Ужасяващи научни експерименти от миналото
Учените постоянно са се стремели да организират опити, измежду тях мнозина са се насочвали към опити с живи същества – животни или хора. За да организират своите опити, лекарите би трябвало да са безпристрастни и безчувствени, само че някои от експериментаторите са проявявали чист садизъм към опитните си жертви. Проявите на свирепост са надминавали научния интерес, или той по-скоро е бил опрощение за ужасните им занимания. Ако не бяха довели до някои научни открития, с които да се похвалят, несъмнено никой в никакъв случай не би схванал за ужасяващи опити, правени в предишното.
Някои учени са се задоволявали с опити върху животни, оправдавайки съвестта си, че не вредят на хора. За други учени това не е било задоволително и са правили опити с хора, които са считали за същества без стойност – пандизчии, психологично заболели и пропаднали хора. Най-голямо поле за изява са имали лекарите във време на тиранично ръководство. Затова най-вече известни случаи на такива опити са документирани при нацистите и режима на Сталин. Нацистите провеждали със пандизчиите редица антихуманни опити, като присаждане на кости, проучване на измръзване до гибел, тежки изгаряния, радиация, устойчивост при eкcтрeмни aтмocфeрни уcлoвия при ниско нaлягaнe и рaзрeдeн въздух и доста други. Техните опити с хора били по-скоро чисто практични. Докато руснаците като че ли проявявали повече въображение в научните си търсения.
15 дни бодърствуване
В края на 40-те години на предишния век руски учени затворили петима индивида в херметична камера и тествали върху тях пробен газ, предотвратяващ заспиването. Те желали да проучат следствията от продължителното отнемане от сън.
Първоначалната цел на този газ била да се държат бойците будни на бойното поле за нескончаем интервал от време по време на военни дейности. Това би разрешило на държавното управление или да употребява по-малко бойци, или да усили силата и качествата им. Невротоксичният газ бил кръстен на Феликс Николаев, за който се допуска, че е боец.
Затворените обекти били политически пандизчии, оповестени за врагове на народа. Било им дадено, че в случай че вземат участие непринудено и не спят, ще бъдат освободени. Учените деликатно следели равнището на О2 в залата, с цел да не убият пробните си обекти, тъй като газът бил отровен в огромни количества. По това време към момента не съществували камерите за наблюдаване и се разполагало единствено с микрофони и дребни кръгли прозорци с дебелина 15 см. В херметичната камера били обезпечени книги, походни кревати без завивки, течаща вода и тоалетна и храна за месец. С течение на времето пандизчиите почнали да разискват между тях травматични произшествия, които са претърпели в предишното и всеки ден тези диалози ставали все по-мрачни.
След петия ден те почнали да стачкуват против събитията, довели ги до тук и да демонстрират признаци на параноя. Спрели да си приказват между тях, вместо това шепнели в микрофоните, доносничейки за останалите.
На деветия ден единият обект почнал да крещи. Той тичал крещейки в продължение на 3 часа, най-после единствено скимтял. Останалите не реагирали по никакъв метод. Те траяли да шушукат в микрофоните, до момента в който различен от тях не почнал да крещи. Други двама пандизчии почнали да късат страници от книгите, да ги мажат със изпражненията си и да ги лепят по прозорчетата. Учените към този момент не виждали какво се случва в стаята.
Крещенето и шепотът в микрофоните спряло. Нивата на кислорода сочели, че петимата пандизчии би трябвало да са живи. На 14-тия ден учените присъединили интеркома и се пробвали да споделят със пандизчиите. Те заповядали на пандизчиите да се оттеглен от вратата и да легнат на земята или в противоположен случай ще бъдат убити. Учените дали обещание, че единият пандизчия ще си завоюва неотложно избавление. С изненада, те чули единствено това: „ Вече не желаеме да бъдем свободни. “
Между откривателите и военните ръководители на плана зародил спор какво да вършат.
Затова на 15 ден прекратили изпускането на Николаевия газ в камерата и я напълнили с чист въздух. По микрофоните се чуло неодобрение. Три разнообразни гласа се молели газът още веднъж да бъде пуснат. Войници отворили залата и нахлули вътре. Затворниците крещели. Един от мъжете лежал мъртъв на пода, в 20 см кървава вода. От тялото му били откъснати части плът, с които бил запушен сифона. Всички обекти на опита били с жестоки пострадвания, които сами си предизвикали.
Опитали се да им окажат здравна помощ, само че никой от обектите не оживял.
Човек-маймуна
През 1927 година доктор Иля Иванов, прочут специалист по репродуктивна биология, подхванал научно странствуване до Африка, за да научи освен това за основаването на хибрид сред човек и маймуна.
Иванов отворил лаборатория в Гвинея и почнал да опитва с шимпанзета. Местните чиновници в лабораторията му не желали да сътрудничат. Налагало му се да крие същинската цел на опитите. Докторът съумял да организира два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма, само че те нямали триумф.
Разочарован, лекарят се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан наименуван Тарзан. С него Иванов се надявал да продължи опитите, даже потърсил искащи дами, които да износят детето на Тарзан и намерил няколко доброволки. Скоро орангутанът починал, а самият Иванов попаднал в трудов лагер.
Изследване на реакции
През 1924 година Карни Лендис, докторант по логика на психиката в Университета на Минесота, почнал опит, целящ да изследва по какъв начин страстите провокират избрани гримаси и лицеви изражения. Искал да разбере дали има универсална мимика, която всеки прави при потрес или друга реакция?
Повечето от обектите на Лендис били негови състуденти. Той очертавал тънки линии по лицата им, с цел да следи по-лесно придвижването на мускулите. След това им представял поредност от дразнители, които да произведат мощна психическа реакция. Той заснемал техните гримаси. Опитвал с разнообразни дразнители неприятни аромати, нецензурен фотоси, потапяне на ръцете в кофа, цялостна с жаби и други. Най-стимулиращият опит бил обезглавяването на жив плъх, което студентите трябвали да извършат. Повечето участници отказали да го създадат, само че в последна сметка две трети от тях се съгласили. Отказалите, били принудени да гледат по какъв начин Лендис прави интервенцията.
Експериментите на Лендис посочили удивителното предпочитание на множеството хора да вземат участие в опити, без значение какъв брой странни са те. Самият Лендис не осъзнал, че психическото послушание на състудентите му е по-голям резултат, от гримасите по лицата им. Той траял да изследва реакциите при една и съща страст..
Живата глава
Когато по времето на Френската гражданска война стотици хора изгубили главите си под гилотината, учените почнали да се чудят допустимо ли е да се резервира главата жива отвън тялото.
През 20-те години на предишния век се намерил човек, който опитал да ревизира това на процедура.
Съветският доктор Сергей Брухоненко създал примитивна машина, имитираща активността на сърце и бели дробове, която той нарекъл „ автожектор “. Устройството, възпроизвеждащо главните функционалности на живия организъм – биенето на сърцето и дишането – съумяло да поддържа жива отрязана кучешка глава. Брухоненко показал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 година За да потвърди, че главата в действителност е жива, докторът провокирал разнообразни дразнения – блъснал с чук по масата и главата страхливо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той даже дал на главата парче сирене, което изпадало от отвора под гърлото й.експ
