Планетите могат да създават собствена вода по време на формирането си: може да има много обитаеми светове
Учените считат, че в нашата вселена може да има повече обитаеми планети, в сравнение с се смяташе до момента. Това е по този начин, тъй като източникът на живот, течната вода, може естествено да се образува навътре в планетите.
Изследователите считат, че водата може да доближи до планетите освен посредством метеорити и комети. Тя може да се образува и в самите планети по време на тяхното образуване. Това значи, че водата, нужна за живот, може да съществува на доста планети в нашата вселена Млечен път. Това повдига вероятността да има повече обитаеми светове, в сравнение с се смяташе до момента. Проучването е оповестено в списание Nature, съгласно Space.
В продължение на десетилетия учените спорят по какъв начин водата е попаднала на Земята. Някои считат, че е попаднала посредством метеорити и комети. Други считат, че когато нашата планета се е образувала, тя към този момент е имала нужните съставни елементи за основаване на вода. Досега тази втора догадка в никакъв случай не е била тествана в действителни лабораторни условия.
По време на опити, симулиращи образуването на планетите, учените са пресъздали взаимоотношението на разтопена канара и водород. Проучването демонстрира, че течната вода в действителност може да се е образувала по натурален път при ранните стадии на образуване на планетите. Освен това учените считат, че течната вода се основава в огромни количества. Това значи, че доста планети в нашата вселена може да имат течна вода, която е нужна за появяването на живот.
Досега астрономите са разкрили повече от 6000 планети отвън Слънчевата система в нашата вселена Млечен път. Повечето от тези планети са по-големи от Земята, само че по-малки от Нептун. Въпреки че такива планети не се срещат в Слънчевата система, учените считат, че те имат твърди, скалисти повърхности и богати на водород атмосфери. Тази композиция прави сходни светове идеални за проучване на това по какъв начин водата може да се е образувала по време на най-ранните стадии на планетарната еволюция.
За да изучат този развой, учените са основали в лаборатория дребна версия на планета, близка до Нептун. По време на опита учените сред две диамантени пластини са оказали напън на мостри от разтопена, богата на желязо канара под налягане 600 000 пъти по-голямо от естественото налягане на Земята. След това пробите са били нагрявани до температури над 4000 градуса по Целзий. Смята се, че тези налягания и температури съществуват навътре в формираща се планета.
Според учените, те са симулирали основен стадий от образуването на скалиста планета, обгърната в пълен пласт водород. Този водород улавя топлината и поддържа скалите разтопени в продължение на милиони години. През това време водородът и разтопените скали могат да си взаимодействат.
Проучването демонстрира, че водородът елементарно се разтваря в разтопената канара, където реагира с стоманени оксиди, образувайки огромни количества вода. Следователно, съгласно учените, проучването допуска, че образуването на течна вода на планетата може да не изисква външни източници.
Според откривателите, тяхната работа допуска, че водата може да не е рядка галактическа случайност, а неизбежна последица от образуването на планетите. По този метод планетите с течна вода може да се окажат по-често срещани, в сравнение с се смяташе до момента.
