент са построили нови STEM центрове. 28 професионални гимназии в страната са на финалния стадий от построяването на Центрове за високи достижения в професионалното обучение, които обезпечават съвременно и модерно съоръжение, което да усъвършенства знанията и уменията на учениците за бъдещата им реализация. Новите пространства предизвикват интердисциплинарното образование, в това число и посредством включването на ИИ, и комплексната подготовка на експерти за предпочитани браншове на българската стопанска система.
Важна стъпка е и развиването на българската AI екосистема посредством BgGPT – езиков модел, създаден от INSAIT, подготвен на български език и съгласуван с терминологията на образователните стратегии.
България към този момент има и интернационално самопризнание в тази област. През 2024 година страната ни сложи началото на Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), която събра участници от 32 страни и утвърди страната ни като деен участник в световния диалог за развиването и етичното потребление на изкуствения разсъдък.
Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на проучване на готовността за интеграция на изкуствения разсъдък (ИИ) в българските учебни заведения Източник: Пресцентър на МОН " Темата за модернизацията на българското обучение минава през потреблението на актуалните технологии ", сподели проф. Вълчев. Той уточни, че внедряването на изкуствения разсъдък в просветителната система е належащо да се реализира с необятен публичен консенсус. " Както и в предишното, когато се появи нова технология, се отключват и страховете на хората. Когато една система е изпълнена със боязън, тя е тревожна и резултатите не са положителни. Затова би трябвало да намерим правилния път благодарение на проучвания като днешното и на полемиките, които ще проведем ", сподели министърът.
Проучването обгръща 10 038 възпитаници, 1767 учители и 210 шефове от 63 учебни заведения в цялата страна. Резултатите от него ще послужат за диагностика и ще подкрепят към този момент стартиралия развой по основаване на ясни правила за потребление на изкуствения разсъдък, за отбрана на персоналните данни, за превъзмогване на разликите в достъпа до технологии сред обособените учебни заведения и за развиване на нови модели на преподаване и оценяване.
Данните от проучването демонстрират, че близо 95% от учениците към този момент употребяват неестествен интелект за образователни цели, като близо половината от тях го вършат интензивно – всеки ден или няколко пъти седмично. Един от значимите заключения в него е, че българските учебни заведения не стартират от нулата. В системата към този момент има насъбран опит, предпочитание за изпробване и редица положителни практики, само че обособените учебни заведения напредват с друга скорост и имат разнообразни благоприятни условия.
Изследването демонстрира, че технологията се е трансформирала в част от всекидневието на младежите. 56% споделят, че са се научили да употребяват изкуствен интелект изцяло независимо, до момента в който 6,5% показват учебното заведение като мястото, където са придобили тези умения. Това значи, че действителното потребление на ИИ изпреварва формалното образование и слага учебното заведение пред предизвикването да задава рамката, в която учениците построяват виновни и устойчиви привички за работа с новите технологии.
Учителите имат базова просветеност за ИИ, излиза наяве от данните. При педагозите най-висока подготвеност все още има при потреблението на изкуствения разсъдък в административните действия, където изгодите са най-бързо измерими.
Най-често ИИ се употребява при подготовката, изключително за обмисляне на уроци и основаване на задания. Методическото му внедряване в действителния образователен развой обаче остава лимитирано. Анализът регистрира разлика от 0,58 пункта сред високата теоретична подготовка на учителите (4,20) и действителното използване на изкуствен интелект в образователния развой (3,62). От това може да се направи извод, че учебните заведения имат потребност от повече на практика потенциал – методическа поддръжка, ясни процедури и хора, които да подкрепят процеса на внедряване. Там, където има визия, тя следва да бъде подкрепена и с устойчиви вътрешни правила, тъй че положителните практики да се трансфорат в част от ежедневната работа на учебното заведение.
Резултатите от проучването бяха показани от Александър Ангелов (УС на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и доктор Лъчезар Африканов (Нов български университет), основен откривател на плана, а в полемиките се включи и шефът на Института по обучение към МОН проф. Галин Цоков.
Припомняме, че МОН към този момент има създадени насоки за потребление на изкуствен интелект в просветителната система, както и визия за въвеждането му в учебното обучение, които обрисуваха правилата за етично, отговорно и педагогичен обосновано потребление на тези технологии в учебно заведение. Паралелно с това продължава и реализирането на огромната STEM промяна в учебните заведения.
Над 2000 учебни заведения и центрове за специфична просветителна поддръжка в страната към този момент са построили нови STEM центрове. 28 професионални гимназии в страната са на финалния стадий от построяването на Центрове за високи достижения в професионалното обучение, които обезпечават съвременно и модерно съоръжение, което да усъвършенства знанията и уменията на учениците за бъдещата им реализация. Новите пространства предизвикват интердисциплинарното образование, в това число и посредством включването на ИИ, и комплексната подготовка на експерти за предпочитани браншове на българската стопанска система.
Важна стъпка е и развиването на българската AI екосистема посредством BgGPT – езиков модел, създаден от INSAIT, подготвен на български език и съгласуван с терминологията на образователните стратегии.
България към този момент има и интернационално самопризнание в тази област. През 2024 година страната ни сложи началото на Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), която събра участници от 32 страни и утвърди страната ни като деен участник в световния диалог за развиването и етичното потребление на изкуствения разсъдък.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ