Юлиян Петров: Учениците масово играят на смартфоните си по време на час
Учениците всеобщо играят на смарт телефоните си по време на час. Това декларира ръководителят на Следствен отдел към окръжна прокуратура "Подкрепа " доктор Юлиян Петров в позиция, публикувана от пресцентъра на профсъюз "Образование " към КТ "Подкрепа ".
Публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:
За възбраните в българските учебни заведения
Смартфонът е устройството, което имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% % от тях имат профил във Facebook. Моделите и цените на ученическите смарт телефони нормално надвишават тези на техните родители, а междинната им цена надвишава твърдо минималната работна заплата.
Използването на мобилни телефони в образователен час е новия публичен спор, спор в който страните родители и учители кръстосват своите чувства за образование и социализация, а МОН неутрално цитира текста от учебния закон, който в член 172 йезуитски е отсякъл: „ Учениците да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове. “ Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да подсигурява използването на този текст.
Нуждата от контролиране на потреблението на мобилни устройства се появява още през 2008 година, когато над 50% от българските възпитаници към този момент разполагат със смарт телефони. За да няма недоразумения би трябвало да разясним терминът „ мобилен “ телефон, който включва и смарт телефон, т.е. телефон, който не е единствено за диалози, само че и с мобилна връзка с интернет и достъп до обществените мрежи и приложения за непрекъсната мобилна връзка. И в случай че терзанието на българските родители е неналичието на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили тъкмо такива мобилни устройства с опция единствено за диалог, което не е действителността!
В международната учебна процедура има два модела за контролиране на разпоредбите. Първият на правилото на разпоредбите и глобите, а вторият е на правилото на консенсуса. По публикуван е този със глобите, който е преход към идващия с консенсуса. Франция е следващата страна, която е прозряла, че единствено рекомендациите на шефа и учителя не правят работа и би трябвало да се намеси негово величество закона. Премиерът на Франция Макрон е поел риска от публичния реваншизъм за това деяние. Защото Франция е демократична страна, страна на свободите, които се подсигуряват със отговорности. На процедура във френските учебни заведения се подписва контракт сред фамилията и учебното заведение и към този момент част от този контракт е изключване на
мобилния телефон в учебно заведение. Който възпитаник не съблюдава правилото за изключения телефон /респективно и другите правила/ се предизвестява и следва „ изключване “ за 3 дни. Родителите нямат алтернатива и процедура за
противоречие или интервенция в учебните политики. Френските родители и по-голямата част от младежите одобряват обикновено спазването на разпоредбите, респективно и това за телефона, тъй като толерират образуването на гражданските умения да се случва в учебно заведение.
Подобна е и обстановката в Англия – там също е неразрешено потреблението на мобилни телефони в учебно заведение, като за образователни цели се употребяват таблети с контролиран достъп до интернет. Английските възпитаници желаят да вървят на учебно заведение и изпитват огромен интерес към образователните действия. Според техните родители учениците нямат време за мобилни телефони и въпреки всичко потреблението на персонален телефон в час е неуместно. Но в случай че въпреки всичко някой възпитаник не съблюдава учебните правила, което е изключение, то с него се заема не учителя, а помощник-учителя, който комуникира с родителите и предлага за санкции. Английските възпитаници се изключват по доста олекотена процедура по която родителят не може да влияе. Ако възпитаник отсъства неоснователно, то на родителят му незабавно се завежда правосъдно дело и се осъжда на санкции в хиляди паунди.
Родителите са сътрудници в учебните действия и са най-активни в доброволчеството. В Германия, в множеството от федералните провинции е категорично неразрешено учениците в главен курс да влизат с телефон в учебно заведение, има дежурен телефон за връзка с родителя при потребност.
В Полша има възбрана за прилагане на мобилни телефони в час, която се постанова с вътрешните правилници на учебните заведения. За несъблюдение на учебните правилници се понижава рейтинга на държанието, а пониженото държание въздейства върху избора на учебно заведение. И в Полша и в Германия е неуместна мисълта за неспазване на учебните правилници, заради строгите безкомпромисни наказания към ученика и родителя и безспорния престиж на учителя.
В българските учебни заведения към този момент ще има достъп до интернет на цялата територия на учебното заведение, съгласно МОН, надяваме се контролиран. Но има ли фамилна регулация и контрол към децата на възраст до 14 години по отношение на техни профили в обществени мрежи и запазване от цифровия тероризъм. Всички знаем, че даже за Facebook има условие за 18 години, само че множеството родители толерират своите деца, за основаване на профили и достъп до обществените мрежи. Българското семейство мъчно основава правила за контролиране на достъпа до световните мрежи и предварителната защита от големите рискове, които съществуват там. Но българските родители към този момент не утвърждават възможната възбрана на мобилните телефони в час.
Или казано с други думи, текста от ЗПУО за възбрана използването на мобилен телефон по време на образователен час не работи. Българските възпитаници могат и си играят на смарт телефоните или си „ пишат “ по време на час. Защото няма принадлежности за противопоставяне на този недостатък. Защото виждаме несъгласието на множеството българските родители към всички ограничавания към техните деца. И тъй като законотворците не целят основаването на правила, които да се съблюдават, а избират такива, които звучат красиво. Не можем да пропуснем някои просветителни институции, които са основали правила и в часа „ молят “ учениците да слагат телефоните в къщички за телефони. Това е чудесна процедура, само че би трябвало ли една птичка да прави пролетта.
Изходите от тази обстановка са два: Да продължим да се давим в океана от официални текстове и да си мечтаем, че не сме стигнали дъното на упадъка на българското обучение или да използваме от дълго време откритата „ топла “ вода и
създадем настоящи правила. Но преди този момент би трябвало изрично да подредим йерархията в разпоредбите и отговорности сред възпитаници, родители, учители, шефове и министерство. За да се случи това обаче законотворците би трябвало да овладеят страховете си!
Защото в този момент разпоредбите към възпитаници и родители са противоречиви и неефективни!
Предложението на Синдикат „ Образование “ е за смяна в ЗПУО, като се вмени обвързване за сключване на контракт сред просветителната институция и фамилията, който да включва и експлицитна възбрана за владеене и прилагане на мобилен телефон в образователен час.
Във връзка с политиката за цифровизация, МОН по-бързо би трябвало да обезпечи цифрови устройства на просветителните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците.
Публикуваме цялостния текст без редакторска интервенция:
За възбраните в българските учебни заведения
Смартфонът е устройството, което имат към 85% от българските възпитаници, а почти 95% % от тях имат профил във Facebook. Моделите и цените на ученическите смарт телефони нормално надвишават тези на техните родители, а междинната им цена надвишава твърдо минималната работна заплата.
Използването на мобилни телефони в образователен час е новия публичен спор, спор в който страните родители и учители кръстосват своите чувства за образование и социализация, а МОН неутрално цитира текста от учебния закон, който в член 172 йезуитски е отсякъл: „ Учениците да не употребяват мобилните си телефони по време на образователните часове. “ Разбира се, няма никакъв механизъм, който би могъл да подсигурява използването на този текст.
Нуждата от контролиране на потреблението на мобилни устройства се появява още през 2008 година, когато над 50% от българските възпитаници към този момент разполагат със смарт телефони. За да няма недоразумения би трябвало да разясним терминът „ мобилен “ телефон, който включва и смарт телефон, т.е. телефон, който не е единствено за диалози, само че и с мобилна връзка с интернет и достъп до обществените мрежи и приложения за непрекъсната мобилна връзка. И в случай че терзанието на българските родители е неналичието на мобилна връзка със своите деца, то те биха закупили тъкмо такива мобилни устройства с опция единствено за диалог, което не е действителността!
В международната учебна процедура има два модела за контролиране на разпоредбите. Първият на правилото на разпоредбите и глобите, а вторият е на правилото на консенсуса. По публикуван е този със глобите, който е преход към идващия с консенсуса. Франция е следващата страна, която е прозряла, че единствено рекомендациите на шефа и учителя не правят работа и би трябвало да се намеси негово величество закона. Премиерът на Франция Макрон е поел риска от публичния реваншизъм за това деяние. Защото Франция е демократична страна, страна на свободите, които се подсигуряват със отговорности. На процедура във френските учебни заведения се подписва контракт сред фамилията и учебното заведение и към този момент част от този контракт е изключване на
мобилния телефон в учебно заведение. Който възпитаник не съблюдава правилото за изключения телефон /респективно и другите правила/ се предизвестява и следва „ изключване “ за 3 дни. Родителите нямат алтернатива и процедура за
противоречие или интервенция в учебните политики. Френските родители и по-голямата част от младежите одобряват обикновено спазването на разпоредбите, респективно и това за телефона, тъй като толерират образуването на гражданските умения да се случва в учебно заведение.
Подобна е и обстановката в Англия – там също е неразрешено потреблението на мобилни телефони в учебно заведение, като за образователни цели се употребяват таблети с контролиран достъп до интернет. Английските възпитаници желаят да вървят на учебно заведение и изпитват огромен интерес към образователните действия. Според техните родители учениците нямат време за мобилни телефони и въпреки всичко потреблението на персонален телефон в час е неуместно. Но в случай че въпреки всичко някой възпитаник не съблюдава учебните правила, което е изключение, то с него се заема не учителя, а помощник-учителя, който комуникира с родителите и предлага за санкции. Английските възпитаници се изключват по доста олекотена процедура по която родителят не може да влияе. Ако възпитаник отсъства неоснователно, то на родителят му незабавно се завежда правосъдно дело и се осъжда на санкции в хиляди паунди.
Родителите са сътрудници в учебните действия и са най-активни в доброволчеството. В Германия, в множеството от федералните провинции е категорично неразрешено учениците в главен курс да влизат с телефон в учебно заведение, има дежурен телефон за връзка с родителя при потребност.
В Полша има възбрана за прилагане на мобилни телефони в час, която се постанова с вътрешните правилници на учебните заведения. За несъблюдение на учебните правилници се понижава рейтинга на държанието, а пониженото държание въздейства върху избора на учебно заведение. И в Полша и в Германия е неуместна мисълта за неспазване на учебните правилници, заради строгите безкомпромисни наказания към ученика и родителя и безспорния престиж на учителя.
В българските учебни заведения към този момент ще има достъп до интернет на цялата територия на учебното заведение, съгласно МОН, надяваме се контролиран. Но има ли фамилна регулация и контрол към децата на възраст до 14 години по отношение на техни профили в обществени мрежи и запазване от цифровия тероризъм. Всички знаем, че даже за Facebook има условие за 18 години, само че множеството родители толерират своите деца, за основаване на профили и достъп до обществените мрежи. Българското семейство мъчно основава правила за контролиране на достъпа до световните мрежи и предварителната защита от големите рискове, които съществуват там. Но българските родители към този момент не утвърждават възможната възбрана на мобилните телефони в час.
Или казано с други думи, текста от ЗПУО за възбрана използването на мобилен телефон по време на образователен час не работи. Българските възпитаници могат и си играят на смарт телефоните или си „ пишат “ по време на час. Защото няма принадлежности за противопоставяне на този недостатък. Защото виждаме несъгласието на множеството българските родители към всички ограничавания към техните деца. И тъй като законотворците не целят основаването на правила, които да се съблюдават, а избират такива, които звучат красиво. Не можем да пропуснем някои просветителни институции, които са основали правила и в часа „ молят “ учениците да слагат телефоните в къщички за телефони. Това е чудесна процедура, само че би трябвало ли една птичка да прави пролетта.
Изходите от тази обстановка са два: Да продължим да се давим в океана от официални текстове и да си мечтаем, че не сме стигнали дъното на упадъка на българското обучение или да използваме от дълго време откритата „ топла “ вода и
създадем настоящи правила. Но преди този момент би трябвало изрично да подредим йерархията в разпоредбите и отговорности сред възпитаници, родители, учители, шефове и министерство. За да се случи това обаче законотворците би трябвало да овладеят страховете си!
Защото в този момент разпоредбите към възпитаници и родители са противоречиви и неефективни!
Предложението на Синдикат „ Образование “ е за смяна в ЗПУО, като се вмени обвързване за сключване на контракт сред просветителната институция и фамилията, който да включва и експлицитна възбрана за владеене и прилагане на мобилен телефон в образователен час.
Във връзка с политиката за цифровизация, МОН по-бързо би трябвало да обезпечи цифрови устройства на просветителните институции за работа в час като таблети, монитори, интерактивни дъски и други, които да привлекат интереса на децата и учениците.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ