Учените считат, че едно от най-големите измирания на видовете в

Учените смятат, че едно от най-големите измирания на типовете в историята на Земята, случило се преди 350 милиона години, е било породено от солиден разцвет на водорасли. Понастоящем обстановката може да се повтори заради редица аргументи. Подобни догатки не са измислени от нищото – обстановката с цъфтежа на водораслите в океаните се утежнява с всяка минала година. А тази година то се трансформира в най-масовото в историята на наблюденията. Става дума за по този начин наречения „ Голям атлантически саргасов пояс “. Това е най-голямата централизация на кафяви водорасли на Земята, която се простира от крайбрежията на Западна Африка до Мексиканския залив. Учените пресметнаха, че тежестта му доближава 20 милиона тона. Цъфтежът към този момент се вижда ясно и от космоса. Експертите са на мнение, че „ поясът “ занапред ще пораства и ще доближи своя пик едвам през юни или даже юли.

Какво в действителност е Големият саргасов пояс

Саргасовият пояс съставлява скупчване на саргасум или саргаса. Това растение е жанр морски кафяви водорасли, известни още като „ морско грозде “. В океана има стотици типове саргасум, като някои от тях нямат корени и в следствие от това плуват свободно по повърхността на водата.

Ветровете в Атлантическия океан натискат дребните скупчвания на тези водорасли едно към друго, което води до образуването на огромни натрупвания сред Южна Африка и Мексиканския залив. Резултатът е великански пояс от водорасли, който се появява всяка пролет и лято и е наименуван „ Големият атлантически саргасов пояс„.

През последните 10 години цъфтежът е изключително мощен, а тази година той надмина всички върхове, което мощно тормози учените. Преди това рекорден растеж на тези растения бе регистриран през 2018 и 2022 година

В какво се състои заплахата от цъфтежа на тези водорасли

Сами по себе си тези водорасли са безвредни, даже потребни – те основават среда за живот на рибите и другите морски жители. Освен това те всмукват огромни количества въглероден диоксид. Добре е известно, че масивите от водорасли могат да всмукват въглероден диоксид до 20 пъти по-ефективно, в сравнение с горите на сушата. Но тези водорасли имат и един сериозен минус.

Когато тези растенията умрат и стартират да гният, те всеобщо отделят сероводород, което води до доста утежняване качеството на водата. Рибите и другите морски жители се задушават в такава вода. Всъщност изобилието на сероводород във водата и неналичието на О2 са повода за гореспоменатото измиране. В същото време гниещите водорасли притеглят насекомите и бактериите.

Водораслите, които са се разраснали в саргасовия пояс, през днешния ден към този момент доближават брега. Щом доближат брега, те незабавно умират. В същото време някои от тях се изтласкват на брега от водата. По този метод те освен утежняват качеството на водата в крайбрежната зона, само че и повреждат плажовете.

Водораслите към този момент съставляват сериозна опасност за крайбрежните екосистеми – те могат да унищожат коралите и жителите на кораловите рифове. Но това не е всичко – защото те отделят огромни количества сероводород, качеството на въздуха е мощно влошено. Това значи, че водораслите могат да обиден и другите жители на сушата, в това число хората. Така да вземем за пример те провокират рискови алергични пристъпи.

В резултат на изхвърлянето на саргасума на брега въздухът се изпълва с неприятна миризма на развалени яйца. Това основава съществени проблеми за туризма в Мексико и Флорида. Така да вземем за пример хотелите в Мексико би трябвало да изразходват милиони долари всяка година, с цел да почистват плажовете си от гниещите растения.

Защо този разцвет стана по този начин всеобщ

Учените акцентират няколко аргументи за дейния напредък и цъфтежа на водораслите. Една от тях е световното стопляне на климата, което води до повишение температурата на океана. Измерванията, направени през тази година демонстрираха, че температурата на водата към този момент е достигнала рекордни стойности и продължава да се покачва.

Като съществена част от хидросферата на Земята, международните океани покриват повече от 70% от повърхността на планетата и играят голяма роля в оформянето на климата на нашата планета. Поради световните климатични промени, които са директно свързани с световното стопляне, температурният връх за океанските води още веднъж бе строшен. Учените означават, че междинната температура на океанските води освен се е повишила, само че и продължава да се затопля с тревожни темпове.

Според публикация, оповестена в Livescience.com, посредством постоянни изследвания и измервания на температурата на международния океан учените са открили повишение на междинната температура с към 0,075 градуса по Целзий спрямо интервала сред 1981 и 2010 година Това оказва голямо въздействие на живот в океаните на Земята.

Освен това земеделието, и по-конкретно потреблението на торове, които попадат в океана дружно с водата, също оказва негативно влияние. Все още не е известно кой фактор въздейства повече върху растежа на водораслите. Но при всички случаи, в случай че обстановката не се промени, следствията могат да бъдат печални.