Училище в Ирпен кара родителите да подготвят за децата си

Училище в Ирпен кара родителите да приготвят за децата си раница за. Олена разказва пред The Guardian по какъв начин се трансформира живота на фамилията й, живеейки под въздушни и

„ В понеделник беше пореднтаа развалена заран поради нова масирана офанзива и въздушни сирени. 11-годишният ми наследник се разсъни от тях към 7:30 сутринта. Изчакахме до 10, с цел да свърши въздушната паника. Нямахме електричество съвсем през целия ден “, споделя Олена.

Синът й е изплашен от детонациите. След като чуе някоя, не желае да остава самичък в стаята си. Дори когато хладилникът издава звук, детето реагира, тъй като си спомня за ракетите и самолетите, описа майката.

Преди две седмици Олена и синът й стягат неговата раница за нуклеарна офанзива, откакто от учебното заведение ги молят за това.

„ Съдържа долни дрехи, един комплект облекла, дребна играчка, портативна батерия, вода и закуски. Отидохме до магазина и той самичък избра: бонбони, бисквити, ядки, сушени салами. Той доста внимава да не яде от раницата си за незабавни случаи и споделя, че не би трябвало да се пипа “, споделя майката.

Олена е подписала позволение да дават калиев йодид на сина й при положение, че има детонация до момента в който е на учебно заведение. Ако стане това, децата ще би трябвало да останат там, до момента в който държавното управление каже, че е безвредно да се върнат вкъщи.

„ Логично е, само че би било извънредно ужасно, да останете у дома, да залепите всички прозорци и вентилация, знаейки, че детето ви е на учебно заведение и ще би трябвало да се подслони там за известно време “, споделя Олена.

Семейството има шанс, че детето върви на учебно заведение. Повечето учебни заведения са онлайн, тъй като нямат задоволително убежища и имат проблеми с електричеството и отоплението.

„ Когато нямаме ток, нямаме отопление. Нашето държавно управление чака, че масираните офанзиви ще продължат ”, споделя тя.

В началото на войната фамилията напуща Ирпен. Експлозиите са толкоз мощни, а самолетите летят толкоз ниско, че виждат лицето на водача. Тръгват без да опаковат багаж. Заминават за Швеция, където остават съвсем 5 месеца.

Връщат се през юли. Градът им е най-вече разрушени здания. Не го възприемат като действителен, защото би трябвало да се приспособяват душевен и да оцелеят.

„ Между всичките талази от военни усеща към момента би трябвало да живеем мирния си живот, който е елементарен и доста сходен на вашия: работим, пазарим, готвим, прегръщаме се, целуваме се, учим децата си “.