Учените потвърдиха, че Вояджър 2 е навлязъл в междузвездното пространство

Учените потвърдиха, че Вояджър 2 е навлязъл в междузвездното пространство (interstellar medium – ISM), региона на пространството отвън границата с формата на балон, създадена от вятъра, изтичащ на открито от Слънцето.

Това го прави вторият основан от индивида обект – след Вояджър 1 през 2012 година – който се измъква от въздействието на Слънцето.

В публикация в списание Nature Astronomy Дон Гърнет и Бил Кърт от Университета в Айова, Съединени американски щати, регистрират финален скок на плътността на плазмата, открит от инструмент на плазмената вълна на Вояджър 2.

Това, споделят те, е доказателство, че апаратът минава от горещата плазма с по-ниска компактност, присъща за слънчевия вятър, до хладната плазма с по-голяма компактност на междузвездното пространство. Подобно нещо се случи и с Вояджър 1.

„ В исторически смисъл остарялата концепция, че слънчевият вятър просто ще бъде последователно затихващ, когато се стигне по-нататък в междузвездното пространство, просто не е вярна “, споделя Гурнет, който е основен откривател на инструмента за плазмени талази на борда на двата галактически кораба.

„ Ние демонстрираме с Вояджър 2, а преди този момент и с Вояджър 1, че там има друга граница. Просто е изумително по какъв начин флуидите, в това число плазмите, образуват граници. “

Статията на Гърнет и Кърт е една от петте в списанието, потвърждаващи прекосяването на Вояджър 2 в междузвездното пространство и дава детайлности за характерностите на хелиопаузата, най-външната слънчева конструкция и границата сред хелиосферата и междузвездното пространство.

Влизането на Вояджър 2 в междузвездното пространство е станало на 119,7 астрономически единици (1 AU съставлява дистанцията от Земята до Слънцето), или на повече от 17 милиарда километра от Слънцето. Вояджър 1 мина в ISM при 122.6 AU.

Двата галактически кораба са стартирали в границите на седмици един след различен през 1977 година, с разнообразни цели на задачата и траектории през космоса, само че все пак те минават в ISM на почти едно и също разстояние от Слънцето.Това дава скъпи данни, съгласно Кърт, за структурата на хелиосферата.

„ Това значи, че хелиосферата е симетрична, най-малко в двете точки, в които галактическите кораби Вояджър се я пресекли “, споделя той. „ Това демонстрира, че тези две точки на повърхността са съвсем на едно и също разстояние. “

„ Има съвсем кълбовиден фронт „, прибавя Гърнет. „ Нещо като тъп патрон. “

Данните от Voyager 2 също дават информация за дебелината на хелиосферата, външния сектор на хелиосферата и точката, където слънчевият вятър се сблъсква с приближаващия вятър приближаващ от междузвездното пространство. Гърнет оприличава това с резултата на снегорин на градска улица.

Изследователите настояват, че heliosheath (това е региона на хелиосферата оттатък крайния потрес, където слънчевият вятър се забавя, компресира се и става турболентен от взаимоотношението си с междузвездната среда) е с друга дебелина въз основа на данни, показващи, че Вояджър 1 е летял с няколко AU по-далеч от близнака си, с цел да доближи хелиопаузата, граница, където слънчевият вятър и междузвездният вятър са в равновесие и дефинират границата на междузвездното пространство.

Доскоро се предполагаше, че Вояджър 2 ще направи това секване първи, въз основата на модели на хелиосферата, които евентуално ще се окажат погрешни.

Публикация на cosmosmagazine.com.