НАСА пусна призрачни звуци от най-големия спътник на Юпитер
Учените към момента се двоумят дали Ганимед, гигантският сателит на Юпитер, в действителност не е планета. Като най-голямата „ луна " в Слънчевата система, това е едно от най-интригуващите места в нашия космополитен „ квартал ". Сондата „ Юнона " (Juno) е записала и изпратила в НАСА любопитни шумове, които сега са подложени на дълбоки разбори.
На 7 юни 2021 година „ Юнона " е направил относително невисок полет над Ганимед и е записал електромагнитните талази на спътника, създадени в магнитосферата, с инструмента Waves. Когато честотата на тези предавания се измести в звуковия диапазон, резултатът е изумително злокобен набор от извънземни викове и писък. Аудиозаписът беше демонстриран тази есен на среща на Американския геофизичен съюз.
Транспонирането на данните в аудио честоти не е единствено за развлечение. Това е друг метод за достъп и интерпретиране на данните, което от своя страна може да помогне за разпознаването на фини елементи, които другояче биха могли да бъдат подценени. „ Звуците “ на Слънчевата система са записвани с редица сонди, в това число с „ Вояджър “, както и при други планетарни задачи.
Ганимед е по-голям от Меркурий. Има изцяло диференцирано ядро и може да носи течен океан надълбоко под ледената си кора. А в него би могло да има живот. На всичкото от горната страна има и лично магнитно поле - единствен от „ луните " в Слънчевата система.
„ Възможно е смяната в честотата директно след най-близкия метод да се дължи на прекосяване от нощната към дневната страна на Ганимед “, споделя физикът и астроном Уилям Кърт от Университета на Айова.
„ Юнона " прилежно учи освен Ганимед, само че и самия Юпитер, получавайки най-подробната до момента карта на магнитното поле на газовия колос. Данните водят до догатки, че магнитното поле на Юпитер е претърпяло смяна през последните пет години и че Голямото синьо леке, раздрано от мощните ветрове на Юпитер, се движи на изток с четири сантиметра в секунда по отношение на останалата част от вътрешността на планетата.
Учените са изследвали и турбуленцията в атмосферата на Юпитер. Приликата на тази турбуленция с турбуленцията на фитопланктона в океаните на Земята накара океанографа Лия Сийгелман от Института по океанография на Скрипс да се опита да свърже опорните точки. Според нея на Юпитер моделите на вихри се образуват непринудено и ще витаят в дълготраен проект.
Изследователите получиха и нова фотография на нещо, което рядко се вижда: на тънкия главен пръстен на Юпитер, формиран от праха, отделян от неговите спътници Метис и Адрастея. Разширената задача на Juno ще продължи до юни 2025 г.
Източник
На 7 юни 2021 година „ Юнона " е направил относително невисок полет над Ганимед и е записал електромагнитните талази на спътника, създадени в магнитосферата, с инструмента Waves. Когато честотата на тези предавания се измести в звуковия диапазон, резултатът е изумително злокобен набор от извънземни викове и писък. Аудиозаписът беше демонстриран тази есен на среща на Американския геофизичен съюз.
„ Този саундтрак е задоволително див, с цел да ви накара да се чувствате по този начин, като че ли карате, до момента в който Джуно " се рее около Ганимед за първи път от повече от две десетилетия “, споделя физикът Скот Болтън от Югозападния проучвателен институт. Ако слушате деликатно, можете да чуете внезапната смяна към по-високи честоти към междинната точка на записа, което съставлява влизане в друг район в магнитосферата на Ганимед. "
Транспонирането на данните в аудио честоти не е единствено за развлечение. Това е друг метод за достъп и интерпретиране на данните, което от своя страна може да помогне за разпознаването на фини елементи, които другояче биха могли да бъдат подценени. „ Звуците “ на Слънчевата система са записвани с редица сонди, в това число с „ Вояджър “, както и при други планетарни задачи.
Ганимед е по-голям от Меркурий. Има изцяло диференцирано ядро и може да носи течен океан надълбоко под ледената си кора. А в него би могло да има живот. На всичкото от горната страна има и лично магнитно поле - единствен от „ луните " в Слънчевата система.
„ Възможно е смяната в честотата директно след най-близкия метод да се дължи на прекосяване от нощната към дневната страна на Ганимед “, споделя физикът и астроном Уилям Кърт от Университета на Айова.
„ Юнона " прилежно учи освен Ганимед, само че и самия Юпитер, получавайки най-подробната до момента карта на магнитното поле на газовия колос. Данните водят до догатки, че магнитното поле на Юпитер е претърпяло смяна през последните пет години и че Голямото синьо леке, раздрано от мощните ветрове на Юпитер, се движи на изток с четири сантиметра в секунда по отношение на останалата част от вътрешността на планетата.
Учените са изследвали и турбуленцията в атмосферата на Юпитер. Приликата на тази турбуленция с турбуленцията на фитопланктона в океаните на Земята накара океанографа Лия Сийгелман от Института по океанография на Скрипс да се опита да свърже опорните точки. Според нея на Юпитер моделите на вихри се образуват непринудено и ще витаят в дълготраен проект.
Изследователите получиха и нова фотография на нещо, което рядко се вижда: на тънкия главен пръстен на Юпитер, формиран от праха, отделян от неговите спътници Метис и Адрастея. Разширената задача на Juno ще продължи до юни 2025 г.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ