Учените търсят мистериозен компонент на Вселената, смятат, че в момента не я разбираме напълно
Учените считат, че нашето схващане за Вселената е ненапълно и би трябвало да има тайнствен съставен елемент, който да изясни данните от техните наблюдения.
Астрономите са употребявали галактическия телескоп James Webb, с цел да изследват скоростта на разширение на Вселената. Остава мистерия за какво Космосът в този момент се уголемява по-бързо, в сравнение с би трябвало, съгласно космологичния модел, който разказва ранната история на Вселената.
Въпреки че данните от телескопа James Webb потвържgават минали данни от галактическия телескоп Hubble за скоростта на разширение на Космоса, един от главните проблеми в космологията остава. Затова учените считат, че в ранната Вселена е имало тайнствен съставен елемент, който може да изясни всичко.
Изследването е оповестено в Astrophysical Journal, написа Space.
От края на 90-е години на предишния век специалистите знаят, че Вселената се уголемява с ускоряване, което ѝ се придава от не напълно ясна мощ, наречена тъмна сила. Скоростта на разширение на Вселената се дефинира от големина, известна като константа на Хъбъл.
Астрономите, употребяващи телескопа Webb, вземат решение да ревизират минали данни за константата на Хъбъл, където са открити несъответствия, предоставени от телескопа Hubble. Несъответствията в цената на константата на Хъбъл се дължат на обстоятелството, че другите измервания демонстрират разнообразни стойности. Това е наречено проблем на Хъбъл.
Учените споделят, че несъответствието сред следената скорост на разширение на Вселената и прогнозите на общоприетия космологичен модел демонстрира, че не разбираме изцяло Вселената. Астрономите употребяват дистанциите до свръхнови вид 1а или променливи звезди, с цел да дефинират константата на Хъбъл. Тези обекти ясно демонстрират по какъв начин пространството се уголемява.
Учените също по този начин употребяват измервания на галактическото микровълново фоново излъчване, с цел да схванат скоростта на разширение на Вселената в ранните стадии на нейното битие. За да предскажат каква би трябвало да бъде в този момент. Измерванията на константата на Хъбъл за локалната Вселена демонстрират по-висока стойност за скоростта на разширение на Вселената, в сравнение с би трябвало да бъде съгласно модела Lambda-CDM. Това е общоприетият космологичен модел на еволюцията на Вселената.
Въз основа на този модел константата на Хъбъл би трябвало да бъде почти 68 km/s на мегапарсек. Но данните на Хъбъл демонстрират, че тази стойност варира от 70 km/s до 76 km/s на мегапарсек, със междинна стойност от 72,8 km/s на мегапарсек.
Един мегапарсек е еднакъв на 3,26 милиона светлинни години, а една светлинна година е равна на 9,4 трилиона км.
Авторите на новото проучване са употребявали променливи звезди Цефеиди, богати на въглерод звезди и най-ярките звезди, червени колоси, с цел да тестват константата на Хъбъл благодарение на телескопа Webb. В резултат те са получили най-точната стойност на константата на Хъбъл за локалната Вселена и удостоверяват, че данните от телескопа Hubble са правилни.
Изследването демонстрира, че скоростта на разширение на пространството в локалната Вселена е 72,6 km/s на мегапарсек, което кардинално е в сходство с данните на телескопа Hubble. И въпреки всичко в ранната Вселена скоростта на разширение на пространството е била друга, което значи, че казусът на Хъбъл не е липсващ. Учените считат, че актуалният общоприет космологичен модел би трябвало да включва още един съставен елемент, който би могъл да изясни всичко.
