Северният ледовит океан още през 2030 г може да остане без лед: какво означава това
Учените предвидиха за първи път по кое време тъкмо може да настъпи първият ден без морски лед в Северния ледовит океан.
При климатичните условия, следени през 2023 година, този миг може да настъпи след 3-6 години — до 2030 година, съгласно изследване, оповестено в сп. Nature.
Това е доста по-бързо, в сравнение с се смяташе до момента, защото съгласно предходни прогнози денят Х трябваше да настъпи в границите на века.
Топенето на леда във високи географски ширини е едно от най-видимите прояви на климатичното изменение. Когато морският лед изчезне, океанът стартира да всмуква повече от слънчевата топлота. Това е по този начин, тъй като тъмната вода се нагрява по-бързо от отразяващата бяла повърхнина на леда.
Това стопляне провокира верижна реакция, която форсира топенето освен през лятото, само че и през зимата, намалявайки общото количество лед в Арктика.
Освен това неналичието на лед може да промени световните метеорологични модели: причинявайки по-чести стихии, горещи талази и други рискови събития в междинните географски ширини.
Проучването открива, че първият ден без лед в Антарктика постоянно се случва по време на интервали на извънредно стопляне. Например през зимата има горещи талази, които доста забавят образуването на нов лед. Бурите и топлите океански течения ускоряват интензивното размразяване напролет и лятото.
Учените откриха, че такава бърза загуба на лед е допустима даже при сюжети с релативно ниски излъчвания на парникови газове.
Последиците от загубата на лед ще бъдат огромни освен за климата, само че и за екосистемите. Арктическите животни като полярните мечки към този момент са подложени на стрес от свиващия се лед. Изчезването на тази среда ще направи тяхното оцеляване още по-трудно. Това ще засегне и живота на зоопланктона, който е в основата на хранителната верига в арктическите води.
Има обаче известни благоприятни условия да се предотврати това развиване на събитията. Ако световното стопляне може да се ограничи до 1,5°C (според Парижкото споразумение), има късмет да се избегне освен цялостното размразяване на леда, само че и първото му изгубване.
Този проект изисква доста понижаване на излъчванията и дейна битка с последствията от изменението на климата. В същото време учените предизвестяват: даже при подобен сюжет съществува риск вътрешните климатични процеси да доведат до бърза загуба на лед.
