Учениците на 15 - 16 години в България искат да

Учениците на 15 - 16 години в България желаят да работят в екип, само че нямат задоволително положителни умения, с цел да го вършат. Причината е методът на преподаване в българските учебни заведения, който не развива уменията за мислене и за работа с други хора. Това демонстрират резултатите от един от модулите от интернационалното проучване PISA, които се обобщават от Международната организация за икономическо съдействие и бяха показани във вторник от Министерството на образованието и науката.

Изследването PISA обгръща деца на 15 - 16 години или главно в девети клас. То не демонстрира какви са знанията на учениците по дадени предмети, а уменията им да употребяват наученото на процедура. Българските възпитаници обичайно имат резултати по-ниски от междинните в главните области на препитването - четене, математика и естествени науки.

Резултати - под междинните

Подобен е резултатът и по спомагателния модул за решение на задания в екип. При междинен резултат за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз - 500 точки, България се подрежда измежду страните, в които резултатите на учениците са под това равнище. Средно деветокласниците у нас имат 444 точки, което подрежда страната на 40-о място от 51 страни. Най-добри са резултатите на децата от Сингапур - 561 точки, следвани от японските възпитаници с 552 точки и тези от Хонг Конг - 541 точки. Учениците от тези страни се показват добре и по математика, четене и естествени науки.

Европейската страна с най-хубави резултати е Естония, която се подрежда на 6-о място. Най-зле са се показали учениците от Тунис, които имат междинен резултат 382 точки.

2% се оправят с най-трудните задания

Едва 2% от българчетата, взели участие в изследването, са съумели да решат най-трудните задания. 49% са се справили с най-лесните, а още толкоз с тези със междинна компликация. Това, съгласно Светла Петрова от Център за оценяване в предучилищното и учебното обучение, демонстрира " умерени умения " за решение на проблеми в екип.

Те включват верни решения за справяне със съответната задача, за разпределение на работата и функциите, за справяне с конфликтни обстановки, за обосноваване на екипа, за надзор на хората, с които се работи. Това са все качества, които се изискват всеобщо от работодателите при асортимент на личен състав.

Данните за България демонстрират, че девойките се оправят по-добре с работата в екип. Същата наклонност се следи и в останалите страни. По-лоши резултати имат децата, които постоянно бягат от час и отсъстват от учебно заведение, такива, които учат в учебни заведения, където отсъствията са чести, както и тези, които са били обект на тормоз в клас.

Промяна в преподаването

Според Светла Петрова за подобряването на уменията на учениците да вземат решение проблеми дружно би трябвало смяна в методите на преподаване по всички предмети. За задачата е нужна целенасочена подготовка на учителите. За екипната работа оказват помощ положителните взаимоотношенията на учениците с родители, учители, съученици.

Задачите, с които са оценени уменията за работа в екип, изобщо не се употребяват в българското учебно заведение. Те се вземат решение онлайн, сътрудниците на ученика са виртуални, а връзката става с чат. Единият виртуален съотборник пречи на екипната работа, а другият нормално спомага. Според обстановката детето би трябвало да избере верния отговор, който да докара до сполучлив край общата работа. За задачата би трябвало да сформира проект за деяние, да разпредели функциите, да се оправи с колегата, който спъва работата, и в това време, да го стимулира да взе участие. Освен това би трябвало да управлява кооперативния сътрудник, който също може да пречи на общата работа.

Примерна задача от изпитването може да видите тук.