Нова теория за „басейните на привличане“ – нашата Вселена е гигантски водовъртеж от галактики
Учените преразглеждат теорията за образуването на галактиките.
Учените са създали нов модел на Вселената, който се основава на концепцията за „ басейни на привличане “ и оказва помощ за по-доброто схващане на нейната конструкция. Тази доктрина, препоръчана от интернационален екип откриватели, управителен от доктор Орелиен Валад, принуждава астрофизиците да преразгледат съществуващите до момента хрумвания за това по какъв начин се е развила Вселената.
За да обяснят структурата на Вселената, учените основават математически модели, които съставляват набор от уравнения, описващи нейното държание. Екипът на доктор Валад употребява общоприетия модел на космологията, прочут като Lambda-CDM (Lambda Cold Dark Matter). Той е необятно употребен за пояснение на теорията за Големия гърмеж. Един от основните детайли, на които разчита тази нова работа, е „ басейни на привличане “.
Басейните на привличане могат да се преглеждат като фунии, в които, сходно на вода, материята се влива под въздействието на гравитацията. Тези области стартират да се образуват в ранните стадии на разширението на Вселената, когато гравитацията е нестабилна на някои места. Това е основало области с изключителна гравитационна мощ – басейни на привличане, които през днешния ден задържат галактиките в техните орбити.
Изследването е извършено благодарение на модела Lambda-CDM и голям набор от данни, включващ информация за 56 000 галактики. Една от главните компликации е била нуждата да се работи с големи количества данни, които биха могли да съдържат неточности. Учените са пресметнали, че към 15% от информацията може да е „ звук “ – погрешни данни. За да се оправят с това, те ползват логаритъма Хамилтън-Монте Карло, който се употребява за поправяне на сходни данни. Това е дало опция на откривателите да изчислят плътността и скоростта на обектите, което в допълнение е спомогнало за прецизиране на цялостната картина.
Основната цел на учените е била да разширят разбирането си за мащаба на Вселената. По-рано се смяташе, че Млечният път е част от свръхвселената Ланиакея. Новите данни обаче демонстрират, че Ланиакия е включена в още по-голяма конструкция – басейна на привличане на Шепли.
Анализът разпознава и други басейни на привличане, разпръснати из цялата Вселена. Най-големият от тях се оказа Голямата стена на Слоун, разпростряла се на повече от половин милиард светлинни години. Това образувание е доста по-голямо от басейна на Шепли, за който преди се смяташе, че е най-масивният обект.
Новите данни доста трансформират визията за гравитационната еволюция на Вселената. Изучаването на космоса от Земята е мъчно, защото огромните структури на Вселената се губят в галактическото излъчване, когато се отдалечават от наблюдаващия. Освен това инцидентният темперамент на процесите във Вселената затруднява прогнозирането на нейната еволюция. По-нататъшният прогрес в проучванията ще изисква основаването на количествени описания на локалната галактика, които да оказват помощ за инспекция на общоприетия космологичен модел.
