Учени откриха нов клас клетки на паметта в мозъка
Учените от дълго време търсеха клас мозъчни кафези, които биха могли да обяснят интуитивното различаване, което усещаме, когато забележим познато лице, да вземем за пример на бабите си, писа електронното издание " МедикалЕкспрес ". Но хипотетичният " бабин неврон " - клетка на кръстопътя сред сензорното усещане и паметта, която ни оказва помощ да разпознаваем значимо лице всред всички други, до момента се изплъзваше на учените.
Изследване на американски учени разкри нов клас неврони в темпоралния лоб на мозъка, които свързват лицевото различаване с дълготрайната памет. Това не е тъкмо един неврон, а по-скоро популация от кафези, които групово помнят лицето на баба. Резултатите от проучването, оповестени в сп. " Сайънс ", за първи път изясняват по какъв начин мозъците ни реагират на лицата на скъпите за нас хора.
" Когато навлизах в неврология и желаех да се подиграя на нечий неплатежоспособен мотив, споделях - ето още един " бабин неврон " - нещо хипотетично, което може и да не съществува. Сега в един незадоволително проучен дял на мозъка открихме нещо, което е най-близо до " бабиния неврон " - кафези, които свързват възприемането на лицето с паметта ", сподели Уинрич Фрайуолд, учител по неврология и поведенчески науки в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.
Идеята за " бабиния неврон " се развива през 60-те години. Оттогава учените са разкрили голям брой сензорни неврони, свързани с обработването на информацията от разбиране на лицата, както и голям брой кафези, които складират информацията от персоналните срещи и прекарвания. Никога до момента обаче не е установяван хибридният неврон, който прави връзката сред видяното и претърпяното, предава Българска телеграфна агенция.
Неотдавна Фрайуолд и сътрудниците му разкрили дребен дял в темпоралния лоб, който би могъл да е обвързван с лицевото различаване. С помощта на магнитен резонанс те изследвали този дял в мозъците на две резус маймуни и записали електрическите сигнали от темпоралния лоб, до момента в който маймуните следили познати и непознати лица.
Така откривателите открили, че този сектор от мозъка е извънредно селективен и че маймуните реагират по-отчетливо и изразено на познати лица, в сравнение с непознати. Освен това невроните реагирали бързо, като пренебрегвали непознатите в мига, когато ги поглеждали. Оказало се, че клетките в сектора реагират три пъти по-бързо на познати, в сравнение с непознати лица, въпреки непознатите да били показвани на маймуните неведнъж на екран.
" Това може би насочва към смисъла на това да познаваш персонално някого. Имайки поради наклонността в последно време от ден на ден неща да се случват виртуално, е значимо да отбележим, че лицата, които виждаме на екран, може да не провокират същата невронна интензивност като лицата, които сме виждали онлайн ", изясни невроложката София Ланди, съавтор на проучването.
Изследване на американски учени разкри нов клас неврони в темпоралния лоб на мозъка, които свързват лицевото различаване с дълготрайната памет. Това не е тъкмо един неврон, а по-скоро популация от кафези, които групово помнят лицето на баба. Резултатите от проучването, оповестени в сп. " Сайънс ", за първи път изясняват по какъв начин мозъците ни реагират на лицата на скъпите за нас хора.
" Когато навлизах в неврология и желаех да се подиграя на нечий неплатежоспособен мотив, споделях - ето още един " бабин неврон " - нещо хипотетично, което може и да не съществува. Сега в един незадоволително проучен дял на мозъка открихме нещо, което е най-близо до " бабиния неврон " - кафези, които свързват възприемането на лицето с паметта ", сподели Уинрич Фрайуолд, учител по неврология и поведенчески науки в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.
Идеята за " бабиния неврон " се развива през 60-те години. Оттогава учените са разкрили голям брой сензорни неврони, свързани с обработването на информацията от разбиране на лицата, както и голям брой кафези, които складират информацията от персоналните срещи и прекарвания. Никога до момента обаче не е установяван хибридният неврон, който прави връзката сред видяното и претърпяното, предава Българска телеграфна агенция.
Неотдавна Фрайуолд и сътрудниците му разкрили дребен дял в темпоралния лоб, който би могъл да е обвързван с лицевото различаване. С помощта на магнитен резонанс те изследвали този дял в мозъците на две резус маймуни и записали електрическите сигнали от темпоралния лоб, до момента в който маймуните следили познати и непознати лица.
Така откривателите открили, че този сектор от мозъка е извънредно селективен и че маймуните реагират по-отчетливо и изразено на познати лица, в сравнение с непознати. Освен това невроните реагирали бързо, като пренебрегвали непознатите в мига, когато ги поглеждали. Оказало се, че клетките в сектора реагират три пъти по-бързо на познати, в сравнение с непознати лица, въпреки непознатите да били показвани на маймуните неведнъж на екран.
" Това може би насочва към смисъла на това да познаваш персонално някого. Имайки поради наклонността в последно време от ден на ден неща да се случват виртуално, е значимо да отбележим, че лицата, които виждаме на екран, може да не провокират същата невронна интензивност като лицата, които сме виждали онлайн ", изясни невроложката София Ланди, съавтор на проучването.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ