Древните народи не са виждали синия цвят
Учените считат, че когато хората не могат да опишат обещано нещо, е допустимо да не съумяват да го видят. В предишното да вземем за пример, не са имали дума за синия цвят и откривателите считат, че точно това е повода античните цивилизации да не са забелязвали, че той съществува.
В своята „ Одисея “ да вземем за пример, Омир разказва морето като „ винено-тъмно “. Въпреки, че написа стотици страници, в които има в детайли изложение на облекло, лица, брони, въоръжение и животни, създателят употребява извънредно завладяващи пояснения за цветовете им. Желязото съгласно Омир имало лилав цвят, а зеленото било описвано с думата „ мед “.
През 1858 година Уилям Гладстоун, който по-късно става английски министър-председател, изследва обширно творбата на Омир и открива, че синьото въобще не е упоменато. За сметка на това черният цвят е посочен съвсем 200 пъти, белият към 100, аленият по-малко от 15 пъти, а жълтият и зеленият по-малко от 10. Тогава Гладстоун схваща, че такава дума просто не е имало. Тя не е съществувала.
В началото Гладстоун решил, че единствено гръцкият народ не е познавал синьото. Изглежда те живеели в свят, друг от нашия. Свят, който бил изцяло лишен от синия цвят и построен главно от черно, железно, бяло и в доста редки случаи алено или жълто.
Но скоро филологът Лазарус Гайгер открива, че това не се случва единствено при гърците. Синьото липсвало и в Корана, в античните китайски документи, в исландските саги и даже в еврейската версия на Библията. Гладстоун не се отхвърля и взема решение да продължи изследването си. Той изследва хиндуистките ведически химни и написа: „ Тези химни, които са основани от над 10 000 реда, са изпълнени с описания на небесата. Всичко е разказано безусловно детайлно. Слънцето и зората, денят и нощта, облаците, гръмотевиците, въздухът – всичко оживява пред нас още веднъж и още веднъж. Но има нещо, което в никакъв случай не ще узнаем от античните цивилизации и това е, че небето е синьо “.
В света на античните цивилизации синьото не било познато по метода, по който ние гледаме на него. Затова Гайгер взема решение да открие по кое време тъкмо се появява синьото в античните текстове. Във всеки език имало думи за черно и бяло, мрачно и ярко. Следващата дума, която се появявала във всички езици, била „ алено “ – цветът на кръвта и виното.
След него било жълтото и след това зеленото, въпреки и някои култури да употребявали зеленото преди жълтото. Последният цвят, който се появил, бил синият. Египтяните, които били първият народ, който произвеждал синя багра, били първите, които имали дума за синия цвят. Когато боята се популяризирала и измежду останалите цивилизации, те също почнали да разпознават цвета, който рядко се появява в природата.
Всичко това е разбираемо – в природата синьото не се среща толкоз постоянно. Сини животни съвсем няма, сините очи са рядко срещани, а сините цветя или дървета най-често се срещат в детските рисунки. Разбира се, античните нации са можели да разказват като синьо небето, само че дали то в действителност е такова? Според Гайгер хората не са го виждали по същия метод.
Авторът на „ През езиковото стъкло: Защо светът наподобява друго в другите езици “ – Гай Дойчър организира един домакински опит. Той в никакъв случай не споделя на щерка си какъв цвят е небето. Когато след години я питал, момиченцето погледнало нагоре и отвърнало, че не знае какъв цвят е небето. Според нея то било безцветно.
Нека се опитаме да потвърдим думите на учените. Можете ли да посочите в идващото изображение кое квадратче е с друг от останалите цвят? За нас е мъчно да го открием, само че племето Химба от Намибия да вземем за пример, има голям брой думи, отнасящи се за другите нюанси на зеленото и виждат особеното квадратче незабавно.
Преди няколко години учените тестват няколко души от племето Химба. На тях им е показано съвсем същото изображение с квадрати, само че този път имало 11 зелени и 1 синьо квадратче. Проучването демонстрира, че огромна част от хората не можели да посочат кой е другият от останалите квадрат, а на останалата част им лишило прекомерно доста време, до момента в който го открият.
Така че, преди синьото да навлезе в живота ни, античните цивилизации сигурно са виждали сини предмети, само че не са знаели по какъв начин да ги опишат или евентуално просто не са ги различавали от останалите цветове. Ако виждаме нещо и в същото време не знаем, че то се разграничава по някакъв метод, дали то фактически съществува? Цветовете ли са възниквали с течение на времето или нашата дарба да ги виждаме и описваме?
