Астрономи доказаха, че отломки от Луната се превръщат в нови спътници на Земята.
Учените са открили, че някои от дребните тела, които краткотрайно се трансформират в спътници на Земята, може да не са просто метеорити, а фрагменти от самата Луна. Ново изследване демонстрира, че ударите на метеорити върху повърхността на Луната изхвърлят скални фрагменти в космоса и в последна сметка могат да влязат в гравитационното поле на Земята, където краткотрайно обикалят към нашата планета.
Такива обекти се назовават временни спътници или квазисателити. Първите вършат най-малко една обиколка към Земята, намирайки се в нейната сфера на Гил —- зоната, където гравитационното привличане на планетата доминира над това на Слънцето. Според откривателите, такива тела включват добре познатите метеорити 2006 RH120, 2020 CD3, 2022 NX1 и 2024 PT5 —- всички от които в даден миг са се трансформирали във краткотрайни спътници на Земята.
Особен интерес съставлява метеоритът Камоалев с диаметър към 50 метра, който дълго време остава квазиспътник на Земята и съгласно прогнозите ще остане подобен още милион години. Анализът на спектъра на светлината, отразена от този обект, демонстрира мощно подобие с лунните базалти —- което демонстрира евентуален лунен генезис.
Моделирането демонстрира, че до 20% от телата, попадащи в областта на Гил на Земята, може да са фрагменти от Луната. Това слага под въпрос предходните догатки, че сходни обекти идват най-вече от основния астероиден пояс. По този метод, даже в този момент Луната продължава да „ основава “ по-малки копия на себе си, въртейки се за лимитирано време към Земята.
Ако хипотезата се удостовери, краткотрайните спътници ще се трансфорат в нов източник на данни за проучване на геологията на Луната, позволявайки да се учат проби от нейната повърхнина, без да са нужни задачи за връщане на лунния почвен пласт на Земята.
