Учени откриха следи от живот на Земята отпреди 3,3 милиарда години
Учените откриха едни от най-старите следи от живот на Земята, употребявайки нов способ, който разпознава химически отпечатъци от живи организми в антични скали - метод, който е обещаващ и за търсенето на живот отвън нашата планета.
Изследователите са намерили доказателства за микробен живот в скали на възраст към 3,3 милиарда години от Южна Африка, когато Земята е била на към една четвърт от сегашната си възраст. Те са открили и съществуването на молекулни следи от микроби, които са взели участие във фотосинтезата за произвеждане на О2 - преобразяване на слънчевата светлина в сила - в скали на възраст към 2,5 милиарда години от Южна Африка.
Специалистите са създали нов машинен метод, с цел да разграничават в античните скали органични молекули с биологичен генезис - от микроби, растения и животни - и такива с генезис от неживи процеси, с акуратност над 90%. Методът е планиран да разпознава химични модели, неповторими за биологията.
„ Забележителното изобретение е, че можем да намерим следи от античен живот от мощно разградени молекули “, сподели Робърт Хейзън, минералог и астробиолог в Научния институт „ Карнеги “ във Вашингтон и съавтор на изследването. То е оповестено в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. „ Това е смяна в парадигмата за метода, по който търсим античен живот “, добави той.
„ Събираме богати на въглерод молекули и ги проучваме по метод, който разпознава хиляди дребни молекулни фрагменти. След това преглеждаме тяхното систематизиране благодарение на специфичен уред. Човешкото око вижда единствено стотици или хиляди дребни „ върхове “ на разнообразни молекули, само че новият способ разкрива фини модели, разграничaващи молекулите, които в миналото са били живи, от тези, които не са били “, сподели Хейзън.
Учените, търсещи доказателства за най-ранния живот на Земята, до момента разчитат най-вече на откриването на фосилизирани организми. Нашата планета се е образувала преди към 4,5 милиарда години. Първите живи организми на нея може би са били микроби, зародили стотици милиони години по-късно в морски хидротермални извори или в сухоземни горещи извори.
Най-старите фосили на живи организми са куполообразни микробни отлагания, наречени строматолити, на възраст към 3,5 милиарда години в Австралия, и микробни структури на сходна възраст в Южна Африка. Но такива фосили са извънредно редки.
Друга опция да се намерят доказателства за ранния живот е да се търсят следи от биомолекули - химикали, свързани с живи организми, в антични скали. Новият метод следва точно този път.
Например откривателите са разкрили органични молекулни доказателства, че фотосинтезата, произвеждаща О2, с течение на времето е обогатила атмосферата и е разрешила еволюцията на комплицирани аеробни форми на живот. Това се е случило с помощта на морски бактерии повече от 800 милиона години по-рано, в сравнение с е документирано до момента от този вид данни.
„ От други доказателства беше добре известно, че на Земята има О2 отпреди 2,5 милиарда години, а може би и малко по-рано. Така че предоставихме първите безапелационни доказателства за органични молекули във фосили, с вероятността да преместим върха още по-назад във времето “, сподели Хейзън.
Всички антични биомолекули, като захари или липиди (например мазнини), са изчезнали и са се разпаднали на дребни късчета с едвам няколко въглеродни атома. Разпределението на тези фрагменти обаче е доста друго при органични молекули в живите и неживите организми.
„ Приблизително удвоихме възрастта, на която можем да идентифицираме признаци на живот, употребявайки органични молекули - от 1,6 милиарда до 3,3 милиарда години “, сподели съавторът на изследването Анируд Прабу, минералог, астробиолог и академик в Научния институт „ Карнеги “.
„ Тази техника за биосигнатури може да разграничава освен живота от неналичието на подобен, само че и разнообразни типове живот, като фотосинтетичните организми. Нашата публикация демонстрира по какъв начин новият способ може да разпознава отпечатъците от живот в антични скали, даже когато всички истински биомолекули са разградени “, сподели Прабу.
Апаратите на НАСА са събрали скални проби от Марс в опит да схванат дали в миналото е имало живот на планетата.
Други дестинации в нашата Слънчева система също имат капацитет за търсене на живот, в това число луните на Сатурн - Енцелад и Титан, както и тази на Юпитер - Европа.
Изследователите са получили финансиране от НАСА за създаване на метод за идентифициране на доказателства за живот. „ Една от основните области на приложение на нашия план е астробиологията “, сподели Прабу.
Изследователите са намерили доказателства за микробен живот в скали на възраст към 3,3 милиарда години от Южна Африка, когато Земята е била на към една четвърт от сегашната си възраст. Те са открили и съществуването на молекулни следи от микроби, които са взели участие във фотосинтезата за произвеждане на О2 - преобразяване на слънчевата светлина в сила - в скали на възраст към 2,5 милиарда години от Южна Африка.
Специалистите са създали нов машинен метод, с цел да разграничават в античните скали органични молекули с биологичен генезис - от микроби, растения и животни - и такива с генезис от неживи процеси, с акуратност над 90%. Методът е планиран да разпознава химични модели, неповторими за биологията.
„ Забележителното изобретение е, че можем да намерим следи от античен живот от мощно разградени молекули “, сподели Робърт Хейзън, минералог и астробиолог в Научния институт „ Карнеги “ във Вашингтон и съавтор на изследването. То е оповестено в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. „ Това е смяна в парадигмата за метода, по който търсим античен живот “, добави той.
„ Събираме богати на въглерод молекули и ги проучваме по метод, който разпознава хиляди дребни молекулни фрагменти. След това преглеждаме тяхното систематизиране благодарение на специфичен уред. Човешкото око вижда единствено стотици или хиляди дребни „ върхове “ на разнообразни молекули, само че новият способ разкрива фини модели, разграничaващи молекулите, които в миналото са били живи, от тези, които не са били “, сподели Хейзън.
Учените, търсещи доказателства за най-ранния живот на Земята, до момента разчитат най-вече на откриването на фосилизирани организми. Нашата планета се е образувала преди към 4,5 милиарда години. Първите живи организми на нея може би са били микроби, зародили стотици милиони години по-късно в морски хидротермални извори или в сухоземни горещи извори.
Най-старите фосили на живи организми са куполообразни микробни отлагания, наречени строматолити, на възраст към 3,5 милиарда години в Австралия, и микробни структури на сходна възраст в Южна Африка. Но такива фосили са извънредно редки.
Друга опция да се намерят доказателства за ранния живот е да се търсят следи от биомолекули - химикали, свързани с живи организми, в антични скали. Новият метод следва точно този път.
Например откривателите са разкрили органични молекулни доказателства, че фотосинтезата, произвеждаща О2, с течение на времето е обогатила атмосферата и е разрешила еволюцията на комплицирани аеробни форми на живот. Това се е случило с помощта на морски бактерии повече от 800 милиона години по-рано, в сравнение с е документирано до момента от този вид данни.
„ От други доказателства беше добре известно, че на Земята има О2 отпреди 2,5 милиарда години, а може би и малко по-рано. Така че предоставихме първите безапелационни доказателства за органични молекули във фосили, с вероятността да преместим върха още по-назад във времето “, сподели Хейзън.
Всички антични биомолекули, като захари или липиди (например мазнини), са изчезнали и са се разпаднали на дребни късчета с едвам няколко въглеродни атома. Разпределението на тези фрагменти обаче е доста друго при органични молекули в живите и неживите организми.
„ Приблизително удвоихме възрастта, на която можем да идентифицираме признаци на живот, употребявайки органични молекули - от 1,6 милиарда до 3,3 милиарда години “, сподели съавторът на изследването Анируд Прабу, минералог, астробиолог и академик в Научния институт „ Карнеги “.
„ Тази техника за биосигнатури може да разграничава освен живота от неналичието на подобен, само че и разнообразни типове живот, като фотосинтетичните организми. Нашата публикация демонстрира по какъв начин новият способ може да разпознава отпечатъците от живот в антични скали, даже когато всички истински биомолекули са разградени “, сподели Прабу.
Апаратите на НАСА са събрали скални проби от Марс в опит да схванат дали в миналото е имало живот на планетата.
Други дестинации в нашата Слънчева система също имат капацитет за търсене на живот, в това число луните на Сатурн - Енцелад и Титан, както и тази на Юпитер - Европа.
Изследователите са получили финансиране от НАСА за създаване на метод за идентифициране на доказателства за живот. „ Една от основните области на приложение на нашия план е астробиологията “, сподели Прабу.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ