УЧИТЕЛИ БГ събра за Вас интересни смешни случки от учителската

УЧИТЕЛИ БГ събра за Вас забавни смешни случки от учителската процедура. Споделете с нас вашата забавна история.

 Дала съм домашно. Тръгвам да го ревизирам и спирам при всеки, с цел да погледна какво са създали. Добри изгубил към този момент самообладание, че ще стигна до него и цел да ми притегли вниманието, се провиквам, размахвайки тетрадката си: ”Ехоо, секси, ето ми домашното! ” Един малчо се беше обърнал към мен:
- Госпожо, Вие като сте Русева за какво не сте руса?  Не знам тази преживелица дали ще ви се стори смешна, или по-скоро вулгарна. В час по музика след разпяване със синтезатор един деветокласник се изцепва: " Госпожо, че можете да свирите на синтезатор е ясно, само че ми е забавно дали можете на дудук, примерно... "  Виктор - шестокласник доста обичаше гущерчета и ги носеше в учебно заведение, слагаше ги в джобовете си. А дневниците при нас се носят от учениците, когато класът се мести от кабинет в кабинет. Отварят го аз, чувствам нещо сред страниците и си мисля, че сътрудник е забравих писалка, само че... смут - гущерче!!!! Така се уплаших и скочих, а след това всички се смяхме доста.

 Влизам в час при дванадесети клас, само че часовете са понижени. Нямаме доста време, а за през днешния ден е планувано контролното. Още от вратата се провиквам: Събличам се (сакото, че в кабинета е топло) и започваме, че нямаме доста време, би трябвало бързо да свършваме...

 Преди години работех като преподавател в едно село. Веднъж се наложи да заменявам колежката по биология. За мой шанс се падна тематиката за полова система при индивида. Вечерта съзнателно си научих урока (аз преподавах математика и физика и малко бях позабравила биологията). На другия ден изяснявам половата система и стигайки до сперматозоидите разяснявам, че са дребни и преносими и можем да ги ги забележим с микроскоп. В този миг Стефан скача и се провиква: " Госпожо от вас микроскопа, а от нас материала ". 

 Влиза сътрудник в учителската стая, размахва една контролна работа и се хили с глас. Събираме се ние да четем и какво да забележим:

1. Въпрос - отговор " Ни моа! "
2. Въпрос - отговор " Ни моа! "
3. Въпрос - отговор " Ни моа и ни щъ! "

 Карах стаж при дванадесетокласниците в комерсиалната гимназия, като учех специализация " Икономическа педагогика "! Аз на 21-22 години, а учениците на по 19 година Влизам в клас, подготвила съм страховит урок с доста нагледни средства и мултимедия, а отсреща ми в класа един сладур от предходната вечер в дискотеката - нещо си флиртувахме! Ако знаех, че е възпитаник... Отначало си глътнах граматиката, след това погрешно ляво продължих, а момчето си мълчи и всичко е ОК! Накрая идва при мене след урока и ме пита по кое време отново ще вървим на дискотека.

 Аз още не съм станала учителка, пък дали ще я упражнявам тази специалност не се знае, само че да опиша... На втория урок, който преподавах (те са два досега), се бях подготвила отлично и въодушевено им изяснявам на дечицата опорно-двигателната система... и едно момченце ме прекъсва с въпроса: " Госпожице, за какво кученцата миришат на сирене? "
А при започване на същия час се представям на учениците и един от тях пита: " Госпожице, доста хубаво име имате! Откъде идва? "  

 След 29 години стаж имам невероятни случки, само че ще споделя една доста остаряла от времето, когато подготвяхме учениците за комсомолци. Тогава думи като партия, горделивост да си партиен член, Комсомол и така нататък бяха в реда на нещата. А аз върша писмена работа - отговор на книжовен въпрос върху " Предречено от Пагане ". И в една тетрадка (в 9 кл.) чета: " Хан Аспарух дълго чел вечерта, тъй като щял да става партиен член и сутринта се успал. А комсомолката Пагане го събудила с обреден танц, който славел Партията! "  

 Какви истории бяха по първите години на демокрацията! Влизам в час, а учениците събрали чиновете в кръг и желаят " кръгла маса ". Веднъж се наложи да заменявам колежка в друго учебно заведение. До обяд в моето, след обяд - в другото. Колегите ме предизвестиха, че класът е " рисков " и могат да ми подреден някой номер, да съм нащрек. Влизам аз (в 7 кл.) малко обезпокоена и какво да видя: всички се изправили върху чиновете, стоят спокойно и чакат да отвръщам. Взех стола, качих се и аз върху него и умерено ги поздравих. А те ми дадоха отговор и избухнаха в смях. Казаха, че съм първата, която не е хукнала незабавно да вика директорката, а аз се благодарих, че бях обула панталон. Оттам насетне всичко потегли безпрепятствено!  Когато бях бременна, работих като учителка. До петия месец коремчето не ми личеше доста, а и беше зимно време, та в случай че не си с по-набито око, въобще няма да забележиш. А децата в учебно заведение млади учителки съвсем не са виждали, множеството са над 40 години. И по този начин един ден разтъпквам се аз сред чиновете, а коремчето ми към този момент малко почнали да стърчи. Децата обаче не го забелязали и едно ми споделя: " Госпожо, Вие сте като манекенка! "  Баба е била учителка и имала едно момченце (вече 45 годишен мъж), което всеки ден я занимавало с всякакви случки от фамилията: " Другарко, през вчерашния ден си купихме маса за кухнята ", " Другарко, мама си купи три рокли от " Валентина ". И баба ми към този момент изобщо не го слушала и единствено отговаряла: " Добре, Веско, отлично! ". Един ден Веско пристигнал и споделил: " Другарко, баба умря ". И баба ми отново: " Добре, Веско, отлично! ", при което Веско отвърнал " Как добре, ма, другарко, баба умря! " и ревнал.  Циганче в класа настоятелно подвига ръка да го изпитат на дъската и задава въпроса: " Другарко, да го извадя ли начело? " В превод: Да изляза ли начело?  Аз, преди малко приключила университета, " врагът " - 12-ти клас. Влизам за следващия час, сварвам битка кой да седне на първия чин. Бре, крещя си, доста ученолюбиви. Разплитам случая и загивам от позор - бюрото начело нямало цяла дъска. Аз не съм забелязала и по цялостен час си скръствам умерено крайници, обичам и да подмушквам единия под дупето, мисля си, че съм скрита. А ходех единствено с поли... Сраааамммм... Добре, че една колежка скоро се появи с една транспарантна блуза и тематиката за нейните зърна измести моето долни дрехи от дневния ред. Петре, за какво си си написал името ПетАр на тетрадката? Ох, госпожо, вашата очевидно е била последна и съм се изморил...