Археолози откриха край София Триъгълна каменна кула, датирана от края на II век
Учените допускат, че градежът е актуален с развиването на Сердика – римския предходник на днешна София
Изключително археологическо изобретение беше направено в крепостта Кокалянски Урвич край София – триъгълна каменна кула, датирана от края на II век, оповестиха от Националния исторически музей.
Находката е направена от младите археолози доктор Филип Петрунов и Виолина Кирякова в последните дни от археологическите изследвания, финансирани от Столична община по стратегия „ Култура “.
Откритието е направено на дълбочина 1,7 метра, където археолозите попадат на солидни каменни структури с необикновен триъгълен проект. Учените допускат, че градежът е актуален с развиването на Сердика – римския предходник на днешна София. Това е най-ранната конструкция, разкрита до момента на територията на Урвич, и бележи началото на неговата стратегическа роля още в Античността.
Към този извод ги навежда и фактът че, най-старите открити досега монети датират от ръководството на римския император Каракала (211–217 г.). Интерес съставлява и фактът, че структурата е била неведнъж преработена в последващи столетия – археолозите откриват следи от строителни намеси и подсилване.
Особено значима е откритата византийска монета на император Исак II Ангел (1185–1195 г.), която насочва към преустройства в края на XII век, показват от НИМ. Това свидетелства, че триъгълната кула е запазила стратегическата си стойност в продължение на повече от хилядолетие.
Успоредно с археологическите разкрития, на обекта са инсталирани и нови указателни табели, които улесняват посетителите и ги срещат с най-значимите открития. Инициативата е част от плана на Националния исторически музей – „ Домът на двуглавия орел “, отдаден на социализацията на крепостта и популяризирането на българското културно-историческо завещание.
Изключително археологическо изобретение беше направено в крепостта Кокалянски Урвич край София – триъгълна каменна кула, датирана от края на II век, оповестиха от Националния исторически музей.
Находката е направена от младите археолози доктор Филип Петрунов и Виолина Кирякова в последните дни от археологическите изследвания, финансирани от Столична община по стратегия „ Култура “.
Откритието е направено на дълбочина 1,7 метра, където археолозите попадат на солидни каменни структури с необикновен триъгълен проект. Учените допускат, че градежът е актуален с развиването на Сердика – римския предходник на днешна София. Това е най-ранната конструкция, разкрита до момента на територията на Урвич, и бележи началото на неговата стратегическа роля още в Античността.
Към този извод ги навежда и фактът че, най-старите открити досега монети датират от ръководството на римския император Каракала (211–217 г.). Интерес съставлява и фактът, че структурата е била неведнъж преработена в последващи столетия – археолозите откриват следи от строителни намеси и подсилване.
Особено значима е откритата византийска монета на император Исак II Ангел (1185–1195 г.), която насочва към преустройства в края на XII век, показват от НИМ. Това свидетелства, че триъгълната кула е запазила стратегическата си стойност в продължение на повече от хилядолетие.
Успоредно с археологическите разкрития, на обекта са инсталирани и нови указателни табели, които улесняват посетителите и ги срещат с най-значимите открития. Инициативата е част от плана на Националния исторически музей – „ Домът на двуглавия орел “, отдаден на социализацията на крепостта и популяризирането на българското културно-историческо завещание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ