Огнян Минчев: Училището възпроизвежда методи от предходни исторически епохи
Училището е в рецесия, тъй като има дефицити, свързани с финансирането, с ценностната система и с построяването на доверие. С тази моментна фотография на образованието ни, направена от политолога Огнян Минчев, стартира следващата образователна година, в която стои неизменимият въпрос – ще продължим ли да затъваме в безпросветност, корупция, беднотия или от учебното заведение най-накрая ще излезе това знаещо и с нов морал потомство, което ще промени ориста ни.
Промяната в образованието у нас се люшка в двете крайности – от едната страна, е имитацията на промени, само че в действителност погазване на едно място, а от другата, е въвеждането на крайни нововъведения, само че в действителност незадълбочено асимилиране на непознат опит. Според Огнян Минчев има интелектуален капацитет за обновяването на образователния развой – в университетите, измежду младите експерти, измежду одобрените специалисти, сегашният асортимент обаче е несъответстващ.
Проблемът е в това, че учебното заведение продължава да възпроизвежда способи на обучение, присъщи за предишни исторически столетия – счита политологът. – Разбира се, избрани полезности остават и би трябвало да се предават от потомство на потомство, само че преподаването им е редно да се промени. В днешния свят младежите свободно боравят с електроника и манипулират в голям поток от информация, а методът, по който са изложени знанията в учебниците им, е толкоз муден и в някои случаи едностранчив, че той не просто е незанимателен – той е нетърпим за тяхното схващане и метод на мислене.
Над 200 хиляди деца не вървят на учебно заведение по разнообразни аргументи, сподели преди дни просветителният министър Красимир Вълчев и предложи наказателно гонене за родителите им. Ако ромчета бъдат изкарани от гетата, аз съм за сходни силови дейности, разяснява по този мотив Огнян Минчев.
Факт е, че за последните 25 години се сътвориха три-четири генерации ромски деца, множеството от които са изцяло необразовани. Така че всяка форма на проведен опит да бъде прекъснато инертното им битие в беднотия, незнание, джебчийство може да бъде сериозно оценен. Все от някъде обаче би трябвало да се стартира. Не считам, че санкционирането на родителите е единствената вярна мярка, само че тя би могла да се съчетае с лишаването им от обществени помощи и други богатства от страната, в случай че не обезпечават пълноценното наличие на децата си в учебно заведение. Разбира се, освен силовите способи ще сработят, а и опитите същите тези деца да бъдат заинтересувани от това, което се прави в клас.
Първата крачка, която неотложно би трябвало да се направи в образованието, е да се обезпечи финансиране, с цел да се привлекат млади учители, безапелационен е политологът. По думите му, сега две трети от преподавателите са или в пенсионна, или покрай тази възраст. Втората крачка е да се влага в първокласен образователен развой, който да свързва учебното заведение с висшите стадии на образованието, само че и с по-практични занимания като избрани занаяти и бизнеси. Образованието не би трябвало единствено да се заявява като приоритет, само че в него да се влага по достолепие и да се следи дали парите не са налети просто като вода в пясък, а фактически създават смяна, споделя още Огнян Минчев.
Пропадането в неграмотността може да продължава безпределно, както и дегенерацията на обществото. Затова ние като жители би трябвало да решим удовлетворени ли сме от качеството на образованието, от полезностите, които развиват в общностите си нашите деца, до каква степен можем да им влияем, до каква степен учителите могат да им въздействат. И в отговорите на тези въпроси би трябвало да изведем общото решение дали желаеме да обръщаме по-голямо внимание и да плащаме повече за обучение, с цел да забележим децата си по-умни, по-образовани, по-възпитани и по-щастливи или желаеме да оставим нещата в положението на свободно рухване.
Промяната в образованието у нас се люшка в двете крайности – от едната страна, е имитацията на промени, само че в действителност погазване на едно място, а от другата, е въвеждането на крайни нововъведения, само че в действителност незадълбочено асимилиране на непознат опит. Според Огнян Минчев има интелектуален капацитет за обновяването на образователния развой – в университетите, измежду младите експерти, измежду одобрените специалисти, сегашният асортимент обаче е несъответстващ.
Проблемът е в това, че учебното заведение продължава да възпроизвежда способи на обучение, присъщи за предишни исторически столетия – счита политологът. – Разбира се, избрани полезности остават и би трябвало да се предават от потомство на потомство, само че преподаването им е редно да се промени. В днешния свят младежите свободно боравят с електроника и манипулират в голям поток от информация, а методът, по който са изложени знанията в учебниците им, е толкоз муден и в някои случаи едностранчив, че той не просто е незанимателен – той е нетърпим за тяхното схващане и метод на мислене.
Над 200 хиляди деца не вървят на учебно заведение по разнообразни аргументи, сподели преди дни просветителният министър Красимир Вълчев и предложи наказателно гонене за родителите им. Ако ромчета бъдат изкарани от гетата, аз съм за сходни силови дейности, разяснява по този мотив Огнян Минчев.
Факт е, че за последните 25 години се сътвориха три-четири генерации ромски деца, множеството от които са изцяло необразовани. Така че всяка форма на проведен опит да бъде прекъснато инертното им битие в беднотия, незнание, джебчийство може да бъде сериозно оценен. Все от някъде обаче би трябвало да се стартира. Не считам, че санкционирането на родителите е единствената вярна мярка, само че тя би могла да се съчетае с лишаването им от обществени помощи и други богатства от страната, в случай че не обезпечават пълноценното наличие на децата си в учебно заведение. Разбира се, освен силовите способи ще сработят, а и опитите същите тези деца да бъдат заинтересувани от това, което се прави в клас.
Първата крачка, която неотложно би трябвало да се направи в образованието, е да се обезпечи финансиране, с цел да се привлекат млади учители, безапелационен е политологът. По думите му, сега две трети от преподавателите са или в пенсионна, или покрай тази възраст. Втората крачка е да се влага в първокласен образователен развой, който да свързва учебното заведение с висшите стадии на образованието, само че и с по-практични занимания като избрани занаяти и бизнеси. Образованието не би трябвало единствено да се заявява като приоритет, само че в него да се влага по достолепие и да се следи дали парите не са налети просто като вода в пясък, а фактически създават смяна, споделя още Огнян Минчев.
Пропадането в неграмотността може да продължава безпределно, както и дегенерацията на обществото. Затова ние като жители би трябвало да решим удовлетворени ли сме от качеството на образованието, от полезностите, които развиват в общностите си нашите деца, до каква степен можем да им влияем, до каква степен учителите могат да им въздействат. И в отговорите на тези въпроси би трябвало да изведем общото решение дали желаеме да обръщаме по-голямо внимание и да плащаме повече за обучение, с цел да забележим децата си по-умни, по-образовани, по-възпитани и по-щастливи или желаеме да оставим нещата в положението на свободно рухване.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ