Търсят смъртоносни капани и древна карта с реки от живак, пазени от Теракотената армия
Учените ще прегледат тайната камера на първия император на Китай, употребявайки галактически лъчи, с цел да открият артефакти, скрити в известната гробница, охранявана от Теракотената войска, в това число смъртоносни клопки, антична карта и реки от живак.
Императорската гробница в никакъв случай не е била отваряна от боязън наличието ѝ да не бъде развалено. Сега учените са предложили да се сканира комплексът с мюонни лъчи. Космическите лъчи ще бъдат употребявани за сканиране на запечатаната гробница на първия китайски император Цин Шъхуан – от дълго време витаят клюки, че в нея има смъртоносни клопки и антична карта с реки от живак, пише Daily Mail.
Воини от предишното или " Новите секрети на Теракотената войска " дебютира по Viasat History
През 1974 година археолози откриват незабравим пай от историята на Китай: цяла войска от към 8000 боеца, 500 коня и над 100 колесници...
Прочети повече
Гробницата, заровена под пирамидална могила с височина 76 метра и обща повърхност от 350 кв. м, се намира в некропол в селището Линтун до гр. Сиан, провинция Шънси в Китай, и се охранява от огромна войска от теракотени воини. Всяка скулптура в миналото е била блестящо оцветена. Излагането на сухия въздух на Сиан, преди да бъдат измислени подобаващи способи за консервация, е довело до избледняване на множеството воини. Поради тази причина китайските чиновници от дълго време не са склонни да позволяват разкопките на самата императорска гробница, до момента в който не подсигуряват сигурността на артефактите вътре.
Сега китайски учени оферират да бъдат сложени детектори за субатомни частици под гробницата на възраст 2229 години, с цел да покажат структурата ѝ в три измерения.
Император Цин Шъхуан (258–210 година пр.н.е.) съумява да завладее и сплоти цялостен Китай през 221 година пр.н.е., създавайки империя, която просъществува към две хилядолетия. Сред другите му достижения са началото на построяването на Великата китайска стена, основаването на национална пътна мрежа и стандартизирането на писмеността и мерните единици. Неговата гробница е открита през 1974 година
Когато високоенергийните галактически лъчи от космоса взаимодействат със земната атмосфера, те основават поток от субатомни частици, в това число мюони. Мюонното сканиране работи като рентгенови лъчи, като детекторите мерят скоростта на усвояване на мюоните от материала, през който минават. Точно както костите гълтам релативно повече рентгенови лъчи от плътта, с цел да основат контрастност на рентгеновата фотография, по този начин камъкът и металът блокират прекосяването на повече мюони. Този метод е употребен през 2017 година, с цел да се разкрие съществуването на скрита по-рано камера в Голямата пирамида в Гиза.
Техниката за мюонно сканиране е препоръчана от физика Юанюан Лиу и сътрудниците ѝ от Пекинския университет, които употребяват галактически лъчи за проучване на тъмната материя в китайската подземна лаборатория Дзинпин в провинция Съчуан, която е най-дълбоката в света лаборатория за галактически лъчи.
Как ще изследват египетските пирамиди (ВИДЕО)
Египетските пирамиди с право се считат за едно от чудесата на света. Те са на повече от 4000 години, само че археолозите към момента не могат съ...
Прочети повече
За да ревизират своето предложение, учените са употребявали съществуващите археологически и исторически доказателства за мавзолея на китайския император, с цел да основат модели на гробницата. След това учените ги заровили в земята върху два мюонни детектора, с цел да покажат, че могат да получават изображения на своите модели.
Предпроектните изследвания са финансирани от китайското държавно управление. Според изследователския екип за сканиране на гробницата ще бъдат нужни най-малко два мюонни детектора, всеки от които с размерите на пералня. Те би трябвало да бъдат сложени на разнообразни места на дълбочина към 100 метра.
Това не е първият път, когато археолози и други учени се пробват да употребяват неинвазивни способи за проучване на гробницата на Цин Шъхуан от вътрешната страна. За страдание множеството подходи имат ограничавания, които ги вършат сложни за използване в характерните условия на мавзолея. Детекторите на гравитационни аномалии са положителни при разкриване на промени в плътността подземен, само че те елементарно се въздействат от външни фактори и техният обсег е стеснен до дребна повърхност. Междувременно георадарът, обичан от археолози и геофизици, е прекомерно стеснен в дълбочина, с цел да бъде потребен инструмент тук.
Предишни проучвания обаче са открили, че подземният комплекс в действителност се простира на към 30 метра под пирамидалния рид. Археолозите считат, че има огромен късмет подземните камери да са към момента непокътнати. Няма доказателства мавзолеят на Цин Шъхуан да е била ограбван.
Геофизикът Ян Дикун от Южния университет за просвета и технологии в Шънджън, който не е взел участие в актуалното проучване, споделя пред South China Morning Post, че последното предложение за сканиране на гробницата на император Цин Шъхуан е осъществимо.
Детектор, употребяващ графен, " вижда " в непрозрачни предмети
Нов първообраз на светлинен детектор употребява свойствата на графена да гълтам светлина, с цел да “вижда ” в необятен диапазон от дъ...
Прочети повече
„ Мюонните детектори, които построяваме и използваме в полеви проучвания през днешния ден, са станали толкоз дребни, че едно дете може да ги носи “, разяснява той.
Но доктор Янг предизвестява, че методът с потребление на галактически лъчи има евентуални проблеми, главният от които е, че детекторите би трябвало да бъдат физически сложени под комплекса на мавзолея, без да повредят него или артефактите вътре.
Той прибавя, че това ще изисква и доста самообладание. За разлика от други техники за обрисуване, мюонната томография надалеч не е бързаа и детекторите ще би трябвало да работят, до момента в който не съберат задоволително частици за важен разбор. Всъщност моделирането, извършено от изследователския екип, демонстрира, че детекторите би трябвало да бъдат оставени на място за най-малко една година, с цел да се получи ясно изображение на структурата на гробницата.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Императорската гробница в никакъв случай не е била отваряна от боязън наличието ѝ да не бъде развалено. Сега учените са предложили да се сканира комплексът с мюонни лъчи. Космическите лъчи ще бъдат употребявани за сканиране на запечатаната гробница на първия китайски император Цин Шъхуан – от дълго време витаят клюки, че в нея има смъртоносни клопки и антична карта с реки от живак, пише Daily Mail.
Воини от предишното или " Новите секрети на Теракотената войска " дебютира по Viasat History
През 1974 година археолози откриват незабравим пай от историята на Китай: цяла войска от към 8000 боеца, 500 коня и над 100 колесници...
Прочети повече
Гробницата, заровена под пирамидална могила с височина 76 метра и обща повърхност от 350 кв. м, се намира в некропол в селището Линтун до гр. Сиан, провинция Шънси в Китай, и се охранява от огромна войска от теракотени воини. Всяка скулптура в миналото е била блестящо оцветена. Излагането на сухия въздух на Сиан, преди да бъдат измислени подобаващи способи за консервация, е довело до избледняване на множеството воини. Поради тази причина китайските чиновници от дълго време не са склонни да позволяват разкопките на самата императорска гробница, до момента в който не подсигуряват сигурността на артефактите вътре.
Сега китайски учени оферират да бъдат сложени детектори за субатомни частици под гробницата на възраст 2229 години, с цел да покажат структурата ѝ в три измерения.
Император Цин Шъхуан (258–210 година пр.н.е.) съумява да завладее и сплоти цялостен Китай през 221 година пр.н.е., създавайки империя, която просъществува към две хилядолетия. Сред другите му достижения са началото на построяването на Великата китайска стена, основаването на национална пътна мрежа и стандартизирането на писмеността и мерните единици. Неговата гробница е открита през 1974 година
Когато високоенергийните галактически лъчи от космоса взаимодействат със земната атмосфера, те основават поток от субатомни частици, в това число мюони. Мюонното сканиране работи като рентгенови лъчи, като детекторите мерят скоростта на усвояване на мюоните от материала, през който минават. Точно както костите гълтам релативно повече рентгенови лъчи от плътта, с цел да основат контрастност на рентгеновата фотография, по този начин камъкът и металът блокират прекосяването на повече мюони. Този метод е употребен през 2017 година, с цел да се разкрие съществуването на скрита по-рано камера в Голямата пирамида в Гиза.
Техниката за мюонно сканиране е препоръчана от физика Юанюан Лиу и сътрудниците ѝ от Пекинския университет, които употребяват галактически лъчи за проучване на тъмната материя в китайската подземна лаборатория Дзинпин в провинция Съчуан, която е най-дълбоката в света лаборатория за галактически лъчи.
Как ще изследват египетските пирамиди (ВИДЕО)
Египетските пирамиди с право се считат за едно от чудесата на света. Те са на повече от 4000 години, само че археолозите към момента не могат съ...
Прочети повече
За да ревизират своето предложение, учените са употребявали съществуващите археологически и исторически доказателства за мавзолея на китайския император, с цел да основат модели на гробницата. След това учените ги заровили в земята върху два мюонни детектора, с цел да покажат, че могат да получават изображения на своите модели.
Предпроектните изследвания са финансирани от китайското държавно управление. Според изследователския екип за сканиране на гробницата ще бъдат нужни най-малко два мюонни детектора, всеки от които с размерите на пералня. Те би трябвало да бъдат сложени на разнообразни места на дълбочина към 100 метра.
Това не е първият път, когато археолози и други учени се пробват да употребяват неинвазивни способи за проучване на гробницата на Цин Шъхуан от вътрешната страна. За страдание множеството подходи имат ограничавания, които ги вършат сложни за използване в характерните условия на мавзолея. Детекторите на гравитационни аномалии са положителни при разкриване на промени в плътността подземен, само че те елементарно се въздействат от външни фактори и техният обсег е стеснен до дребна повърхност. Междувременно георадарът, обичан от археолози и геофизици, е прекомерно стеснен в дълбочина, с цел да бъде потребен инструмент тук.
Предишни проучвания обаче са открили, че подземният комплекс в действителност се простира на към 30 метра под пирамидалния рид. Археолозите считат, че има огромен късмет подземните камери да са към момента непокътнати. Няма доказателства мавзолеят на Цин Шъхуан да е била ограбван.
Геофизикът Ян Дикун от Южния университет за просвета и технологии в Шънджън, който не е взел участие в актуалното проучване, споделя пред South China Morning Post, че последното предложение за сканиране на гробницата на император Цин Шъхуан е осъществимо.
Детектор, употребяващ графен, " вижда " в непрозрачни предмети
Нов първообраз на светлинен детектор употребява свойствата на графена да гълтам светлина, с цел да “вижда ” в необятен диапазон от дъ...
Прочети повече
„ Мюонните детектори, които построяваме и използваме в полеви проучвания през днешния ден, са станали толкоз дребни, че едно дете може да ги носи “, разяснява той.
Но доктор Янг предизвестява, че методът с потребление на галактически лъчи има евентуални проблеми, главният от които е, че детекторите би трябвало да бъдат физически сложени под комплекса на мавзолея, без да повредят него или артефактите вътре.
Той прибавя, че това ще изисква и доста самообладание. За разлика от други техники за обрисуване, мюонната томография надалеч не е бързаа и детекторите ще би трябвало да работят, до момента в който не съберат задоволително частици за важен разбор. Всъщност моделирането, извършено от изследователския екип, демонстрира, че детекторите би трябвало да бъдат оставени на място за най-малко една година, с цел да се получи ясно изображение на структурата на гробницата.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ