Възрожденски дух в училище: Седмокласници от СУ „Христо Ботев“-Враца вдъхнаха живот на „Радини вълнения“ /снимки/
Учениците от 7.а и 7.в клас ни върнаха повече от век обратно – право в класната стая на Вазовата Бяла църква. Под вещото управление на госпожа Цветомила Димитрова (учител в ГЦОУД и учител по история), децата пресъздадоха „ Радини безредици “.
Събитието бе намерено от Катрин, която в ролята си на водеща даде формален старт на представлението. Цялото деяние пък бе изобретателно преплетено от гласа на Стефи като повествовател.
Още с първите реплики Георги прикова вниманието. Неговият Киряк Стефчов бе съвсем като в книгата – надут, значим и язвителен, чак досега, в който щеше да удари Събка с бастуна. До него Росен и Пламен, като негови правилни придружители, се вживяха в функциите си незабавно и с очевидно наслаждение подклаждаха напрежението на изпита.
Ива пресъздаде облика на Рада Госпожина с онази откровена плашливост и боязън, които трогват всеки четец. До нея Димитър (Бойчо Огнянов) внесе мъжка убеденост и достолепие, трансформирайки се в опора на смутените девойчета.
Истинска изненада бе Велислав като даскал Климент – въпреки нормално свенлив, тук той сподели същински актьорски гений. Със същото тежко наличие и мил звук се отличи и Мартин като поп Ставри.
Колоритът на сцената бе цялостен с помощта на:
Венислав (г-н Михалаки) и Емануела (Райна), които бяха напълно естествени в облиците си.
Елена (Милка), Цветилияна (Събка) и Юлия (Иванка), които донесоха непорочност и детска откровеност.
Лилия (кака Гинка) и Елизабет (баба Пенка), които прибавиха щипка национална достоверност.
В „ учебното заведение “ се включиха и по-малките попълнения от 5.в клас, които направиха картината още по-жива под любопитните погледи на четвъртокласниците в публиката.
Вдъхновението не стихна с аплодисментите. Когато седмокласниците се прибраха по стаите си, с цел да се борят с домашното по математика, атмосферата към момента беше друга. Вместо нормалната тишина, в стаята звучаха български песни – дребен знак, че Вазовото слово е пуснало корен в сърцата им.
Поздравления за всички участници и за госпожа Димитрова! Те потвърдиха, че когато се работи със сърце, литературата и историята не са просто страници от учебника, а същинско прекарване, което ни събира и ни прави по-добри.
Събитието бе намерено от Катрин, която в ролята си на водеща даде формален старт на представлението. Цялото деяние пък бе изобретателно преплетено от гласа на Стефи като повествовател.
Още с първите реплики Георги прикова вниманието. Неговият Киряк Стефчов бе съвсем като в книгата – надут, значим и язвителен, чак досега, в който щеше да удари Събка с бастуна. До него Росен и Пламен, като негови правилни придружители, се вживяха в функциите си незабавно и с очевидно наслаждение подклаждаха напрежението на изпита.
Ива пресъздаде облика на Рада Госпожина с онази откровена плашливост и боязън, които трогват всеки четец. До нея Димитър (Бойчо Огнянов) внесе мъжка убеденост и достолепие, трансформирайки се в опора на смутените девойчета.
Истинска изненада бе Велислав като даскал Климент – въпреки нормално свенлив, тук той сподели същински актьорски гений. Със същото тежко наличие и мил звук се отличи и Мартин като поп Ставри.
Колоритът на сцената бе цялостен с помощта на:
Венислав (г-н Михалаки) и Емануела (Райна), които бяха напълно естествени в облиците си.
Елена (Милка), Цветилияна (Събка) и Юлия (Иванка), които донесоха непорочност и детска откровеност.
Лилия (кака Гинка) и Елизабет (баба Пенка), които прибавиха щипка национална достоверност.
В „ учебното заведение “ се включиха и по-малките попълнения от 5.в клас, които направиха картината още по-жива под любопитните погледи на четвъртокласниците в публиката.
Вдъхновението не стихна с аплодисментите. Когато седмокласниците се прибраха по стаите си, с цел да се борят с домашното по математика, атмосферата към момента беше друга. Вместо нормалната тишина, в стаята звучаха български песни – дребен знак, че Вазовото слово е пуснало корен в сърцата им.
Поздравления за всички участници и за госпожа Димитрова! Те потвърдиха, че когато се работи със сърце, литературата и историята не са просто страници от учебника, а същинско прекарване, което ни събира и ни прави по-добри.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ