Резултатите на учениците по математика развенчават мита за елитните училища - Булевард България
Учениците в България имат трайно невисок интерес към математиката и точните науки. Това демонстрира проучване на Института за пазарна стопанска система, отдадено на качеството на образованието.
От ИПИ означават, че това води до спънки пред дигитализацията и високотехнологичната промяна на стопанската система.
Според разбора средностатистическият 15-годишен възпитаник в България е под линията на функционалната просветеност по математика.
Налице е огромно скупчване на възпитаници в групата на функционално необразованите по математика - 54% на фона на 31% приблизително за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
" Дори учениците с най-високи резултати в страната остават надалеч както зад световните водачи, по този начин и зад страни от Източна Европа, което развенчава " мита за елитните учебни заведения ", се споделя в изследването.
Според разбора броят на учениците, които избират математика в гимназията през последните три години, е към 2200 от общо 25 000 в профилираната подготовка.
Отбелязва се, че през последните години има последователно усъвършенстване в междинния резултат на националното външно оценяване по математика, което евентуално е разследване от структурата и компликацията на изпита, само че в същото време данните демонстрират, че съвсем 9000 или една шеста от всички възпитаници са били в учебни заведения с доста невисок резултат - под 20 точки. Над 10 пъти по-малко са тези в учебни заведения с висок триумф - със приблизително над 80 точки или 769 възпитаници.
" Стои въпросът за качеството на образованието у нас, то би трябвало да реализира функционална просветеност и съответни умения на учениците за пазара на труда. Това е извод в изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според изследването в идващите 25 години популацията у нас на възраст от 20 до 69 години ще се свие с 800 000 души, което е обвързвано и с смяна в профила на работещите.
Икономиката се пренастройва за работна мощ, която е по-възрастна и има потребност от преквалификация - над 25 % от всички заети през 2023 година са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 година
Очаква се, че младежите сред 20 и 29 години ще сменят най-вече работни места, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят най-малко един път, а цифровите умения ще бъдат извънредно значими в този развой, означи старши откривателят в ИПИ Петър Ганев, представен от Българска телеграфна агенция.
В изследването се показва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA показват стагнацията на системата на учебно обучение у нас, като последните три издания на класацията демонстрират, че достиженията на българските възпитаници се утежняват и в трите дисциплини - четене, математика и естествени науки.
Резултатите демонстрират закъснение от междинните резултати за Организацията за икономическо сътрудничество и раз и от положителните образци от Централна и Източна Европа, заключи Ганев и посочи значимостта от повишение на функционалната просветеност и придобиване на умения от учениците в процеса на обучение.
" Проблемът в образованието е на всички места и има потребност от политики, с цел да бъде решен ", означи Ганев.
В цели учебни заведения междинният триумф по Български език и литература е под " Среден 3 " - в 148 учебни заведения през 2024 година, а осем учебни заведения са със междинна оценка " Слаб 2 ".
" Моята оценка е, че най-вероятно приказваме за най-малко 80 000 - 90 000 възпитаници, които получават " под Среден 3. Това е една група деца, на които на процедура просветителната система не им дава нужните умения, а те след това ще бъдат на пазара на труда, разяснява Петър Ганев. Ние нямаме ориентирана политика към провалящите се учебни заведения, които под една или друга форма не съумяват и то с години ", добави той.
Едва 18% (под 4000 общо) от приключилите бакалаври през 2023 година са в специалности математика, информатика и техническите науки, при 16% през 2017 година, демонстрира проучването.
Симулация на ИПИ демонстрира, че в случай че учениците подобрят резулатите си в учебно заведение до междинните равнища в Чехия и Полша, това би довело до растеж на Брутният вътрешен продукт с сред 10 и 30 милиарда лв. до 2045 година.
От ИПИ означават, че това води до спънки пред дигитализацията и високотехнологичната промяна на стопанската система.
Според разбора средностатистическият 15-годишен възпитаник в България е под линията на функционалната просветеност по математика.
Налице е огромно скупчване на възпитаници в групата на функционално необразованите по математика - 54% на фона на 31% приблизително за страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР).
" Дори учениците с най-високи резултати в страната остават надалеч както зад световните водачи, по този начин и зад страни от Източна Европа, което развенчава " мита за елитните учебни заведения ", се споделя в изследването.
Според разбора броят на учениците, които избират математика в гимназията през последните три години, е към 2200 от общо 25 000 в профилираната подготовка.
Отбелязва се, че през последните години има последователно усъвършенстване в междинния резултат на националното външно оценяване по математика, което евентуално е разследване от структурата и компликацията на изпита, само че в същото време данните демонстрират, че съвсем 9000 или една шеста от всички възпитаници са били в учебни заведения с доста невисок резултат - под 20 точки. Над 10 пъти по-малко са тези в учебни заведения с висок триумф - със приблизително над 80 точки или 769 възпитаници.
" Стои въпросът за качеството на образованието у нас, то би трябвало да реализира функционална просветеност и съответни умения на учениците за пазара на труда. Това е извод в изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според изследването в идващите 25 години популацията у нас на възраст от 20 до 69 години ще се свие с 800 000 души, което е обвързвано и с смяна в профила на работещите.
Икономиката се пренастройва за работна мощ, която е по-възрастна и има потребност от преквалификация - над 25 % от всички заети през 2023 година са над 55 години, за първи път заетите над 55 години са повече от заетите до 34 година
Очаква се, че младежите сред 20 и 29 години ще сменят най-вече работни места, най-вероятно ще сменят и сферата, в която работят най-малко един път, а цифровите умения ще бъдат извънредно значими в този развой, означи старши откривателят в ИПИ Петър Ганев, представен от Българска телеграфна агенция.
В изследването се показва, че през последните две десетилетия резултатите от PISA показват стагнацията на системата на учебно обучение у нас, като последните три издания на класацията демонстрират, че достиженията на българските възпитаници се утежняват и в трите дисциплини - четене, математика и естествени науки.
Резултатите демонстрират закъснение от междинните резултати за Организацията за икономическо сътрудничество и раз и от положителните образци от Централна и Източна Европа, заключи Ганев и посочи значимостта от повишение на функционалната просветеност и придобиване на умения от учениците в процеса на обучение.
" Проблемът в образованието е на всички места и има потребност от политики, с цел да бъде решен ", означи Ганев.
В цели учебни заведения междинният триумф по Български език и литература е под " Среден 3 " - в 148 учебни заведения през 2024 година, а осем учебни заведения са със междинна оценка " Слаб 2 ".
" Моята оценка е, че най-вероятно приказваме за най-малко 80 000 - 90 000 възпитаници, които получават " под Среден 3. Това е една група деца, на които на процедура просветителната система не им дава нужните умения, а те след това ще бъдат на пазара на труда, разяснява Петър Ганев. Ние нямаме ориентирана политика към провалящите се учебни заведения, които под една или друга форма не съумяват и то с години ", добави той.
Едва 18% (под 4000 общо) от приключилите бакалаври през 2023 година са в специалности математика, информатика и техническите науки, при 16% през 2017 година, демонстрира проучването.
Симулация на ИПИ демонстрира, че в случай че учениците подобрят резулатите си в учебно заведение до междинните равнища в Чехия и Полша, това би довело до растеж на Брутният вътрешен продукт с сред 10 и 30 милиарда лв. до 2045 година.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ