Директор на столично училище: Тъжно за българското образование днес
Училището - мястото, където се основават привички, залагат се разпоредбите на житейската игра, през днешния ден страда от най-големия си недостиг - съблюдаване на правила. Това написа в своя Фейсбук профил Диян Стаматов, шеф на 119-о учебно заведение в София и ръководител на Съюза на ръководителите в системата на националната култура, написа
Публикуваме останалата част от думите му без редакторска интервенция:
Точно две неща мога да откроя за годините на прехода у нас в системата на междинното обучение:
- сериозната смяна в просветителните правила с новия закон за междинното обучение от 2016-а;
- двойното нарастване на всички средства за просветителни политики и действия от 2016-а до 2020-а.
Всичко останало са кръпки, боксуване на едно място и търсене на аргументи за липса на прогрес.
Днес учениците са фрапантно разнообразни, живеят в свободен, радикално изменен свят от този в главите на ръководещите.
Но и през днешния ден да се учи е труд - всекидневен, твърдоглав, тежък труд. Въпреки опитите да се наложи нова парадигма за това, че да се учи е занимателно.
Хайде да научим два езика със развлечение, да напишем сполучливо есе с “чики-рики ", да станем сполучлив програмист с “ала-бала ".
Е няма по какъв начин да стане без ежедневни старания.
Днес имаме друга генерация родители - потомство на нашенската народна власт. За част от тях учебното заведение не е от това значение, което бе за родителите им. Те си имат своята истина. Много от тях одобряват образованието като услуга, в която единствено високата оценка е от голяма важност.
Училището - мястото, където се основават привички, залагат се разпоредбите на житейската игра, през днешния ден страда от най-големия си недостиг - съблюдаване на правила. Простичкото почитание към учителя, към силата на препоръките му, остана обратно в предишното.
Днес е все по-трудно за учителите и все по-лесно за учениците в учебните заведения ни. Резултатите от година на година са все по-стряскащи.
Колко доста министри се пробваха да ръководят комплицираната просветителна система. Сред тях единствено един преподавател. Но и такива, които имаха време да си покачат купата, даже до момента в който управляваха.
В цифровото време управленците се сплотиха да раздадат безвъзмездни учебници на огромните възпитаници, на тези, които намират за момент всичко в технологията.
И СТЕМ чака своя краен период, с цел да стартира въобще.
Все още има мъничко светлина в просветителния тунел - и тя е в мощния дух на учителя.
Учителят, който макар всички трудности, сложени пред него, се оправя!
Убеден съм, че единствено преподавател - министър може да изведе учебната каручка от тинята, в която боксува…
Стига да му позволят…
Тъжно за Българското обучение през днешния ден!
Публикуваме останалата част от думите му без редакторска интервенция:
Точно две неща мога да откроя за годините на прехода у нас в системата на междинното обучение:
- сериозната смяна в просветителните правила с новия закон за междинното обучение от 2016-а;
- двойното нарастване на всички средства за просветителни политики и действия от 2016-а до 2020-а.
Всичко останало са кръпки, боксуване на едно място и търсене на аргументи за липса на прогрес.
Днес учениците са фрапантно разнообразни, живеят в свободен, радикално изменен свят от този в главите на ръководещите.
Но и през днешния ден да се учи е труд - всекидневен, твърдоглав, тежък труд. Въпреки опитите да се наложи нова парадигма за това, че да се учи е занимателно.
Хайде да научим два езика със развлечение, да напишем сполучливо есе с “чики-рики ", да станем сполучлив програмист с “ала-бала ".
Е няма по какъв начин да стане без ежедневни старания.
Днес имаме друга генерация родители - потомство на нашенската народна власт. За част от тях учебното заведение не е от това значение, което бе за родителите им. Те си имат своята истина. Много от тях одобряват образованието като услуга, в която единствено високата оценка е от голяма важност.
Училището - мястото, където се основават привички, залагат се разпоредбите на житейската игра, през днешния ден страда от най-големия си недостиг - съблюдаване на правила. Простичкото почитание към учителя, към силата на препоръките му, остана обратно в предишното.
Днес е все по-трудно за учителите и все по-лесно за учениците в учебните заведения ни. Резултатите от година на година са все по-стряскащи.
Колко доста министри се пробваха да ръководят комплицираната просветителна система. Сред тях единствено един преподавател. Но и такива, които имаха време да си покачат купата, даже до момента в който управляваха.
В цифровото време управленците се сплотиха да раздадат безвъзмездни учебници на огромните възпитаници, на тези, които намират за момент всичко в технологията.
И СТЕМ чака своя краен период, с цел да стартира въобще.
Все още има мъничко светлина в просветителния тунел - и тя е в мощния дух на учителя.
Учителят, който макар всички трудности, сложени пред него, се оправя!
Убеден съм, че единствено преподавател - министър може да изведе учебната каручка от тинята, в която боксува…
Стига да му позволят…
Тъжно за Българското обучение през днешния ден!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ