Фосили показват причината за масовото измиране на видове преди 250 млн. години
Учените считат, че най-сетне са се доближили до повода за най-унищожителното всеобщо изгубване на скотски и растителни типове на Земята, като са наблюдавали геохимичния спусък, който може да е провокирал всичко.
Известно като Голямото избиване, случилото се през Пермския и началото на Триасовия интервал става преди към 252 милиона години. Новото проучване се основава на изследване на изкопаеми черупки, оставени от миди (брахиоподи) в днешните Южни Алпи.
Черупките регистрират равнищата на рН на морската вода, които се въздействат от атмосферните концентрации на CO2 и наподобява, че преди към 252 милиона години е имало ненадейно, интензивно инжектиране на въглероден диоксид в атмосферата.
Това е провокирано най-вероятно от гигантска поредност от вулканични изригвания в Сибир, споделят откривателите. Повишеното стопляне и подкисляването на океана унищожават някои типове доста бързо, до момента в който все по-богатите на хранителни субстанции води изчерпват равнищата на О2 в океана за по-дълъг интервал от време, причинявайки по-нататъшно измиране на типове.
„ Този сходен на домино колапс на взаимосвързаните цикли и процеси, поддържащи живота, в последна сметка води до следената пагубна степен на всеобщо изгубване на границата сред Перм и Триас “, споделя морският биогеохимик Хана Юрикова, която в този момент е в университета в Сейнт Андрюс в Обединеното Кралство.
Екипът мери разнообразни изотопи на бор и въглерод в черупките, с цел да получи отчитане на киселинността на морската вода, употребявайки високо прецизни принадлежности като широкоспектърния мас-спектрометър с огромна геометрия (SIMS). В композиция с подробни компютърни модели, данните могат да бъдат употребявани за възобновяване на Голямото избиване.
Учените от дълго време са приели, че поредност от вулканични изригвания в сегашен Сибир са били съществена причина за Голямото заличаване на типове, само че това е първият път, когато е направена такава детайлна реорганизация на атмосферните условия. Това ни дава повече информация за главните механизми на случилото се на Земята по това време и какви са следствията през идващите няколко хиляди години.
Това изследване дава отговор на някои въпроси по отношение на комбинацията от събития и тяхната поредност, като ясно свързва повишението на CO2 с вулканичната интензивност. Анализът и моделирането също по този начин допускат, че различен фактор – отделянето на огромни количества метан от микробите на морското дъно – не е бил толкоз значим.
„ С тази техника можем освен да реконструираме еволюцията на атмосферните концентрации на CO2, само че и ясно да я проследим назад до вулканичната интензивност “, споделя морският биохимик Маркус Гутхар от Центъра за проучване на океана GEOMAR Helmholtz в Кил, Германия.
„ Разтварянето на метанхидратите, което беше препоръчано като евентуална спомагателна причина, е доста малко евентуално въз основа на нашите данни. “
Учените не престават да събират историята за случилото се при изгубването на доста типове през Перм и началото на Триас въз основа на геоложки записи, които са на стотици милиони години.
Все още има доста какво да се открие за това кои са допринасящите фактори, какъв брой дълго са траяли и по какъв начин някои типове са се запазили. Около 96 % от морските типове и 70 % от сухоземните гръбначни типове са измрели и изчезнали вечно.
Това, което прави новото изследване вълнуващо е, че демонстрира по какъв начин познанието за този интервал може да се задълбочи посредством усъвършенствани техники за разбор, които се оферират онлайн, в това число потреблението на спектрометрия и проучването на вкаменелостите на брахиоподите.
„ Без тези нови техники би било мъчно да се реконструират екологичните процеси преди повече от 250 милиона години със същото равнище на подробност, както и в този момент “, споделя морският геохимик Антон Айзенхауер от GEOMAR. „ Освен това новите способи могат да се ползват и за други научни разбори. “
Изследването е оповестено в Nature Geoscience.
