Защо животните имат опашки
Учените откриват вкаменелости на животни с опашки, които датират от стотици милиони години. Тогава ранните риби са употребявали ветрилообразните си опашки като перки, с цел да плуват през океаните и да заобикалят хищниците.
Независимо дали са на влечуги, инсекти, птици или бозайници, опашките служат за огромно многообразие от цели. Съвременните животни ги употребяват си за всичко – от баланс до връзка и намиране на сътрудници.
Учените считат, че динозаврите, в това число тиранозавър рекс, са въртели опашките си встрани, с цел да балансират тежките си глави и тела, до момента в който вървят на два крайници. Това придвижване им разрешава да тичат задоволително бързо, с цел да заловен плячката си.
По сходен метод днешните кенгура употребяват опашката си за баланс, когато скачат на огромни дистанции. Но те не ги употребяват единствено като противотежест на тежестта си – опашката на кенгуруто действа и като мощен трети крайник, който може да им помогне да се движат във въздуха.
Котките и другите животни, които се катерят, постоянно имат пухкави или дълги опашки, които им оказват помощ да балансират – доста сходно на въжеиграчите, който държат дълъг кол.
Маймуните употребяват своите също за баланс, до момента в който се люлеят през клоните на горските дървета. Много от тях могат и да се хвавщат с тях за клоните на дърветата като по този начин опашките способстват и за стабилността им.
Този тип опашки са толкоз мощни, че животното даже може да се държи единствено на тях, до момента в който яде плодове и листа.
Опашките на други животни пък се трансформират в оръжия. Например, запазената марка на скатовете е жилоподобната им опашка, която могат да употребяват като отбрана, когато див звяр ги нападна.
Отровните гърмящи змии имат „ чашки “ от изсъхнала кожа на опашката си, които основават присъщия звук, когато я разклатят. Този звук предизвестява всички животни, които биха могли да застрашат гърмящата змия, че тя се готви за нахлуване.
Много инсекти също имат опашки, само че те са еволюирали настрана от други гръбначни животни, като риби и бозайници. Повечето опашати инсекти употребяват опашките си, с цел да снасят яйца или да жилят и сковават своите домакини или плячка. При някои животни, като осите, техните опашки могат да вършат и двете, защото някои паразитни оси снасят яйцата си вътре в гостоприемника.
Пасящите животни, като северноамериканските бизони, антилопите гну и жирафите в Африка, имат опашки с кичури дълги косми, които могат да се размахат като метличка, с цел да отблъскват комари и други инсекти, които ги тормозят. Домашните крави и коне също разполагат с такива опашки.
Птиците употребяват пернатите си опашки както за балансиране, до момента в който седят на клон на дърво, по този начин и за ръководство и понижаване на съпротивлението, до момента в който летят. Някои птици също употребяват опашката си, с цел да охажват други пилета.
Тази образна демонстрация е най-забележителна при типове като пуйки и пауни: мъжките пуйки и пауни показват цветните пера на опашките си, с цел да притеглят женски сътрудници.
Животните, които живеят и ловуват на групи или глутници, като вълците, употребяват разнообразни позиции на опашката, с цел да посочат своя сан.
Кучетата, произлезли от вълци, също употребяват опашките си за връзка. Вероятно сте виждали по какъв начин махат с опашка, когато са разчувствани.
Въпреки че хората нямат дълга хватлива опашка като маймуните или жива опашка от пера като пауните, нашите предшественици са имали такива. Учените считат обаче, че тези опашки са изчезнали преди към 20 милиона години; откакто стартират да вървят изправени, предците ни към този момент не се нуждаят от тях, с цел да им оказват помощ с салдото.
И въпреки всичко – при хората опашна пъпка се назовава частта от ембриона, която се развива в края на гръбначния дирек. Тя обаче не е опашка, само че в редки случаи деца се раждат с „ мека опашка “, която не съдържа прешлени, а единствено кръвоносни съдове, мускули и нерви. Тя се смята по-скоро за особеност, в сравнение с за недоразвит същински тумор, даже когато подобен се намира на мястото, където бихме очаквали опашка. Докладвани са по-малко от 40 случая на бебета с „ същински опашки “, които съдържат и опашни прешлени, резултат от атавизъм (поява при възрастните организми на симптом, съществувал у прадедите им, само че престанал да бъде естествен за по-новите генерации, от Wikionary).
Хората имат „ опашна кост “, прикрепена към таза, която има слети прешлени, нормално четири, в долната част на гръбначния дирек. Тя нормално не изпъква на открито – хората са акаудален тип (т.е. сме безопашати).
