В Софийската духовна семинария има ученици от цялата страна, но и от българските общности в чужбина
Учениците в Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " са от цялата страна, само че имаме и деца, които са от нашите общности в чужбина - от Албания, Канада, Германия. Техните фамилии живеят в тези страни, само че тези възпитаници са пристигнали да учат в Софийската духовна семинария, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Браницкият свещеник Пахомий, който е ректор на духовното учебно заведение в София.
Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " отбелязва през днешния ден 120-годишнината от основаването си, като по този мотив ще бъде отслужена литургия с присъединяване на митрополити от Българската православна черква. Тя е от 9:00 ч., в храма ни, който също празнува през днешния ден своя празник, отдаден на св. Йоан (Иван) Рилски вълшебник, сподели ректорът в изявлението, отдадено на 120 години от основаването на Софийската духовна семинария.
Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " отбелязва през днешния ден 120-годишнината от основаването си. Снимка: Личен списък на духовното учебно заведение
От 19:00 ч. в Народния спектакъл " Иван Вазов " ще има концерт, отдаден на 120-годишнината от основаването на Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ". В него ще вземат участие хорът на семинарията, свещеническият хор, както и хоровете - " Св. Наум " и " Агия ". Те ще изпълнят църковни песнопения. Ще има и филм, който в резюме ще опише за историята на Софийската духовна семинария. Филмът е изработен от нас и в него се наблюдава историята на духовното учебно заведение, изясни ректорът.
Концертът е част от поредност от събития, които се провеждат през цялата година, представящи историята на духовното учебно заведение, което продължава да възпитава и въодушевява нови генерации духовници, учители и персони.
Семинаристите учат общообразователните предмети, само че и богословски науки - Нов и Стар завет, старогръцки, латински и църковнославянски език
В Софийската духовна семинария в този момент се образоват към 80 възпитаници - от осми до 12-и клас. Има и успореден курс, в който учащите се са към 45. Това е курс за мъже, приключили приблизително или висше обучение, само че имащи предпочитание да завършат и църковно обучение, в допълнение. Тези курсисти получават тапия от Софийската духовна семинария, сподели Браницкият свещеник Пахомий.
" Много е значимо да се означи, че учениците в духовната семинария учат всичките общообразователни предмети, както е и в другите учебни заведения у нас, само че учат и богословски науки. Сред тях са Нов завет, Стар завет, догматика, апологетика, патрология, старогръцки език, латински език, църковнославянски език, съветски и британски език. Тези предмети се учат от осми до 12-и клас. Нашите възпитаници имат и часове по източно църковно пеене и по хорово пеене ", изясни ректорът.
Той сподели, че учениците живеят на интернат в Софийската духовна семинария, който е ремонтиран и изцяло освежен преди четири години. " Семинаристите ни са от цялата страна, само че имаме и деца, които са от нашите общности в чужбина - от Албания, Канада, Германия. Техните фамилии живеят в тези страни, само че тези възпитаници са пристигнали да учат в Софийската духовна семинария ", изясни ректорът. Той сподели, че " семинарията се устоя напълно от Българската православна черква - с храна, отопление, осветяване ". Варненският и Великопреславски митрополит Йоан е нравствен надзирател на Софийската духовна семинария.
" Всеки митрополит от БПЦ, от която епархия е съответният наш възпитаник, има отношение към него, виждат се, беседват и му се оказва помощ с каквото може. Учениците ни, през ваканциите, пък оказват помощ на архиереите в църквите, които са по родните им места ", сподели ректорът.
Религиозното обучение учи на добродетели и оказва помощ на децата да се запазят от всички тествания и изкушения
На въпрос какво носи на младежите религиозното, богословското обучение, ректорът на семинарията отговори, че часовете по вяра първо дават познания на учениците, само че по-късно им отварят и светоглед, обвързван с християнския метод на живот, който към този момент 2000 години ни учи на самообладание, на примирение, на приемливост и на обич към близък.
" Религиозното обучение ни учи на всяка една добродетел, на която нашият Господ - Иисус Христос, ни демонстрира на всички нас, като индивиди - по какъв метод би трябвало да живеем, с цел да можем да обичаме, най-много близък си. Това знание оказва помощ на децата, с цел да ги запази от всички тези тествания и изкушения, които ги дебнат на всички места, и да могат да реагират на тях. Когато децата имат аршин в живота си и това е Христос, който да следват, самото дете или младежът, могат да се предпазят и запазят от всички тествания и изкушения ", сподели Браницкият свещеник Пахомий.
Около 25 са преподавателите в Софийската духовна семинария, а учениците ни, които приключват - една част от тях не престават висшето си обучение в Богословския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Много от нашите приключили възпитаници вземат решение да станат и свещеници, само че имам вяра, че в нашето учебно заведение се получава прелестно и необятно обучение, което дава опция на всеки семинарист да може да кандидатства и да се развива професионално, където той пожелае, съобщи ректорът.
Каква е 120-годишната история на Софийската духовна семинария?
Като духовна школа, Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско учебно заведение, което продължава и доразвива започнатото от Богословското учебно заведение към Лясковския манастир " Св. Петър и Павел ". През 1897 година Светият синод замисля да реалокира учебното заведение в София, само че това не се реализира и то остава в Самоков, оповестиха за Българска телеграфна агенция от семинарията, представяйки историята на духовното учебно заведение.
Светият синод взема решение да изчака построяването на особено здание за Духовна семинария на подареното през 1897 година от Столичната община място от 50 декара в местността Курубаглар - голо нагорнище южно от София. На 31 март 1902 година на това място се стича голямо човешко голям брой: Негово Царско Височество княз Фердинанд I поставя главния камък, а водосвет отслужва ръководителят на Светия синод Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството участват: ректорът на Самоковското духовно учебно заведение Йоаким Г. Бакалов, шефът на пансиона архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.
На 20 януари 1903 година след признателен молебен и водосвет, осъществен от Софийския митрополит Партений, стартират образователните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско учебно заведение се реалокират в София. През тази образователна година курсът на учебното заведение става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско учебно заведение да се преименува в Духовна академия.
Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на учебната библиотека, която към този миг е много бедна. Постепенно се набират книги и списания с теоретичен и учебен темперамент: по това време в семинарията се получават 37 български и 11 съветски богословски списания, като всички съветски издания са подарък от съветския Свети синод.
От самото начало на действието си Софийската духовна семинария е под директния контрол на синодалните архиереи, които наблюдават за естественото протичане на образователния развой, вземат участие персонално при провеждането на зрелостните изпити, участват на годишните актове.
На 26 октомври 1904 година - Димитровден, тържествено е осветена семинарската черква " Св. Йоан Рилски " от синодалните архиереи, отпред с Варненския и Преславски митрополит Симеон, в наличието на хиляди богомолци, които причисляват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.
През 1905 година Столичната община подарява на Софийската духовна семинария още 30 декара земя и дворът се уголемява до 94 декара. Под наблюдението на учителите семинаристите го трансформират доста скоро в прелестен парк.
С всяка минала година изискванията в семинарията се усъвършенстват, образователното и възпитателното дело дават все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918) обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа международна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани възпитаници, храната е слаба, облеклото - нищожно, а самото учебно заведение е преместено в частна постройка, където се развиват епидемиологични болести. През това време семинарската постройка е превърната във военна болница.
След войните пансионът се възвръща, броят на учениците нараства до 500. Едва се възстановява животът в учебното заведение и стартира независимото ръководство на Български земеделски народен съюз (1920-1923). Семинарските здания са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите агрономи и семинаристите съжителстват мъчно от 1920 до 1928 година Подготвя се преместването на семинарията в Рилския манастир.
След рухването на земеделския режим стартира нов напредък и нравствен напредък в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората международна война, а от бомбардировките на София са потърпевши и семинарските здания. Пансионното имущество е евакуирано в провинцията - в Рилския манастир, в село Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир - Соколски. През лятото на 1944 година се вършат съществени мерки за продължение на занятията в Габрово, като за това спомагат шефът на Априловската гимназия и габровският фабрикант Симов.
След 9 септември 1944 година образователните занятия се възобновяват едвам през декември 1945 година в постройката на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са краткотрайно настанени в гара Черепиш и са сложени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.
След опразването на семинарските здания, употребявани от XI военна болница, а след това и от щаба на Съветската войска, всички класове са събрани и образователните занятия стартират през ноември 1947 година в личната постройка на семинарията в София. През септември 1950 година обаче още веднъж са прекратени: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни учебни заведения са преместени на гара Черепиш, тъй като с държавно решение постройките на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се употребяват за подобен до 1990 година Само храмът продължава да действа като енорийски и по тази причина е обособен от комплекса - здания с желязна ограда и независим вход.
При последното изтегляне от София през есента на 1950 година част от пансионното имущество, библиотеката и архивът са пренесени небрежно в криптата на храм-паметника " Св. Александър Невски ". После всичко оживяло отива също на гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много скъпи документи са окончателно изгубени. От непокътнатото огромен интерес за сегашните генерации съставляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на ректора и на Учителския съвет до Светия синод. От тях проличава стремежът на учителската гилдия непрестанно да се усъвършенства образователната стратегия и педагогическата работа, с цел да се реализира сполучливо нравственото, естетическото и църковно-патриотичното образование на учениците.
През пролетта на 1990 година, с министерско разпореждане, са върнати постройките на Софийската духовна семинария, като през днешния ден в тях продължава образованието и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните полезности.
Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " отбелязва през днешния ден 120-годишнината от основаването си, като по този мотив ще бъде отслужена литургия с присъединяване на митрополити от Българската православна черква. Тя е от 9:00 ч., в храма ни, който също празнува през днешния ден своя празник, отдаден на св. Йоан (Иван) Рилски вълшебник, сподели ректорът в изявлението, отдадено на 120 години от основаването на Софийската духовна семинария.
Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски " отбелязва през днешния ден 120-годишнината от основаването си. Снимка: Личен списък на духовното учебно заведение
От 19:00 ч. в Народния спектакъл " Иван Вазов " ще има концерт, отдаден на 120-годишнината от основаването на Софийската духовна семинария " Св. Йоан Рилски ". В него ще вземат участие хорът на семинарията, свещеническият хор, както и хоровете - " Св. Наум " и " Агия ". Те ще изпълнят църковни песнопения. Ще има и филм, който в резюме ще опише за историята на Софийската духовна семинария. Филмът е изработен от нас и в него се наблюдава историята на духовното учебно заведение, изясни ректорът.
Концертът е част от поредност от събития, които се провеждат през цялата година, представящи историята на духовното учебно заведение, което продължава да възпитава и въодушевява нови генерации духовници, учители и персони.
Семинаристите учат общообразователните предмети, само че и богословски науки - Нов и Стар завет, старогръцки, латински и църковнославянски език
В Софийската духовна семинария в този момент се образоват към 80 възпитаници - от осми до 12-и клас. Има и успореден курс, в който учащите се са към 45. Това е курс за мъже, приключили приблизително или висше обучение, само че имащи предпочитание да завършат и църковно обучение, в допълнение. Тези курсисти получават тапия от Софийската духовна семинария, сподели Браницкият свещеник Пахомий.
" Много е значимо да се означи, че учениците в духовната семинария учат всичките общообразователни предмети, както е и в другите учебни заведения у нас, само че учат и богословски науки. Сред тях са Нов завет, Стар завет, догматика, апологетика, патрология, старогръцки език, латински език, църковнославянски език, съветски и британски език. Тези предмети се учат от осми до 12-и клас. Нашите възпитаници имат и часове по източно църковно пеене и по хорово пеене ", изясни ректорът.
Той сподели, че учениците живеят на интернат в Софийската духовна семинария, който е ремонтиран и изцяло освежен преди четири години. " Семинаристите ни са от цялата страна, само че имаме и деца, които са от нашите общности в чужбина - от Албания, Канада, Германия. Техните фамилии живеят в тези страни, само че тези възпитаници са пристигнали да учат в Софийската духовна семинария ", изясни ректорът. Той сподели, че " семинарията се устоя напълно от Българската православна черква - с храна, отопление, осветяване ". Варненският и Великопреславски митрополит Йоан е нравствен надзирател на Софийската духовна семинария.
" Всеки митрополит от БПЦ, от която епархия е съответният наш възпитаник, има отношение към него, виждат се, беседват и му се оказва помощ с каквото може. Учениците ни, през ваканциите, пък оказват помощ на архиереите в църквите, които са по родните им места ", сподели ректорът.
Религиозното обучение учи на добродетели и оказва помощ на децата да се запазят от всички тествания и изкушения
На въпрос какво носи на младежите религиозното, богословското обучение, ректорът на семинарията отговори, че часовете по вяра първо дават познания на учениците, само че по-късно им отварят и светоглед, обвързван с християнския метод на живот, който към този момент 2000 години ни учи на самообладание, на примирение, на приемливост и на обич към близък.
" Религиозното обучение ни учи на всяка една добродетел, на която нашият Господ - Иисус Христос, ни демонстрира на всички нас, като индивиди - по какъв метод би трябвало да живеем, с цел да можем да обичаме, най-много близък си. Това знание оказва помощ на децата, с цел да ги запази от всички тези тествания и изкушения, които ги дебнат на всички места, и да могат да реагират на тях. Когато децата имат аршин в живота си и това е Христос, който да следват, самото дете или младежът, могат да се предпазят и запазят от всички тествания и изкушения ", сподели Браницкият свещеник Пахомий.
Около 25 са преподавателите в Софийската духовна семинария, а учениците ни, които приключват - една част от тях не престават висшето си обучение в Богословския факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Много от нашите приключили възпитаници вземат решение да станат и свещеници, само че имам вяра, че в нашето учебно заведение се получава прелестно и необятно обучение, което дава опция на всеки семинарист да може да кандидатства и да се развива професионално, където той пожелае, съобщи ректорът.
Каква е 120-годишната история на Софийската духовна семинария?
Като духовна школа, Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско учебно заведение, което продължава и доразвива започнатото от Богословското учебно заведение към Лясковския манастир " Св. Петър и Павел ". През 1897 година Светият синод замисля да реалокира учебното заведение в София, само че това не се реализира и то остава в Самоков, оповестиха за Българска телеграфна агенция от семинарията, представяйки историята на духовното учебно заведение.
Светият синод взема решение да изчака построяването на особено здание за Духовна семинария на подареното през 1897 година от Столичната община място от 50 декара в местността Курубаглар - голо нагорнище южно от София. На 31 март 1902 година на това място се стича голямо човешко голям брой: Негово Царско Височество княз Фердинанд I поставя главния камък, а водосвет отслужва ръководителят на Светия синод Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството участват: ректорът на Самоковското духовно учебно заведение Йоаким Г. Бакалов, шефът на пансиона архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.
На 20 януари 1903 година след признателен молебен и водосвет, осъществен от Софийския митрополит Партений, стартират образователните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско учебно заведение се реалокират в София. През тази образователна година курсът на учебното заведение става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско учебно заведение да се преименува в Духовна академия.
Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на учебната библиотека, която към този миг е много бедна. Постепенно се набират книги и списания с теоретичен и учебен темперамент: по това време в семинарията се получават 37 български и 11 съветски богословски списания, като всички съветски издания са подарък от съветския Свети синод.
От самото начало на действието си Софийската духовна семинария е под директния контрол на синодалните архиереи, които наблюдават за естественото протичане на образователния развой, вземат участие персонално при провеждането на зрелостните изпити, участват на годишните актове.
На 26 октомври 1904 година - Димитровден, тържествено е осветена семинарската черква " Св. Йоан Рилски " от синодалните архиереи, отпред с Варненския и Преславски митрополит Симеон, в наличието на хиляди богомолци, които причисляват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.
През 1905 година Столичната община подарява на Софийската духовна семинария още 30 декара земя и дворът се уголемява до 94 декара. Под наблюдението на учителите семинаристите го трансформират доста скоро в прелестен парк.
С всяка минала година изискванията в семинарията се усъвършенстват, образователното и възпитателното дело дават все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918) обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа международна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани възпитаници, храната е слаба, облеклото - нищожно, а самото учебно заведение е преместено в частна постройка, където се развиват епидемиологични болести. През това време семинарската постройка е превърната във военна болница.
След войните пансионът се възвръща, броят на учениците нараства до 500. Едва се възстановява животът в учебното заведение и стартира независимото ръководство на Български земеделски народен съюз (1920-1923). Семинарските здания са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите агрономи и семинаристите съжителстват мъчно от 1920 до 1928 година Подготвя се преместването на семинарията в Рилския манастир.
След рухването на земеделския режим стартира нов напредък и нравствен напредък в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората международна война, а от бомбардировките на София са потърпевши и семинарските здания. Пансионното имущество е евакуирано в провинцията - в Рилския манастир, в село Елешнина, Софийско, в гара Черепиш, Врачанско, в Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир - Соколски. През лятото на 1944 година се вършат съществени мерки за продължение на занятията в Габрово, като за това спомагат шефът на Априловската гимназия и габровският фабрикант Симов.
След 9 септември 1944 година образователните занятия се възобновяват едвам през декември 1945 година в постройката на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са краткотрайно настанени в гара Черепиш и са сложени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.
След опразването на семинарските здания, употребявани от XI военна болница, а след това и от щаба на Съветската войска, всички класове са събрани и образователните занятия стартират през ноември 1947 година в личната постройка на семинарията в София. През септември 1950 година обаче още веднъж са прекратени: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни учебни заведения са преместени на гара Черепиш, тъй като с държавно решение постройките на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се употребяват за подобен до 1990 година Само храмът продължава да действа като енорийски и по тази причина е обособен от комплекса - здания с желязна ограда и независим вход.
При последното изтегляне от София през есента на 1950 година част от пансионното имущество, библиотеката и архивът са пренесени небрежно в криптата на храм-паметника " Св. Александър Невски ". После всичко оживяло отива също на гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много скъпи документи са окончателно изгубени. От непокътнатото огромен интерес за сегашните генерации съставляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на ректора и на Учителския съвет до Светия синод. От тях проличава стремежът на учителската гилдия непрестанно да се усъвършенства образователната стратегия и педагогическата работа, с цел да се реализира сполучливо нравственото, естетическото и църковно-патриотичното образование на учениците.
През пролетта на 1990 година, с министерско разпореждане, са върнати постройките на Софийската духовна семинария, като през днешния ден в тях продължава образованието и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните полезности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ