Религията в училище без догми и молитви по новите програми
Учениците към този момент могат да учат освен християнско православие или ислям в избираеми и факултативни форми, а и по-обща дисциплинираност - „ Религия ”. За разлика от другите две стратегии, тази бяга от навлизането в съответни канони на обещано изповедание, като вместо това е ориентирана по-познавателно.
В часовете на учениците, които са я предпочели, те да вземем за пример няма да се кръстят и да произнасят „ Отче наш ”, нито пък ще учат намаз, а ще учат благоприличие, история и съществени учения на религиите, храмова просвета, свещени места и персони. Макар този взор да дава отговор в по-голяма степен на общата настройка за всемирски темперамент на образованието, се оказва, че родителите не я избират. Това стана ясно на конференция „ Религия и обучение - история, обичаи, модерни трендове ”, проведена от Пловдивския университет и МОН. На нея бяха показани новите стратегии по вяра, което са в деяние от тази образователна година.
През предходната единствено 1% от учениците у нас са избрали да учат вяра в избираема или факултативна форма, като към 8000 са в групи по православно християнство, а 2300 - по ислям. Най-много деца учат своята религия в начален курс, а в цялата страна такива групи има единствено в 4 гимназии, сподели Коста Костов, основен специалист в дирекция „ Съдържание на предучилищното и учебното обучение ” в МОН.
Предизвикателството пред нас е ниският % на децата, които учат сега вяра, само че не трябва също да допуснем блъскане сред разнообразни вери, предизвести Коста Костов. Това значително зависи и от родителите. Експертът акцентира още, че би трябвало да се търси не просто повишение на броя на децата в тези факултативни форми, а обща нравствена изгода от това образование и вписването му в целия учебен развой.
Според в този момент настоящата нормативна база вяра може да се учи от 1. до 12. клас, което не прави противозаконни сходни форми в детските градини, само че те не са под контрола на МОН.
Учебници - от следващата година
Независимо коя от трите стратегии са избрали учениците - " Християнство - православие ", " Ислям " или " Религия ", за тях сега към момента няма учебници. Ще са подготвени за началото на идната образователна година, откакто от тази влязоха в действие новите стратегии по вяра. В момента се употребяват пособия, които се утвърждават единствено от учителя. Когато въведем учебници, ще има по-голяма степен на експертиза, защото те ще се утвърждават от министъра и от комисии, в чийто състав ще има представители на богословските факултети и на вероизповеданията, сподели основният специалист в МОН Коста Костов. Тогава учебниците по вяра до 7. клас ще станат и безвъзмездни.
След като вероучението влезе като СИП в учебните заведения още през образователната 1997-1998 година, едвам в този момент има написани стратегии. Те са основани с присъединяване на представители от факултети по богословие и на другите вероизповедания. А новият миг е точно опцията да се учи не православие или ислям, а вяра - настрана от догмите, в познавателен аспект, който дава обща религиозна просветеност, а не потъва в дебрите на една религия. Специалистите назовават тази форма неконфесионална. Общата цел на трите стратегии е почитание към религиозното, което да помогне за ценностната ориентировка, почитание към светския темперамент на страната, етническа приемливост.
„ Много е значимо да не се постановат подготвени модели на държание, а да се демонстрира значимостта на религията и духовната просвета. Иначе такова образование ще опонира на Конституцията, която изисква делене на светската и държавната власт, и на Закона за предучилищното и учебното обучение, който пък разписва светския темперамент на подготовката в образователните заведения ”, акцентира Костов.
Философи и историци ще водят часовете
Заедно с въвеждането на новите стратегии от тази образователна година се уголемява и периметърът на учителите, които имат право да преподават вяра. Преди се изискваше те да са богослови или начални учители, които са минали спомагателен курс за дееспособност. Занапред часовете ще могат да водят също историци и философи, които също са получили спомагателна подготовка.
Обучението за тази дееспособност става по-сериозно - първите групи учители преди години минаваха едноседмичен курс на подготовка, в този момент тя ще е в границите на 1 година с хорариум 300 часа.
Още през декември следва да започва такова образование на 60 начални учители. Разноските ще бъдат покрити от МОН по двугодишен план за подготовка на педагогичен експерти.
Православие, ислям или просто „ Религия ”
Програмата „ Християнско православие ” сега допуска залагане на съществени знания в начален курс - за нравствени послания в Стария и Новия завет, Христос, Богородица и други светии. Търси се и нахлуване в персоналния свят на детето с тематики за хармонията в природата и връзките сред хората за основаване на прочувствена просветеност. В прогимназията се вкарва също образование за храма, богослуженията, 10-те Божи заповеди, Символа на вярата. Вече се приказва за православие, римокатолицизъм и протестантство.
Редом с християнството се загатват също юдаизмът и ислямът. В гимназията учениците се срещат с по-философски понятия и християнски светоглед, гради се умеене за опазване на духовна непоклатимост в актуалния свят. Дават се исторически образци като спасяването на евреите, дискутира се и отношението на Църквата към модерни проблеми. По сходна скица, само че със съответните специфики, е и програмата за исляма.
За съпоставяне - така наречената неконфесионална стратегия „ Религия ” допуска по-светско, плуралистично и интегрирано образование. Религиите се преглеждат като морални обичаи, а догматиката се преподава единствено като историческо познание. Балансирано се показват разнообразни вери, като в начален курс акцентът е върху благоприличие. В 5. клас се учи история на религиите, в 6. - храмова просвета, в 7. - свещени места и персони, в 8. - свещени текстове, в 9. - по-разширена история на религиите. От 10. до 12. клас акцентът е върху религиозна нравственос, антропология и хармония.
В часовете на учениците, които са я предпочели, те да вземем за пример няма да се кръстят и да произнасят „ Отче наш ”, нито пък ще учат намаз, а ще учат благоприличие, история и съществени учения на религиите, храмова просвета, свещени места и персони. Макар този взор да дава отговор в по-голяма степен на общата настройка за всемирски темперамент на образованието, се оказва, че родителите не я избират. Това стана ясно на конференция „ Религия и обучение - история, обичаи, модерни трендове ”, проведена от Пловдивския университет и МОН. На нея бяха показани новите стратегии по вяра, което са в деяние от тази образователна година.
През предходната единствено 1% от учениците у нас са избрали да учат вяра в избираема или факултативна форма, като към 8000 са в групи по православно християнство, а 2300 - по ислям. Най-много деца учат своята религия в начален курс, а в цялата страна такива групи има единствено в 4 гимназии, сподели Коста Костов, основен специалист в дирекция „ Съдържание на предучилищното и учебното обучение ” в МОН.
Предизвикателството пред нас е ниският % на децата, които учат сега вяра, само че не трябва също да допуснем блъскане сред разнообразни вери, предизвести Коста Костов. Това значително зависи и от родителите. Експертът акцентира още, че би трябвало да се търси не просто повишение на броя на децата в тези факултативни форми, а обща нравствена изгода от това образование и вписването му в целия учебен развой.
Според в този момент настоящата нормативна база вяра може да се учи от 1. до 12. клас, което не прави противозаконни сходни форми в детските градини, само че те не са под контрола на МОН.
Учебници - от следващата година
Независимо коя от трите стратегии са избрали учениците - " Християнство - православие ", " Ислям " или " Религия ", за тях сега към момента няма учебници. Ще са подготвени за началото на идната образователна година, откакто от тази влязоха в действие новите стратегии по вяра. В момента се употребяват пособия, които се утвърждават единствено от учителя. Когато въведем учебници, ще има по-голяма степен на експертиза, защото те ще се утвърждават от министъра и от комисии, в чийто състав ще има представители на богословските факултети и на вероизповеданията, сподели основният специалист в МОН Коста Костов. Тогава учебниците по вяра до 7. клас ще станат и безвъзмездни.
След като вероучението влезе като СИП в учебните заведения още през образователната 1997-1998 година, едвам в този момент има написани стратегии. Те са основани с присъединяване на представители от факултети по богословие и на другите вероизповедания. А новият миг е точно опцията да се учи не православие или ислям, а вяра - настрана от догмите, в познавателен аспект, който дава обща религиозна просветеност, а не потъва в дебрите на една религия. Специалистите назовават тази форма неконфесионална. Общата цел на трите стратегии е почитание към религиозното, което да помогне за ценностната ориентировка, почитание към светския темперамент на страната, етническа приемливост.
„ Много е значимо да не се постановат подготвени модели на държание, а да се демонстрира значимостта на религията и духовната просвета. Иначе такова образование ще опонира на Конституцията, която изисква делене на светската и държавната власт, и на Закона за предучилищното и учебното обучение, който пък разписва светския темперамент на подготовката в образователните заведения ”, акцентира Костов.
Философи и историци ще водят часовете
Заедно с въвеждането на новите стратегии от тази образователна година се уголемява и периметърът на учителите, които имат право да преподават вяра. Преди се изискваше те да са богослови или начални учители, които са минали спомагателен курс за дееспособност. Занапред часовете ще могат да водят също историци и философи, които също са получили спомагателна подготовка.
Обучението за тази дееспособност става по-сериозно - първите групи учители преди години минаваха едноседмичен курс на подготовка, в този момент тя ще е в границите на 1 година с хорариум 300 часа.
Още през декември следва да започва такова образование на 60 начални учители. Разноските ще бъдат покрити от МОН по двугодишен план за подготовка на педагогичен експерти.
Православие, ислям или просто „ Религия ”
Програмата „ Християнско православие ” сега допуска залагане на съществени знания в начален курс - за нравствени послания в Стария и Новия завет, Христос, Богородица и други светии. Търси се и нахлуване в персоналния свят на детето с тематики за хармонията в природата и връзките сред хората за основаване на прочувствена просветеност. В прогимназията се вкарва също образование за храма, богослуженията, 10-те Божи заповеди, Символа на вярата. Вече се приказва за православие, римокатолицизъм и протестантство.
Редом с християнството се загатват също юдаизмът и ислямът. В гимназията учениците се срещат с по-философски понятия и християнски светоглед, гради се умеене за опазване на духовна непоклатимост в актуалния свят. Дават се исторически образци като спасяването на евреите, дискутира се и отношението на Църквата към модерни проблеми. По сходна скица, само че със съответните специфики, е и програмата за исляма.
За съпоставяне - така наречената неконфесионална стратегия „ Религия ” допуска по-светско, плуралистично и интегрирано образование. Религиите се преглеждат като морални обичаи, а догматиката се преподава единствено като историческо познание. Балансирано се показват разнообразни вери, като в начален курс акцентът е върху благоприличие. В 5. клас се учи история на религиите, в 6. - храмова просвета, в 7. - свещени места и персони, в 8. - свещени текстове, в 9. - по-разширена история на религиите. От 10. до 12. клас акцентът е върху религиозна нравственос, антропология и хармония.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ