Учените от Colossal Biosciences съживиха вид вълк, който е изчезнал

Учените от Colossal Biosciences съживиха тип вълк, който е липсващ преди повече от 10 000 години – свирепият вълк.

Въпреки че свирепият вълк е бродил из Америка — от Венецуела до Канада — преди хиляди години, хиляди негови остатъци са открити в тази територия, което разрешава на учените в последна сметка да съживят типа.

Използвайки изкуствено генно инженерство и непокътната антична ДНК, експертите от Colossal дешифрираха генома на свирепия вълк, пренаписаха генетичния код на елементарния сив вълк, с цел да подхожда на този на свирепия вълк, и употребявайки домашни кучета като сурогатни майки, отгледаха три вълчици – Ромул, Ремус и Халиси.

Вълчетата са родени настрана – предходната есен и тази зима. Всъщност учените за първи път съумяха да възстановят животни, чийто генофонд от дълго време е липсващ. На публицисти беше разрешено да видят Ромул и Ремус (Халиса е единствено на 2 месеца, тъй че не била показана) в американски резерват за диви животни при изискване, че местонахождението на дребните няма да бъде разкрито, с цел да ги защищити от излишно внимание.

Необходими са единствено няколко генетични промени, с цел да се направи разлика сред жив и липсващ тип. Вълкът, сходно на други типове кучета, има 19 000 гена. За да се възвърне генът на свирепия вълк, е трябвало да се създадат единствено 20 редакции на 14 гена на елементарния сив вълк, само че тези промени са довели до редица разлики.

По-конкретно, Ромул и Ремус имат бяла четина, по-големи размери, по-мощни плещи, по-широка глава, огромни зъби и челюст, мускулести лапи и присъщи гласове, в това число писък и скимтене.

Геномът на свирепия вълк, който беше оценен, с цел да се разпознават тези промени, беше извлечен от две антични проби: зъб на 13 000 години и ушна кост на 72 000 години. Взети са от музеи.

Обикновено клонирането изисква изрязване на тъканна проба от животно донор и уединяване на една клетка. Ядрото на тази клетка, което съдържа цялата ѝ ДНК, се отстранява и се слага в яйцеклетка, чието лично ядро ​​е отстранено. Яйцеклетката се развива в ембрион, който по-късно се вгради в матката на сурогатната майка.

Но по време на размножаването на свирепия вълк клетките са изолирани не от тъканна проба на донорски сив вълк, а от неговата кръв. Избраните от тях кафези – известни като ендотелни прогениторни кафези (EPC) – образуват лигавицата на кръвоносните съдове.

След това учените са трансформирали 14 основни гена в ядрото на клетката и са трансферирали промененото ядро ​​в яйцеклетка.

Общо експертите са основали 45 модифицирани яйцеклетки, които са оставени да се развият в ембриони в лаборатория. Тези ембриони са сложени в матките на две кръстоски сурогатни хрътки, които са определени поради общото им здраве и размер.

При всяка майка ембрионът се вгради и напредва до термин на бременност (нито едно куче не е имало импровизиран аборт или мъртво раждане). На 1 октомври 2024 година се раждат Ромул и Ремус, а няколко месеца по-късно учените повтарят процедурата с други ембриони и друга сурогатна майка и на 30 януари 2025 година се ражда Халиси.

И трите дребни са родени посредством планово цезарово сечение, с цел да се сведе до най-малко рискът от затруднения при раждане.

„ Решихме да дадем и двете кученца на сурогатна майка, която показва най-хубавите майчински инстинкти. Това се случи към два часа след раждането и тя незабавно стартира да се грижи и храни за тях “ — споделиха специалистите.

Майката обаче ги кърми единствено няколко дни, а по-късно дребните са хранени от шише, тъй като сурогатната майка става прекомерно деликатна и нарушава режима на сън и хранене на дребните.

Те са взети от майката на възраст от осем седмици и от този момент живеят живота на здрави млади страшни вълци.

От момента на раждането си страшните вълци живеят в екологичен резерват от 2000 акра, заобиколен от висока ограда. Резерватът разполага с ветеринарна клиника, убежища за рискови климатични условия и естествени леговища. Ветеринари следят животните 24/7.

Те се хранят с говеждо, конско и еленско месо, както и с черен дроб и други вътрешности и храна за кученца. Досега специалистите не са следили вълчетата да ловуват други животни. Учените също не им обезпечават жива плячка.

Ромул и Ремус към този момент демонстрират държание, което би им помогнало в дивата природа, само че го вършат малко в полуплен. Например, на две седмици стартират да вият и също много рано наблюдават и ловят листа или всичко, което се движи. Проявяват нерешителност, крият се на тъмни места, в случай че бъдат обезпокоени.

„ От първия ден се държаха като вълци и рядко посочваха кучешко държание. “

Засега животните не са представлявали опасност за хората, само че подобен риск съществува.

В същото време специалистите означават, че Ромул и Ремус имат разнообразни характери.

„ Ромул беше доста самоуверено кученце и първият, който излезе и изследва света самичък, даже когато беше единствено на няколко дни. Ремус беше доста по-резервиран и следваше сигналите на Ромул. С придвижване на възрастта Ремус стана по-уверен и първият, който изследва нови неща и нови области.„

Вълкът не е единственият липсващ скотски тип, който Colossal желае да възвърне. Сред техните описи с стремежи са вълнестият мамут, додото и тасманийският тигър.

Освен това през март компанията, в която сега работят 130 учени, разгласи, че е копирала ДНК на мамут, с цел да сътвори вълнеста мишка — необичайно животно с дълга златиста четина и интензивен метаболизъм на мазнините, като на мамута.

Компанията твърди, че с помощта на своите способи могат освен да съживят изчезнали типове, само че и да предотвратят изгубването на съществуващи типове, които са застрашени от изгубване.