Без сингулярност: Физиците намериха решение на основната загадка на черните дупки
Учените имат вяра, че черните дупки могат да съществуват без сингулярност, място, където законите на физиката не важат. Учените са предложили различни модели на черни дупки, които се разграничават от общоприетия, съгласно теорията на относителността на Айнщайн.
Изследването е признато за издание в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, написа IFLScience.
Общата доктрина на относителността допуска, че във Вселената има извънредно плътни обекти с голяма гравитация, от които даже светлината не може да избяга, в случай че попадне вътре. Ето за какво тези обекти се назовават черни дупки. Общата доктрина на относителността на Айнщайн разказва общоприета черна дупка, която има небосвод на събитията или граница, отделяща я от останалата част на Вселената. Всички обекти, които пресичат хоризонта на събитията, остават в черната дупка вечно. Стандартният модел на черната дупка също допуска съществуването на сингулярност в нейния център.
Сингулярността е проблем, тъй като е мястото, където законите на физиката стопират да работят. Учените имат приблизителна визия какво се случва оттатък хоризонта на събитията преди сингулярността, само че какво се случва в тази точка на безкрайна компактност не е изцяло ясно. Проблемът е, че законите на общата доктрина на относителността и квантовата механика се разпадат в сингулярността на черната дупка.
Физиците от дълго време се пробват да се отърват от сингулярността, употребявайки разнообразни модели, а в този момент учените са предложили два различни модела на черни дупки, където няма сингулярност. Тоест, учените допускат, че във Вселената могат да съществуват черни дупки без сингулярност в центъра, което взема решение главния проблем на черните дупки.
Физиците считат, че има три типа черни дупки:
Стандартна черна дупка, където съществуват сингулярност и небосвод на събитията. Освен това, към него има пръстен от светлина, основан от абсорбирането на материята под въздействието на черната дупка. Нормална черна дупка, която има небосвод на събитията, само че няма сингулярност. Тя също по този начин има пръстен от светлина, както и вътрешен небосвод на събитията, който би могъл да съставлява входа на червеева дупка, вместо сингулярност. Там материята може да се съхранява или за неопределен срок, или за несъмнено време. Симулаторът на черна дупка възпроизвежда външните характерности на черната дупка, само че няма нито сингулярност, нито небосвод на събитията, а има пръстен от светлина. Предполага се, че подобен обект може да съставлява червеева дупка, през която могат да преминат други обекти, попаднали в такава черна дупка.Припомняме ви, че теорията за червеевите дупки допуска, че в космоса може да има области от пространството, които работят като тип проход сред разнообразни елементи на пространството.
Физиците имат вяра, че наблюденията могат да открият елементарни черни дупки и имитатори на черни дупки. Но към момента би трябвало да определим какви резултати ги отличават от общоприетата черна дупка. Повече информация може да пристигна от детекторите на гравитационни талази, защото могат да изследват цялата черна дупка.
Нека ви напомним, че може би най-известната черна дупка е тази, която се намира в центъра на нашата вселена Млечен път. Нарича се Стрелец A* и се намира на почти 26 000 светлинни години от нас. 1 светлинна година е 9,5 трилиона километра. Масата на нашата „ родна “ черна дупка е почти 4 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето.
