Училището не е църква. С този надслов започна гражданският протест

" Училището не е черква ". С този надпис стартира гражданският митинг пред постройката на Министерството на образованието и науката (МОН). Протестиращите се оповестиха срещу включването на новия предмет " Добродетели и вяра " в постоянната образователна стратегия. Според тях новият предмет " Добродетели и вяра " заплашва светския темперамент на българското обучение. " Протестираме не против вярата, а против превръщането на държавното учебно заведение в инструмент за идеологическа проповед. Протестираме против подмяната на знанията с доктрина. Срещу опита учебното заведение да възпитава не свободни мозъци, а покорни жители. Светското обучение е завладяване. То е отбрана на правото на всяко дете да мисли, да пита, да избира. Да търси смисъл, а не да му го диктуват. Да схваща света, не да го повтаря наизуст ", обявиха протестиращите.

С митинга си жителите желаеха оставката на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев поради " липса на подготвеност, занемаряване на действителните проблеми в просветителната система и нарушение на конституцията на Република България и замяна на целите посредством въвеждането на религиозно обучение ".

Протестиращите желаят и оставката на Янка Такева , дългогодишния ръководител на Синдиката на българските учители. Към Такева се насочат обвинявания в " систематична корист с власт и въздействие ", " насилствен напън върху учители в интерес на религиозното образование " и " отвод от отбрана на действителните професионални ползи на учителите ".

Какво в действителност желаят родителите?
Функционална неначетеност и рецесия на разбирането (Близо половината от учениците в България са с равнища на функционална неначетеност. Това значи, че децата могат да четат текст, само че не го разбират; знаят формули, само че не могат да ги приложат. Училището ги приготвя не за живота, а за проби. Резултатът е потомство, което излиза от системата без действителни умения, без аналитично мислене, без потенциал да се ориентира в свят на информация и манипулация) Остарели образователни стратегии и способи на преподаване (Съдържанието на доста учебници и стратегии е морално и интелектуално архаично. То не дава отговор на динамичността на актуалния свят, на потребностите на стопанската система, на културната действителност. Децата учат неща, които няма да употребяват, и не учат неща, от които ще зависи тяхното бъдеще) Демографска злополука измежду учителите (Системата се крепи върху отпаднал, застаряващ училищен корпус. Средната възраст на преподавателите е над 48 години, а едвам 6.5% са под 29. Младите бягат от специалността. Причините са ясни: ниски заплати, административно задушаване, липса на попечителство и престиж) Прекомерна администрация и демотивация на учителите (Учителят е трансфорат в счетоводител на безсмислена отчетност. Педагогиката отстъпва пред досиетата. Творчеството - пред формализма. Вместо да въодушевяват, учителите се борят с формуляри) Недостиг на учители по основни предмети (В страната има изострен дефицит на преподаватели по математика, физика, естествени науки и непознати езици. Докато местата по физическо са по 50 претендента, за физика и математика липсват изцяло. Нацията, която изостави логиката и опита, не може да има икономическо бъдеще) Неравен достъп и обществена сегрегация (Образованието в България не е равнопоставено. В огромните градове има елитни учебни заведения, в селата - съсипия. Децата от небогати фамилии или малцинствени общности са изоставени от системата и обречени на безперспективност) Лоша материална база и инфраструктурен разпад (Голяма част от българските учебни заведения, изключително в по-малките обитаеми места, се намират в окаяно положение. Сградите са амортизирани, оборудването - остаряло, а изискванията - от време на време напряко унизителни. Учебният развой в такива условия не въодушевява, не стимулира - той деморализира) Липса на спортна инфраструктура и тревожни здравни индикатори (Физическото образование е сведено до алегорични часове в зали, които наподобяват повече на хранилища. От 2 591 учебни заведения - едвам 697 имат физкултурни салони по стандарт. Резултатът: затлъстяване, диабет, обществена изолираност. България е втора в Централна Европа по затлъстяване при децата - покруса, отглеждана в бездействие) Срив в мотивацията и дисциплината измежду учениците (Учителите не просто преподават - те всекидневно се борят за обикновена дисциплинираност. Мотивацията на учениците е в колапс. Без връзка сред учебно заведение и действителност, без чувство за смисъл, младежите се отчуждават. Това не е техен неуспех - това е редовно изменничество към тях) Неадекватна цифровизация и липса на стратегическа визия (Дигитализацията е навлязла в образованието - само че постоянно като форма без наличие. Няма цялостна тактика, няма построена софтуерна просвета. Системата не приготвя учениците за свят, в който изкуственият разсъдък ще бъде новият език на промишлеността, науката и даже културата) Неработеща система за продължаваща подготовка на учителите (Квалификационните курсове постоянно са официални, без действително приложение, проведени като бюрократични отговорности, не като професионално развиване. Това задушава самодейността, а инерцията се трансформира в норма) Преобладаващ педантизъм в промените (Опитите за промени постоянно се свеждат до козметични промени, палиативни ограничения и PR акции. Без визия, без съгласуваност, без политическа воля - системата се върти в кръг от отчетност без резултати).