Хората могат да усещат вкус с кожата си: учените разказаха как е възможно това
Учените считат, че рецепторите за горчив усет на човешкия език са предопределени да ни предпазят от поглъщането на евентуално рискови храни, написа ScienceAlert.
Ново изследване демонстрира, че клетките на човешката кожа имат същите рецептори, които извършват сходна функционалност на клетъчно равнище. Работата, извършена от биолози от Университета по науките в Окаяма, се основава на знанията за вкусовите рецептори вид 2 (TAS2R). Те се намират в кератиноцитите на кожата и тяхната роля е да предотвратят залепването на евентуално нездравословни материали.
Преди това се смяташе, че TAS2R може да се откри единствено в езика, само че както се оказва, това въобще не е правилно. Тези вкусови рецептори покриват дебелото черво, стомаха и горните дихателни пътища. TAS2R също кипи от интензивност в кератинизираните епителни кафези на човешката кожа. Ново проучване се занимава с въпроса какво тъкмо вършат там.
Лабораторно отгледани човешки кератиноцити са хранени с типично „ горчиво хапче “ — фенилтиокарбамид (PTC), който се употребява във всевъзможни проучвания, свързани с генетиката на горчивия усет.
Когато бъде открит и обвързван PTC, рецепторите се задействат и създават цяла флота от ABC транспортери (транспортни протеини), с цел да реалокират горчивото съединяване през мембраните и назад отвън клетката.
Изследователите имат вяра, че тази верига от събития, провокирана от TAS2R, защищава клетката от увреждане от евентуално токсични горчиви съединения, което се вписва в теориите за какво въобще можем да усещаме „ горчивия “ усет.
Що се отнася до усета на езика, към момента не е решено дали горчивината ни оказва помощ да открием нездравословните субстанции. Изследванията демонстрират, че този вкусов профил може да не е толкоз потребен знак за токсичност, колкото в миналото сме считали, защото доста известни храни и питиета са с горчив усет, а доста токсичните субстанции не са.
Но това последно изследване допуска, че най-малко измежду кожните кафези рецепторите могат да имат известно преимущество при оцеляването след излагане на отрови. Клетките, на които са дадени токсични равнища на антихистамин, са имали доста по-добри равнища на оцеляване, когато техните рецептори за мъка са били задействани авансово.
„ Активирането на TAS2R от горчиви съединения като PTC и захари усъвършенства производството на ABCB1, което води до попречване на индуцирана от дифенхидрамин клетъчна гибел посредством елиминиране на тези съединения “ —- изясняват създателите на проучването.
