Анализ на запазени човешки мозъци на 12 000 г. променя познанията ни за този орган
Учените към момента не са наясно по какъв начин работи метода на опазване, който наподобява е неповторим за мозъка и за никоя друга телесна тъкан
Експертите отдавна считат, че човешкият мозък е един от първите органи, които изгниват и се разлагат след гибелта. Нови проучвания обаче демонстрират, че казусът не е подобен, написа " Дейли мейл ".
В реалност се оказва, че мозъците се резервират сносно, съгласно екип от учени от Оксфордския университет.
Досега всякога, когато археолозите са откривали остарял, добре непокътнат мозък, той е бил считан за нещо необичайно, или за артикул на целенасочени старания за опазване от страна на античните хора.
Екипът, който стои зад новото проучване, е проучил археологически списък, обхващащ над 4000 човешки мозъка, доста от които датират отпреди 12 000 или повече години, с цел да откри истината за разлагането на този орган. Повечето от тях са открити в Европа, и нито един на Антарктида.
Изследователите са стигнали до заключението, че тъканите, изграждащи мозъка, се съпротивляват на разлагането доста по-добре, в сравнение с се е считало до момента.
Учените са открили също, че изискванията на околната среда на местата, където са открити мозъците, могат да доведат до още по-доброто им опазване.
Като цяло археолозите откриват меки тъкани като мускули и вътрешни органи доста по-рядко, в сравнение с кости и кожа.
Обикновено разлагането се забавя или стопира единствено посредством процеси като мумифициране, балсамиране или заледяване.
Много рядко тези процеси могат да се случат по натурален път, да вземем за пример с останките на хора, заровени в суха, богата на минерали почва, или в торфени блата.
Дълго време обаче се е считало, че мозъкът е едно от първите неща, които се разлагат след гибелта.
За да опровергае това изказване, екипът зад новото проучване е потърсил в научната литература сведения за непокътнати тъкани на човешката нервна система.
Разполагайки с тези сведения, откривателите са анализирали химическите и физическите характерности на въпросните остатъци и са проучили местата, къде те са били открити - освен като географска локация, само че и като климатични условия по времето, когато е настъпила гибелта.
Сред пробите са разпознати пет разнообразни типа опазване, измежду които заледяване, обезводняване и загадъчна категория, обозначена просто като " незнайна ".
Мозъците, непокътнати посредством незнайни процеси, съставляват съвсем една трета от архива. Екземпляри от тази категория са открити в потънали кораби, гробници и дървени и оловни ковчези.
В тези антични човешки остатъци мозъкът постоянно е единствената мека тъкан, открита от археолозите.
Обезводняването е най-разпространеният тип консервация, съставляващ 1667 от пробите или 38 %.
Забележително е, че " незнайните " мозъци са се оказали сходни по консистенция и химичен състав.
Във въпросната група попадат 1308 от мозъците, т.е. съвсем една трета от тях.
В тези проби те са единствените остатъци от меки тъкани, останали от скелетите, както и най-старите - някои на възраст до 12 000 години.
Учените обаче към момента не знаят по какъв начин работи този способ на опазване, който наподобява е неповторим за мозъка и за никоя друга телесна тъкан.
Тези мозъци не са открити в характерна среда, а по-скоро постоянно измежду остатъци в всеобщи гробове.
Експертите отдавна считат, че човешкият мозък е един от първите органи, които изгниват и се разлагат след гибелта. Нови проучвания обаче демонстрират, че казусът не е подобен, написа " Дейли мейл ".
В реалност се оказва, че мозъците се резервират сносно, съгласно екип от учени от Оксфордския университет.
Досега всякога, когато археолозите са откривали остарял, добре непокътнат мозък, той е бил считан за нещо необичайно, или за артикул на целенасочени старания за опазване от страна на античните хора.
Екипът, който стои зад новото проучване, е проучил археологически списък, обхващащ над 4000 човешки мозъка, доста от които датират отпреди 12 000 или повече години, с цел да откри истината за разлагането на този орган. Повечето от тях са открити в Европа, и нито един на Антарктида.
Изследователите са стигнали до заключението, че тъканите, изграждащи мозъка, се съпротивляват на разлагането доста по-добре, в сравнение с се е считало до момента.
Учените са открили също, че изискванията на околната среда на местата, където са открити мозъците, могат да доведат до още по-доброто им опазване.
Като цяло археолозите откриват меки тъкани като мускули и вътрешни органи доста по-рядко, в сравнение с кости и кожа.
Обикновено разлагането се забавя или стопира единствено посредством процеси като мумифициране, балсамиране или заледяване.
Много рядко тези процеси могат да се случат по натурален път, да вземем за пример с останките на хора, заровени в суха, богата на минерали почва, или в торфени блата.
Дълго време обаче се е считало, че мозъкът е едно от първите неща, които се разлагат след гибелта.
За да опровергае това изказване, екипът зад новото проучване е потърсил в научната литература сведения за непокътнати тъкани на човешката нервна система.
Разполагайки с тези сведения, откривателите са анализирали химическите и физическите характерности на въпросните остатъци и са проучили местата, къде те са били открити - освен като географска локация, само че и като климатични условия по времето, когато е настъпила гибелта.
Сред пробите са разпознати пет разнообразни типа опазване, измежду които заледяване, обезводняване и загадъчна категория, обозначена просто като " незнайна ".
Мозъците, непокътнати посредством незнайни процеси, съставляват съвсем една трета от архива. Екземпляри от тази категория са открити в потънали кораби, гробници и дървени и оловни ковчези.
В тези антични човешки остатъци мозъкът постоянно е единствената мека тъкан, открита от археолозите.
Обезводняването е най-разпространеният тип консервация, съставляващ 1667 от пробите или 38 %.
Забележително е, че " незнайните " мозъци са се оказали сходни по консистенция и химичен състав.
Във въпросната група попадат 1308 от мозъците, т.е. съвсем една трета от тях.
В тези проби те са единствените остатъци от меки тъкани, останали от скелетите, както и най-старите - някои на възраст до 12 000 години.
Учените обаче към момента не знаят по какъв начин работи този способ на опазване, който наподобява е неповторим за мозъка и за никоя друга телесна тъкан.
Тези мозъци не са открити в характерна среда, а по-скоро постоянно измежду остатъци в всеобщи гробове.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ